Присъда № 32 от 24.06.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 232/2026
- Вид
- Присъда № 32
- Подписан
- 24.06.2026
- Състав
- Румяна Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 118 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.1 б. "в" · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1 т.7 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371т · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда №32/24.06.2026г. по НОХД №232/2026г. по описа на ВОС.
Производството е по Глава 27 от НПК, чл.371т.1 от НПК.
ВАРНЕНСКА окръжна прокуратура е обвинила :
К. Г. К. в това, че на 29.11.2023г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Мерцедес Е320 ЦДИ" с per. № ***, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от Закон за движение по пътищата :" Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, с което по непредпазливост причинил смъртта на Я. С. С.- престъпление по чл.
343ал.1 б.“в“ във вр.чл.342ал.1 от НК.
Настоящото производство е второ по ред, образувано след отмяна на постановена присъда по НОХД 1348/2025г. на ВОС от Апелативен съд – Варна с Решение по ВНОХД № 365/2025г., като делото е върнато за ново разглеждане.
В с.з. прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подс.
К. за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ от НК. Счита, че събраните доказателства, вкл. и допълнителната автотехническа експертиза не разколебават обвинението. Приема, че същите установяват фактическата обстановка така, както е описана в обвинителния акт. Намира, че доказателствата по делото по безспорен начин сочат, че подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като според обвинението допълнителната автотехническа експертиза доказала обективна възможност подсъдимият да предотврати произшествието предвид това, че е имал е видимост от 45 метра при работа с къси светлини, докато опасната зона за спиране била 38.91 метра. Неговото време за реакция било 1,2 секунди, но най-важният момент според прокурора е, че това време включвало поглед на подсъдимия в лявото странично огледало и докато извършвал това действие пропуснал критичния момент за възприемане на пешеходеца, който се е намирал в обсега на фаровете. Сочи, че опасната зона е значително по-къса от зоната на видимост на фаровете, което означавало, че произшествието не е въпрос на някакви физични или други обстоятелства, а пример за допуснатата грешка, тъй като подсъдимият е разполагал с аванс, който поради забавената реакция не е оползотворил. Предвид горното намира, че К. е нарушил правилото на чл.20 ал. 2 от ЗДвП и същият следва да бъде признат за виновен, като предлага да му бъде наложено наказанието, което му е било наложено 1 при първоначално разглеждане на делото, отложено с максималния изпитателен срок по реда на чл.66 ал.1 НК. В тази връзка счита, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че е налице съпричиняване от пострадалия, тъй като са установени 2.77 промила алкохол в кръвта, което е тежка степен на алкохолно опиянение. Горното обаче счита, че не води до отпадане на наказателна отговорност на подсъдимия, а съпричиняването следва да бъде отчетено при индивидуализация на наказанието. В тази връзка изтъква като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, липса на алкохол при извършване на деянието. Относно наказанието лишаване от право да управлява МПС, моли то да е в рамките на 5 години, така както е било постановено при преходното разглеждане на делото.
