Решение № 562 от 29.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно гражданско дело № 20255300503282 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. К. Д., ЕГН: **********, чрез пълномощника по делото адвокат А. Д. Г., подадена против Решение № 4356 / 13.10.2025 г. постановено по гр.д.№16314/2023 г. по описа на ПРС, XVII гр.с., с което се:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. Д., ЕГН: **********, срещу Община „*****“, БУЛСТАТ: *****, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част с площ от 599 кв. м., заградена с огради, обозначени с точки 12-13-14-15-12 на Комбинирана скица приложение 3-1 към заключението по допълнителната задача на съдебнотехническата експертиза с вещо лице инж. А. П., представляваща част от поземлен имот с идентификатор *****.501.1092 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****, одобрени със Заповед № *****.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. *****, общ. *****, обл. *****, с площ от 655 кв.

1 м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор:

*****.501.567, номер по предходен план: 501.566, 501, кв. 47, парцел: VI501.1092, при съседи: *****.501.1270, *****.501.558, *****.501.1091, заедно с незавършено строителство за жилищна сграда и всички подобрения и приращения в поземления имот, на основание давностно владение, продължило от 1994 г. до предявяване на исковата молба.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Община „*****“, БУЛСТАТ: *****, срещу С. К. Д., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 67, ал. 1 ЗС, че правото на строеж на жилищна сграда върху парцел XV-общ., кв. 65 по плана на с. *****, съответстващ на поземлен имот с идентификатор *****.501.1092 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****, одобрени със Заповед № *****.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. *****, общ. *****, обл. *****, с площ от 655 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: *****.501.567, номер по предходен план: 501.566, 501, кв. 47, парцел: VI-501.1092, при съседи: *****.501.1270, *****.501.558, *****.501.1091, отстъпено с Договор от ****.1984 г., е погА.о по давност поради неупражняването му в продължение на 5 години.

ОСЪЖДА С. К. Д., ЕГН: **********, да заплати на Община „*****“, БУЛСТАТ: ***** сумата от общо 2822,50 лева (две хиляди осемстотин двадесет и два лева и петдесет стотинки) за направени по делото разноски.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на районния съд за начало на давностния период от 08.09.2005 г. – датата на заповед на Кмета на Община „*****“ за изземване на имота – оспорена по адм.д.№ 1469/2005 г. на ПОС или датата на постановяване на решението от 15.05.2006 г., с което заповедта е отменена. Твърди се за допуснати пропуски от районния съд при анализа на обстоятелствата по делото и на действащата нормативна уредба. Излагат се доводи относно възникналите административни отношения между ищеца и Общината, разгледани в решение на ПОС по адм.д. № 1469/2005 г. и следващи административни решения, както и за извода на административния съд, че учреденото с договора с РНС „В.Левски“ от *****.1984 г. право на строеж е 2 следвало да се прекрати по съдебен ред като договорът се развали на осн.чл.87, ал.3 ЗС. Посочва се, че до отмяната на чл.67, ал.2 от ЗС (ДВ бр.33/1996г.) възможността да бъде отнето правото на строеж е съществувала и е можело да бъде упражнена по административен ред, както и че общината не е упражнила нито една от двете законови възможности.Обсъждат се доводите на районния съд, че въз основа на учреденото право на строеж не може да е налице владение, а само държане на имота. Прави се подробен анализ на нормативната уредба и са настоява, че С. Д. е обективирал качеството си на владелец, като такъв е упражнявал права,считано от 1990 г. или 1991 г. до май 2025 г., което състояние продължило след това от 07.03.2022 г.( след решението на КС) до датата на завеждане на исковата молба 08.11.2023 г. Твърди се, че в аспекта на предявения първоначален иск, насрещно предявеният е лишен от правен интерес, тъй като след като ищецът бъде признат за собственик въз основа на владение, установяване на обстоятелството дали е погА.о правото му на строеж е ирелевантно, лишено от правен интерес и защита. Въз основа на изложеното се заключава за недопустимост на насрещния иск, който се оспорва като неправилно уважен.

Искането към въззивния съд е да постанови решение, с което да уважи иска на С. К. Д., респ. остави без уважение, респ. без разглеждане иска на Община *****. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Община „*****“, чрез пълномощника адвокат Х. М., с който взема становище за нейната неоснователност. Твърди се, че Община ***** е собственик на процесния недвижим имот на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС (ДВ, бр.96 от 1999 г.) и се излагат обстоятелствата относно издаването на Акт за частна общинска собственост на имота. Оспорват се твърденията на С. Д. за придобиването на имота по давност и се споделят изводите на районния съд, че ищецът е държател на имота. Твърди се, че ищецът не може да стане собственик на процесния имот по силата на придобивна давност, за което се излагат подробни съображения. Заключава се за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение относно отхвърлянето на първоначално предявения иск, както и по отношение на насрещния иск. Настоява се, че до настоящия момент ответникът по насрещния иск не е упражнил учреденото му с договора от 1984 г. право на строеж на жилищната сграда в процесния поземлен имот с 3 позоваване на заключението на СТЕ. Поддържа се, че след отмяната на чл.67, ал.2 ЗС срокът за упражняване на правото на строеж за ответникът е започнал да тече от 01.06.1996 г. и е изтекъл на 01.06.2001 г., както и не е било упражнено до посочената дата и поради това е погА.о. По изложените в отговора съображения се моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба и да се остави в сила обжалваното решение.

