Решение № 261142 от 11.11.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№… гр. Варна, 11.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при секретаря Ивелина

Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15002 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иска на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу К.Л.Р., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца, следните суми: сумата от 9274.68 лева /девет хиляди двеста седемдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща главница по договор за кредит от 17.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска в съда – 20.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 2525.06 лева /две хиляди петстотин двадесет и пет лева и шест стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от 28.03.2017 г. до 19.09.2019 г.; сумата от 267.36 лева /двеста шестдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ – лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 29.04.2017 г. до 19.09.2019 г.; сумата от 120.00 лева /сто и двадесет лева/ – дължими разноски.

Претендират се и сторените разноски.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се твърди, че за вземанията било инициирано заповедно производство, като заявлението е било отхвърлено.

Твърди се, че с Договор за кредит за текущо потребление от 17/08/2016 г., сключен между Б.Д. ЕАД от една страна като кредитор и К.Л.Р. от друга, като кредитополучател, Банката е предоставила на последния кредит в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

Неразделна част от договора за кредит са

Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ, Тарифата на Б.Д. ЕАД за лихвите, таксите и комисионните, които на основание т.16 от Договора за кредит, кредитополучателя е получил и приел с подписването на договора за кредит. Договорът за кредит и Общите условия към нето в съответствие с изискванията на ЗПК /чл.11, ал.2/ са подписани на всяка страница от кредитополучателя.

Договорен е 84 месечен срок за издължаване на кредита. За предоставения кредит, кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на кредитора преференциална променлива възнаградителна лихва в размер на 10,7 % годишно, формиран от стойност на 6 - месечен SOFIBOR 0.331 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 10,369 % при изпълнение на Условията по програма Промоционални условия по стандартен КТП, обезпечен със залог на вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка на Б.Д. ЕАД, подробно описани в Приложение №2 към договора /по-нататък наричани Условията/.

При нарушаване на Условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията.

Кредитът е усвоен чрез посочената в т.4 разплащателна сметка на кредитополучателя на 18/08/2016г. /кредитна сметка № 11/23795694/.

Съгласно т.5 от Договора за кредит, кредитът се посява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план - Приложение към договора за кредит.

Кредитополучателят е допускал просрочия по погасяване на кредита, като е платил вноските по погасителен план с падеж до 28/03/2017 г. и частично вноската с падеж 28/04/2017 г., в следствие на което е останало неплатено задължение за главница от вноската за месец април 2017г. в размер на 122,65 лева.

Към датата на подаване на настоящата искова молба е налице неизпълнение на 29 месечни вноски, считано от 28.04.2017 г. до 28.08.2019 г., включващи главница и договорна лихва.

Съгласно предвиденото в т.18.2 от Общите условие, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем.

Считат, че настоящата искова молба има характер на покана за изпълнение, като считано от датата на връчването й до ответника, последният е изпаднал в забава и вземането на кредитора Б.Д. ЕАД е предсрочно изискуемо. /в този смисъл цитират Решение № 178/2010 по т.д.60/2010 на II т. о. на ВСК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

Претендираната възнаградителна такава, дължима на основание т.8 от представения на съда договор, е с период от 28/03/2017 г. -моментна на забавата, до 19/09/2019 г. – датата, до която банката е начислявала възнаградителна лихва.

Претендираната наказателна надбавка представлява договорено между страните обезщетение за забава, дължимо на основание т.18.1 от Общите условия, като същото е в размер на 10 %, върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочената главница, натрупана за периода от 29/04/2017 г. до 19/09/2019 г.

Претендираната сума в размер на 120 лева е предвидена в Тарифата на Б.Д. ЕАД такса и представлява разход по изискуем кредит, дължим на основание т.17 от Договора за кредит във връзка Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Б.Д. ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента. Съгласно същата договорка, кредитополучателя е запознат с тарифата, действаща към деня на сключване на договора. Приложено представям и Приложение №3 към договора за кредит, представляващо подписана от кредитополучателя извадка от Тарифата на Б.Д. ЕАД, действаща към датата на подписване на договора /така т.5 от последната е установена такса в размер на 120 лева, представляваща разход за изискуем кредит/.

