Решение № 3396 от 23.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3396 гр. Варна, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110105503 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл. 7, пар. 1, б. „б“ и чл.8, пар.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване на установено, че ‘‘***дължи на Д. А. действаща чрез своя законен представител и майка Н. Д. Г. сумата о т 488,96 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение, на основание по чл. 5, ал. 1, буква „в“ по Регламент 261/2004г. за отменен полет № ***от летище Берлин до летище Варна, планиран по разписание на 19.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 1570/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав Ищецът поддържа, че е закупил билет за полет на „****извършващо дейност на територията на България чрез *** *** за дата 19.07.2022 г. излитане в 21.55 ч. по направление Берлин-Варна, кацане в 1.20 ч. на летище-Варна, с резервационен код ***. Сочи се, че ищецът се е явил навреме на летището за регистрация, но полетът е бил отменен преди излитането без да е уведомен пътника своевременно по правилата на Регламента. Счита, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в размер на по 250 евро съгласно чл.7, б.“а“ от регламента доколкото разстоянието между двете летища е 1472км и това е приложимата норма. Излага, че е изпратил покана за доброволно изпълнение до ответника на 04.10.2022г., но дружеството е отказало да заплати претендираната сума.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковата молба. Не оспорва, че между страните е налице сключен договор за въздушен превоз за редовен полет № ****, който е следвало да се осъществи на 19.07.2022 г. излитане в 21.55 ч. от Берлин и да кацне в 1.20 ч. на 20.07.2022 г. в гр. Варна, но твърди, че не дължи обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламента, тъй като отмяната е наложена от настъпването на извънредно обстоятелство –полетът е имал закъснение, поради ограничения 1 на летището на излитане в гр. Берлин и е бил изпълнен на следващия ден. Иска се отхвърляне на предявения иск.

С молба от 12.10.2023 г. ответникът чрез надлежно упълномощен представител с правата по чл.34, ал.3 ГПК е направил признание на иска.

В откритото съдебно заседание на 13.10.2023г. ищецът е направил искане за произнасяне с решение при признание на иска.

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 7, пар.

1, б. „б“ и чл.8, пар.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

Спазени са изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй като ответникът е признал исковата претенция за основателна по основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски. Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в исковото производство–25,00 лв.- държавна такса.

На адв.Г. Д. Д. следва да се следва да се присъди на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. Адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 400 лв.

С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос.

Ищецът е сторил разноски в заповедното производство – 25.00 лв. държавна такса, които следва да му се присъдят.

На адв. М***в следва да се присъди на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. Адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 400 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „**** със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, ж.к. Летище ***, сграда ИВТ дължи на ищеца Д. А., ЕГН: ********** действаща чрез законния си представител и майка Н. Д.

Г.,ЕГН:********** съдебен адрес: гр.*** сумата от 488,96 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение, на основание по чл.

5, ал. 1, буква „в“ по Регламент 261/2004г. за отменен полет № EFFB7T от летище Берлин до летище Варна, планиран по разписание на 19.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 1570/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *** ***със седалище и адрес на управление: гр. **** ж.к. ***, сграда ИВТ да заплати на Д. А., ЕГН: ********** действаща чрез законния си представител и майка Н. Д. Г., съдебен адрес: гр. *** сумата от 25,00 лв.разноски в исковото производство и 25,00 лв.- разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 1570/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., ***със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на адв. ***, член на САК, с личен номер **********, адрес: гр. *** сумата от 400,00 лв.- адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на Д. А., ЕГН:

********** действаща чрез законния си представител и майка Н. Д. Г. процесуално 2 представителство по ч.гр.д. 1570/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., **** със седалище и адрес на управление: гр.*** да заплати на адв. Г. Д. Д., вписана в ЕдРАдв. С номер **********, адрес: гр. **** сумата от 400,00 лв.- адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на Д. А., ЕГН:

********** действаща чрез законния си представител и майка Н. Д. Г. процесуално представителство в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3