Претендират се разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което и съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, следва да бъде проверена неговата правилност по изложените във въззивната жалба съображения и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С. К. Д. против Община *****, с която е предявил положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответната община, че ищецът е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *****.501.1092 с площ от 580 кв. м, а по действащ РП УПИ VI-501.1092 от кв. 47 находящ се в с. *****. обл.

***** с адрес с. ***** заедно с незавършено строителство за жилищна сграда съгласно разрешение за строеж № *****.1993 г. и всички подобрения и приращения в поземления имот, на основание давностно владение, продължило от 1994 г. до подаване на исковата молба (08.11.2023 г.) В исковата молба се твърди, че ПИ *****.501.1092 е образувано от парц.

4

XV-общински от кв. 65 по РП от 1983, а по действащ РП УПИ VI- 501.1092 от кв. 47 по плана на с. *****, заедно с незавършено строителство в имота с предназначение за жилищна сграда съгласно разрешение за строеж № *****.1993 г. и протокол за строителна линия № *****.1993 г., както и допълващо застрояване за навес изграден с разрешение за строеж № *****.1984 г. Ищецът Д. твърди, че му е учредено право на строеж върху имота със заповед № РД-*****.1984 г. на Председателя на ИК на РНС "В.

Левски“ за построяване на жилищна сграда за задоволяване на лични и на семейството жилищни нужди, която не била изградена. Твърди, че е оградил имота от всички страни и през цялото време се е отнасял към него като свой, стопанисвал е и е облагородявал имота, поради което е придобил същия по давност. Твърди, че Община ***** е актувала имота като общинска собственост и се е опитала да изземе същия поради погасяване на правото на строеж.

С отговора на исковата молба ответната община е оспорила предявения иск и е заявила насрещна искова претенция. Насрещният иск на Община ***** се основава на твърдението, че учреденото на С. Д. право на строеж върху процесния недвижим имот с договора от 1984 г. е погА.о, тъй като не е било упражнено до 01.06.2001 г. Община ***** е посочила, че със Заповед № РД-*****.2015г. на Кмета на община ***** е одобрено изменение на регулационния план за процесния имот, като е променена границата между него и съседния УПИ VII-857, в резултат на изменението е придадена площ към процесния имот и е променен неговият номер на УПИ VI-501.1092, а по КК *****.501.1092. Искането към съда е да признае за установено в отношенията между страните, че учреденото на С. К. Д. с Договор от ****.1984г. право на строеж на жилища сграда в парцел XV-общ. в кв. 65 по плана на с. *****, съответстващ по действащата кадастрална карта на Поземлен имот с идентификатор № *****.501.1092, е е погА.о по давност, поради неговото неупражняване в определения в чл. 67, ал. 1 от ЗС петгодишен давностен срок.

С отговора на насрещния иск С. Д. не оспорва факта, че правото на строеж не е реализирано до край, т.к. не е изпълнен грубият строеж на жилищната сграда. Оспорва осъществяването на фактическия състав на чл.67, ар.1 ЗС с довода, че е придобил имота по давност.

5

Първоначалният ищец е извършил изменение на исковата претенция по чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗС като е заявил, че претендира придобивна давност по отношение на част от ПИ с идентификатор *****.501.1092 с площ от 655 кв. м., която част от 595 кв. м. съвпада с ПИ със стар идентификатор *****.501.567, съответно УПИ VI-856 от кв. 47 по предходен регулационен план на селото.

В изпълнение на указанията на районния съд, с молба вх.№ 69928/01.07.2024 г. първоначалният ищец е уточнил процесната реална част от ПИ с идентификатор *****.501.1092 като посочил, че същата се намира в контурите на имот със стар идентификатор *****.501.567 (595 кв.м.), преди изменението на КК със Заповед № РД-*****.2015г. на Кмета на община *****.

Владяната от Д. част от ПИ е обективирана на представена скица по т.А-Д-ЕЖ-Б с уточнението, че не включва 58 кв.м. по ръчно нанесени точки от АБВГ от ПИ по КК, тъй като последните не се владеят от него. Посочил е, че владяната част от него част е оградена - с бетонови колове и мрежи от три страни, а от страна на ръчно нанесена линия по т. А – Б - от ограда от бетонови панели.

При образуване на въззивното производство се установи, че исковата молба на С. Д. е нередовна относно индивидуализацията на спорната реална част от ПИ с идентификатор *****.501.1092, поради което в изпълнение на своите задължения въззивният съд остави без движение исковата молба.