Отговор по чл. 131 от ГПК НЕ е подаден от особения представител на ответника в законово установения срок.

В с.з. ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски, а особеният представител на ответника се явява, оспорва исковете без да навежда конкретни възражения и моли за отхвърлянето им.

Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по предявени осъдителни искове с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ, след отхвърляне на заявлението от заповедния съд.

За да бъдат уважени исковете, основани на Договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца по делото е да докаже наличие на валидно договорно правоотношение - сключен валиден договор за кредит, с валидни клаузи, по които се претендират вземанията, че ищецът е изпълнил задълженията си по Договора за кредит за предоставяне на уговорената сума, евентуално услугата, за която се претендира цената, че длъжникът е изпаднал в забава за плащане на задълженията и размера на задълженията му. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си. В конкретния случай поради липса на възражения, ответникът не носи доказателствена тежест.

По отношение на сключения между страните договор за кредит от 17.08.2016 г., са приложими правилата на чл. 9 ал. 1 и сл. от ЗПК /в редакцията му СЛЕД ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ Няма спор в теорията и съдебната практика, че за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, съдът следи служебно. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение №

23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Това произтича и от Директива 93/13/ЕИО и съдебната практика на СЕС. В решенията по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11,

С-415/11, С-472/11 и С-618/10 е прието, че Националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, а в решения по дела С-618/10 и С-473/00 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.

Поради това съдът намира, че следва служебно да се произнесе по наличието на нищожни клаузи в Договора.

С оглед представените и събраните по делото доказателства, съдът намира, че процесния Договор за кредит за текущо потребление от 17/08/2016 г., отговаря на изискванията за валидност, вкл. по чл.

9 ал. 1 и сл. от ЗПК. Не са налице и неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.

Що се отнася до претендираната на основание Тарифата на Б.Д. ЕАД такса разходи по изискуем кредит, съдът намира следното:

Претенцията е за заплащане на сумата от 120 лв.. представлява еднократна такса изискуемост, начислена при завеждане на кредита за предсрочно изискуем, дължима на основание т. 16 от Договора за кредит, който препраща към Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Б.Д. прилага по извършвани услуги на клиенти.

На първо място съдът намира, че правната квалификация на исковете е правомощие на съда, съгласно твърденията на страната, а претендираната сума като „такса изискуемост“, всъщност представлява неустойка по чл. 92 от ЗЗД, тъй като цели не да предостави услуга /по смисъла на чл. 10 а от ЗПК/, а да обезпечи изпълнението на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети разходите на банката при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на дължимите вноски по кредита, свързани с действия на нейни служители по обявяване на кредита за предсрочно изискуем /евентуално провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения и пр./.

За да е налице такса за услуга е необходимо длъжникът да е поискал предоставяне на услуга от банката /т.е. дейност, обслужваща интереса на длъжника/ и сумата следва да представлява цената на тази услуга. В конкретния случай длъжникът не е поискал услуга в негов интерес, а банката е начислила „таксата“ поради неправомерното поведение на длъжника /неизпълнението/, за да обезщети евентуалните си вреди. Поради това и неправилно неустойката е включена в Тарифата на банката за предоставяни услуги.

Съдът намира неустойката за нищожна, на основание чл.

33 ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 33 ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Налице е законова забрана кредиторът по договор за потребителски кредит да претендира при забава нещо, различно от мораторна лихва върху неизплатените задължения. Поради това всякакъв вид неустойки /вкл. компенсаторна, както е в случая/ са забранени по силата на чл. 33 ал. 1 от ЗПК. Поради това и на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, уговорката за заплащане на „такса разходи по изискуем кредит“, представляваща неустойка при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е последица от забавата на длъжника, се явява нищожна.

Дори и да се приеме, че въпросната „такса“ е такса по смисъла на чл. 10а от ЗПК /свързана с „услуга“ от страна на банката/, същата е свързана с управление на кредита /доколкото същият се трансформира в предсрочно изискуем/ и отново е налице законова забрана за начисляването й – чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

Въз основа на изложеното съдът намира, че сумата от

120лв. /такса разходи по изискуем кредит/ не се дължи в полза на ищеца.

ПО останалите предпоставки за уважаване на исковете: