Протокол № 1559 от 15.09.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1559 гр. Пазарджик, 15.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220100195 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:57 часа се явиха:

За ищеца „Ф**“ ЕООД, се явява адв. И. П..

За ответника ОБ* се явява адв. И.. за ответника „*“ ЕООД се явява адв. Д..

Явява се вещото лице инж. И. Г..

АДВ. П.: - Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: - Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА, че по делото е постъпило допълнителното заключение от вещото лице инж. И. Д. Г. на изготвената съдебна-лесотехническа експертиза, депозирано на дата 02.09.2026 г., при спазен срок по чл. 199 от ГПК.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. И. Д.

Г., СЪС СНЕТА ПО ДЕЛОТО САМОЛИЧНОСТ, НА КОЕТО СЕ НАПОМНИ

НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 291 ОТ НК.

В.Л. ИНЖ. Г.: – Известна ми е наказателната отговорност. Поддържам представеното допълнително заключение.

1

АДВ. П.: – Господин Г., измежду отсечените дървета имало ли е такива, които са били изсъхнали и са застрашавали живота на трети лица, така, както твърди Общинската администрация?

В.Л. ИНЖ. Г.: – След огледа, който направих, когато трябваше да установя броя отсечени дървета по дървесни видове, съответно, диаметрите които бяха описани в протокола, и понеже беше заложено задължителен оглед на нещата, от северната страна, процесният поземлен имот граничи с републиканска пътна мрежа, това, което установих в тази част от имота там има дървета от орехи, ниски, в рамките на 6-8 метра височина, жизнени, имаше дървета плодни, мисля, че бяха череши, и фактически основната част на пъните, които трябваше да намеря тогава, след като съм проходил целия имот, който е над 70 дка, и което не става за 15 минути, аз трябваше да ги намеря един по един къде са. Те са в източната – в средата са на имота, говоря за отсечените дървета – това което съм установил, около тях, и това, което съм Ви сложил като снимков материал от огледа, значи, аз в имота не установих нито едно – говорим към този момент в който аз съм бил там – нито едно сухо стоящо дърво. Тука правя едно пояснение. Тополата, като дървесен вид, тя е категорията меки широколистни, ако едно дърво изсъхне, има случаи да изсъхнат стоящи – имал съм случаи да видя и такива, в рамките най-много на един, но не повече от два вегетационни периода, върху тях се настаняват дървесните гъби, които започват една интензивна деструктивност към структурата. Значи, това меко широколистно, както го определих, то е и така, се различава от тези, които са примерно иглолистните, които имат смола в себе си, и всъщност при тях разпадът на стоящо изсъхнало дърво е много дълъг. Тополата, в рамките най-малко на два вегетационни периода, то започва да се саморазрушава. Просто нападението на тези гъби, те са си нормално присъстващи в биологията, и фактически от южната страна на процесния имот, той граничи със земеделски земи, значи, този имот просто няма как да се сбърка, още повече че аз на мобилното устройство имам качен мобилен КАИС, за мен не е проблем в България да намеря имот в урбанизирана, неурбанизирана, земеделска, стига да има кадастрален идентификатор, тоест самото землище вече да е в режим на кадастър имотът, а не в режим на КВС.

АДВ. П.: – Моля Ви, по-накратко само да уточните, в стоящо състояние, неотсечените дървета могло ли е, ако паднат по някаква причина, да причинят 2 вреди могат ли?

В.Л. ИНЖ. Г.: – Ами, значи, в близост до тази северна граница – републиканския път и южната граница – земеделски земи, не установих към онзи момент да има – но не установих и да има пъни от отсечени дървета. В близост до двете граници, които е републикански път, и един полски път, и земеделски имоти. От западната страна имотът опира до с. Виноградец, от южната страна опира до един път към една винарна мисля, че беше, и фактически имотът си е в средата. Обобщавам, че сечта не е по границите на имота. Това, което е приложено като снимков материал, това е от някакво старо сечено, има вътре, мисля, че на последната страница закачено по делото, такива, които са явно гнили, но това не е от тази сеч, а е от някаква много попредишна сеч, която няма как да я дефинирам във времето.

АДВ. П.: - Нямам повече въпроси.

В.Л. ИНЖ. Г.: – По заключението искам нещо да уточня, което на мен ми направи огромно впечатление.

На първо място, протоколът, което някои го имат за официален документ – това е протоколът на 13-та страница, аз съм си ги тука номерирал, констативен протокол с таблетен номер 006057, там, където са описани пъните на отсечените дървета, и в средната част, пълно описване на дървесината която е разкроена на асортименти. Сега, моята практика до момента ме води до там, че много рядко намирам констативни протоколи, съставени като официални документи, които в тях да няма несъответствия, грешки, включително и грешки в изписванията на –дори и на имената. И коментирам това, което съм посочил, значи, на мен ми направи едно много неприятно впечатление, че дървесината е описвана в метрична система, тоест, там където гледате два метра, и почва един брой, и продължават надолу – 2 метра един брой, 16 сантиметра. За мен беше много голямо учудване какво значат тези 16 см. Това дали е диаметър на тънкия край или е обем?