Подсъдимият К. Г. К. пледира за оправдателна присъда, като дава обяснения по обвинението, в които съобщава, както за конкретната пътна обстановка, така и за поведението на пешеходеца, непосредствено преди настъпване на ПТП. Защитникът също пледира за оправдателна присъда като счита, че зоната на осветеност е ирелевантно обстоятелство за настъпване на вредоносния резултат. Изтъква, че основният въпрос, по който вещото лице по предходната експертиза е допуснало неправилно изчисление е темпа на движение на пешеходеца. След обясненията на подсъдимия, в които сочи какъв е бил темпа на пешеходеца, счита, че вещото лице би могло да направи съответните заключения. Въз основа на дадените обяснения на подсъдимия и отчитайки алкохолното повлияване на пострадалия защитата предлага на съда да приеме, че темпът на пешеходеца е 8,2 км/ч - средна скорост. При така отчетената скорост, според вещото лице опасната зона на спиране при движение с 54 км/ час е под 38.91м. и подсъдимият не е имал обективна възможност да предотврати произшествието, поради което било налице случайно деяние. Предвид изложеното счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан. Алтернативно, в случай, че съдът приеме виновно поведение, моли да бъде взето предвид съпричиняването от страна на пострадалото лице и нарушаване нормите на чл. 118 и чл. 119 от ЗДвП от негова страна. Счита, че при индивидуализацията на наказанието следва да бъде отчетено поведението на водача след спиране на автомобила, който е бил до пострадалото лице и се опитвал да му окаже помощ, поради което моли наказанието да бъде определено при чл.55 от НК под минималния размер и отложено по реда на чл.66 от НК. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС също счита, че наложеното такова в размер на 5 години при предходното разглеждане на делото е завишено и не е съобразено с обстоятелството, че наказанията, които са му наложени по ЗДвП са за управление на фирмен автомобил, който бил управляван и от други лица. В тази връзка моли наказанието да бъде съобразено с цялостното поведение на К..
Варненският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
К. Г. К., ****.
2
Подсъдимият К. К. от *** е правоспособен водач на МПС от 2017 г.
Същият притежава следните категории: „В","В1" и „АМ".
На 29.11.2023г. около 18,00 часа подс. К. К. се движел с управлявания от него автомобил м. „Мерцедес", модел „Е 320" с per. № *** в гр.Варна по бул.
„Константин и Фружин" в кв. „Владиславово" в посока бул. „Света Елена".
Бил сам в автомобила, като времето било сухо, било тъмно, но имало видимост от уличното осветление. Движението не било натоварено.
Настилката в този участък представлявала гладък асфалт, била суха, без неравности и следи от ремонт. Платната за движение на булеварда били ограничени от разделителен остров с храстовидна растителност. Подс. К. управлявал автомобила със скорост над предвидената за населено място, над 50 км/ч - със скорост около 54 км/ч., на къси светлини, в дясната от двете пътни ленти за движение по бул."Константин и Фружин" в гр. Варна.
Наближавайки мястото на инцидента, находящо се в близост до блок 7 на булевард "Константин и Фружин" в гр. Варна, подс. К. отклонил погледа си в ляво странично огледало за задно виждане. В същото време от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пресичане на пътното платно предприел пешеходецът Я. С.. Той е движил със скорост около 3,8 км/ч., облечен в тъмни дрехи, като бил употребил алкохол – установената концентрация на алкохол в кръвта му била 2,77 промила. Т.е. той е бил в състояние на тежко алкохолно опиване, при което трудно се възприема околната действителност. Той не спазил правилото на чл. 113 от ЗДвП/действащ към момента на деянието/, което повелява, че при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки и преди да навлязат на платното за движение, следва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Навлизането на пешеходеца на платното за движение на необозначено за това място не било забелязано от подс. К., който в това време бил отклонил вниманието си.
Възприел пострадалия Я. С. като сянка пред автомобила му едва когато погледнал напред, при което усетил удар и реагирал на случилото се като задействал спирачната система на автомобила.
Вследствие посоките на движение на автомобила, управляван от подс. К. и пешеходецът Я. С., траекториите на движение на двамата участника в движението се пресекли и настъпил удар между л. а „Мерцедес", модел „Е 320" с per. № ***, управляван от подс. К. и пешеходецът Я. С.. За лекия автомобил ударът бил челен, с първоначален контакт, реализиран с предна броня. Последвал удар на пешеходеца върху предния капак на автомобила и възкачване по повърхността на капака с достигане на главата му в предното панорамно стъкло, което се счупило. Тялото на Я. С. било изхвърлено върху платното за движение, получавайки множество травми и наранявания.
Мястото на удара се намирало на около 2,20-2,40м в ляво от десния край на платното за движение по бул. "Константин и Фружин", кв."Владиславово" пред бл.7 в гр. Варна. За пешеходеца Я. С. ударът бил реализиран в посока отдясно наляво в правостоящо положение на тялото. Към момента на удара 3 тежестта на тялото на Я. С. е била в областта на десния долен крайник и пострадалият е бил в крачка.
Подс. К. спрял на около 20 метра от мястото на удара и отишъл при пострадалия. На мястото на инцидента се събрали хора. Свидетелите К. В. и З.М. сигнализирали за произшествието на тел.112 и изчакали идването на линейката. Пострадалият бил откаран с екип на ЦСМП в МБАЛ „Св. Анна Варна", където по - късно починал.
От заключението на назначената съдебно- медицинска експертиза се установява, че върху трупа на Я. С. С. са констатирани следните увреждания: контузия на мозъка и мозъчния ствол, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, контузия на бели дробове, белодробни ателектази, състояние след оперативно отстраняване на слезка по повод на травматичното й разкъсване, многофрагментно счупване па дясна хълбочна кост, с голям задперитонеален кръвоизлив в същата област, счупване на десния напречен израстък на пети поясен прешлен, счупване на двете срамни кости, обширни кръвонасядания с същата област, обширни кръвонасядания по задно страничните повърхности на гръдния кош, счупване на дясна лопатка, многофрагментно счупване на дясна подбедрица, остра кръвоизливна анемия, ивицисти кръвоизливи под ендокарда на лява камера, бледост на вътрешните органи, слъдж в белодробни съдове, кръвонасядания по меките обвивки на главата в дясна челнотеменна област, кръвонасядане в областта на дясно рамо, ивицесто кръвонасядане по предностраничната повърхност на дясното бедро на 54см. от ръба на петата, кръвонасядане в областта на дясна подбедрица на нивото на счупването с център отстоящ на 30 см. от ръба на петата, разкъсно контузна в областта на лява задколянна ямка, на ниво 43см. от ръба на петата, кръвонасядания и ожулвания в областта на лявата длан, кръвонасядане в дясна хълбочна, седалищна области, горна трета на дясно бедро, хроничен бронхит, сидерофаги в алвеолите, начална чернодробна цироза, начална миокардиосклероза, липоматоза в миокарда, анемия, кисти в бъбреците, концентрация на етилов алкохол в приживе взета проба кръв — 2,77%о, концентрация на етилов алкохол в пробите кръв - 1,95%о и гръбначномозъчна течност - 2,03%о - установени по време на проведена аутопсия.
Причина за смъртта на Я. С. е комбинирана травма с контузия на мозъка и мозъчния ствол, контузия на бели дробове и остра кръвоизливна анемия в причинна връзка е разкъсване на слезка, задперитонеален десностранен кръвоизлив, кръвонасядания около описаните травматични увреждания. В този смисъл е налице причинноследствена връзка между описаните травматични увреждания и настъпилия смъртен изход. Всички описани травматични увреждания са получени приживе.
Описаната разкъсно-контузна рана в областта на лявата ингвинална ямка била в резултат на действието на твърд предмет с подчертан ръб, на ниво 43см. от ръба на пета.
Всички останали описани травматични увреждания са резултат на 4 действието на твърди, тъпи предмети. Преценени в своята съвкупност уврежданията биха могли да бъдат получени при удари от детайли на МПС в посока отдясно наляво в правостоящо положение на тялото. Морфологичните особености на счупването на дясната подбедрица и липса на подобни травматични увреждания в областта на лява подбедрица, дават основание да се приеме, че към времето на първоначалния удар тежестта на тялото е била в областта на десния долен крайник и пострадалият е бил в крачка. След първоначалния удар в областта на долните крайници и седалището, тялото е прехвърлено през капака на автомобила по задната повърхност на тялото, последвал е удар на главата вероятно в предно стъкло, след което тялото е изхвърлено върху пътното платно.