Значи, обемите се записват в кубична метрична система. Всичките разкроени като дървесина – които вероятно са там, Вие просто заложихте да не ходя да ги търся тези, които са на склад – положих доста усИ. и някак си свързах нещата, но ги свързах донякъде. Освен това което докладвам на съда, ми се наложи да си направя поне 10-15 чернови, които ги нося с мен, за да мога да видя дали бройките описани вече приети това са кубични не са 3 метрични истории, дали отговарят като обем и бройки – и това не е вярно.

Тези двуметровите, аз съм ги, нали, понеже трябваше да преизчисля какво струва дървесината, която се изважда отсечената, и намерих сборни грешки в обемите, и грешка в бройките. То друго няма. Аз, долу-горе като събрах по категории дървесина, това, с малка разлика ми излезе, това, което е записано в протокола, и в разписката също са посочени – общото количество по обем е близко до това, което е в протокола, но се разминават като бройки и като обеми. Казвам това, за да разясня на съда, че начинът на записване на дървесината в констативния протокол много ме затрудни при изчисляването на обема на дървения материал. Тоест, аз трябваше да го разделя на категории, това което е описано то си е категория едра, но то си е два сортиментни класа.

Учуди ме, просто трябваше да намеря начин да ги свържа.

АДВ. П.: – Нямам повече въпроси.

АДВ. Д.: – По коя методика или по кой научен труд определихте, че видът на процесната дървесина е едра строителна?

В.Л. ИНЖ. Г.: – Този път си нося и дендобиометрията, нося си и БДС.

АДВ. Д.: – По кой БДС – може ли да цитирате?

В.Л. ИНЖ. Г.: – В дендобиометрията има сложена една таблица.

АДВ. И.: – Тази таблица с какво е одобрена?

СЪДЪТ, КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Къде е регламентирано коя дървесина е едра строителна? Има ли нормативна база?

В.Л. ИНЖ. Г.: – Да, има, в дендобиометрията, има. Това е сборник, по който се работи и е утвърден.

АДВ. И.: – Кажете номера, с който е утвърден. Покажете тази заповед, ние ще си го намерим. Това е научен труд, как ще е утвърдено?

В.Л. ИНЖ. Г.: – Мисля, че съм го записал номера. Това е евангелието на горските служители. По това се определят единични, общи обеми, на група дървета, на единично дърво, и това е 2003-та година, на – какво му казваха там, на експертен съвет. Значи, аз искам да Ви намеря, да Ви цитирам таблицата, и ще я намеря, там се сочи, че сортиментният клас АДВ. И.: – Кажете кой е този документ, ние ще си намерим документа.

В.Л. ИНЖ. Г.: – Вие няма как да го намерите, посмъртно, защото няма 4 как да го намерите.

АДВ. И.: – Ако е научен труд, кажете, че е научен труд.

В.Л. ИНЖ. Г.: – Казах Ви, справочник по дендобиометрия.

АДВ. И.: – Научен труд ли е или нормативен акт – това кажете.

В.Л. ИНЖ. Г.: – Добре, нормативен акт.

АДВ. И.: – Добре, кажете го кой е този нормативен акт? Това Ви питаме.

В.Л. ИНЖ. Г.: – Това е минало на експертен съвет на националното управление на горите, мисля, че беше 2003-а година.

АДВ. И.: – Всичко минава експертен съвет, но трябва Заповед накрая.

Кажете коя е Заповедта, господине.

В.Л. ИНЖ. Г.: – Това е минало на експертен съвет.

АДВ. И.: – Ама експертен съвет има за всичко.

В.Л. ИНЖ. Г.: – Добре, дендобиометрията, повече да не Ви обяснявам, дендобиометрията

АДВ. И.: – Има ли нормативен акт или няма?

В.Л. ИНЖ. Г.: – Има.

АДВ. И.: – Ами кажете го, ако не, прескачаме го този въпрос.

В.Л. ИНЖ. Г.: – Няма да го прескачаме. То е накрая, и ще Ви кажа по коя таблица се определя. То е написано вътре за какво става приказка (вещото лице разлиства справочника си по дендобиометрия), само, че те са много. Там, факторът за диаметъра,

АДВ. И.: – Това не ни интересува.

В.Л. ИНЖ. Г.: – Ами, интересува Ви. Факторът за диаметъра, за сортиментния клас и категорията дървесина, ето я, това е Таблица 48, сортимент на класификация на дървесината, намира се на стр. 604-а, в справочник по дендобиометрия, и пише: „Едра строителна дървесина, първи сортиментен клас с диаметър на тънкия край 30 см и нагоре“ АДВ. И.: – Височина има ли?

АДВ. Д.: – Има максимална дължина. А има ли минимална?