Решение № 130 от 07.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Велико Търново, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Йордан Воденичаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500907 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗК „***“ АД, представлявано от И.

Д. и А. Р., чрез пълномощника си адв. В. М. – И.а срещу Решение № 564/11.08.2023 г., постановено по гр. дело № 1535/2022 г. по описа на ГОРС, с което въззивната страна е осъдена да плати в полза на Н. И. К. сумата в размер на 15 501,32 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор, обективиран в комбинирана застрахователна полица „У дома и щастлив" № ***, дължимо за увредено застраховано имущество къща в село К., община Л., област В. Т., ул. “О.“ № 2, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска /15.09.2022г./ до окончателното изплащане, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ. Със същото решение е осъден и да заплати направените от ищеца разноски по делото в размер на 1 820 лева.

Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен и неправилен, поради неговата необоснованост, като счита, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение, което не отговаря на 1 действителността, въз основа на което обжалва изцяло определения размер.

Счита за недоказан по основание и размер предявения иск, като в тази връзка навежда оплаквания, че в атакувания съдебен акт липсва аргументация относно това на основание на кои факти и обстоятелства приема, че същият е доказан. Акцентира, че причинените в следствие на настъпилото събитие вреди не изискат цялостен ремонт на процесния покрив. Жалбоподателят навежда твърдения, че при застрахователя не е постъпвало възражение по отношение на определения и изплатен размер на обезщетение, поради което застрахователят не е предоставил фактическа и правна обосновка на определения размер и не е преразгледал случая. В допълнение сочи, че пропадането на места на покрива се дължи не само на екстремния вятър и дъжд, а и на амортизация, в резултат на което жалбоподателят не дължи обезщетение за последното. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недопустима и моли да бъде оставена без разглеждане поради депозирането й извън законоустановения срок, като производството по делото бъде прекратено или в условията на евентуалност обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено изцяло като правилно, по съображения подробно изложени в отговора. Претендира направените съдебни разноски.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на районния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ се обуславя от осъществяването на фактически състав, включващ елементите: 1/ наличие на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между 2 застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имуществено право;

2/ настъпване в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие, представляващо покрит от застрахователя риск; 3/ причинени щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие и 4/ изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия и уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок.

С договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на договорена застрахователна премия да поеме определен риск, при реализирането на който да заплати на застрахования обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди, в размер, равен на този на вредата към деня на събитието.

Фактът на сключване на застрахователния договор, съответно застрахованото имущество и обхванатите с договора рискове – проливен дъжд и градушка, не е спорен между страните. В хода на делото се установи настъпването на застрахователното събитие. Съобразно твърденията и възраженията на страните, в рамките на първоинстанционното производство са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във фактическия състав на спорното вземане, които не касаят неговия размер, като спорно остава единствено обстоятелството в какъв размер е дължимото застрахователно обезщетение.

Необходимо е да се отбележи обстоятелството, че протоколът за оглед на щета по застраховката, описа на вредите, както и направените изчисления по щетата обективират обстоятелството, че застрахователят извънсъдебно е признал факта на увреждане на застрахованото имущество в резултат на застрахователни причини. Това изявление на ответника в частния свидетелстващ документ съставлява извънсъдебно признание на реализирането на покрит от застраховката риск, довел до повреждане на процесните сгради, което е достатъчно за извод предявеният иск да е доказан по основание.

Неоснователно е възражението на въззивника, направено с въззивната жалба, че пропадането на покрива на места е резултат не само на екстремния вятър и дъжд, а и на продължителна амортизация, поради две самостоятелни причини: 1/ от заключенията на съдебно-техническата експертиза не се 3 установява това фактическо твърдение, 2/ невъзможността да се установи състоянието на покривната конструкция преди настъпване на застрахователното събитие е по причина поведението на ответниказастраховател, тъй като в нарушение на собствените си ОУ самият застраховател не е извършил оглед на застрахованото имущество при сключване на договора за застраховка към дата 01.01.2021 г.

Нарушението на ОУ от страна на застрахователя, състоящо се в неизвършване на оглед при сключване на договора за застраховка, го е поставило в начална невъзможност да установи състоянието на застрахованото имущество преди настъпване на застрахователното събитие и всички негови твърдения, позовавайки се на основание т. 4. 2 от Общите условия, останаха недоказани. В протокола, издаден от вещото лице на застрахователя, никъде не е записано, че има проблем със състоянието на покривната конструкция.

На следващо място, от заключението на вещото лице, изготвило СТЕ, стана ясно, че в резултат на лошите метеорологични условия са настъпили вредите на застрахования имот. Също в показанията на вещото лице Д. Д., дадени пред настоящата инстанция, осъществило огледа и констатирало щетите по процесния застрахован имот, които въззивният съдебен състав кредитира, сочи, че щетите по покрива на имота са причинени в резултат на силна буря. Твърди, че същият е пропаднал, като при изготвянето на констативния протокол това е било установено без да се качва на тавана.

Навежда доводи още, че при спазване на процедурата е необходимо да се извърши втори оглед на застрахования имот, след като бъде разпокрит покрива, но това не се е осъществило, поради което не може да ангажира становище дали е било необходимо да се ремонтира целият покрив или само част от него. Относно извършената количествено-стойностна сметка, не отрича, че е изготвил такава, като прави уточнение, че застрахователят преглежда, преценява и може да коригира същата. Поради изложеното, настоящият състав не дава вяра на приложената по делото количественостойностна сметка.

По отношение размера на застрахователното обезщетение, дължимо от ЗК "***" АД следва да се има предвид, че съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати 4 застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 КЗ не се прилага.

Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС: Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

Законодателят ясно е регламентирал начина на определяне на сумата, срещу която се застрахова имуществото, а именно - въз основа на действителната стойност на вещта /застрахователна стойност/ към момента на подписване на полицата. За установяване действителния размер на настъпилите вреди по застрахованото имущество по делото е назначена СТЕ, чието заключение настоящият съдебен състав кредитира като пълно, обосновано и компетентно дадено.

Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ следва да се уважи изцяло в претендирания размер. Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, Решение № 564/11.08.2023 г., постановено по гр. дело № 1535/2022 г. по описа на ГОРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

5

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 564/11.08.2023 г., постановено по гр. дело № 1535/2022 г. по описа на ГОРС.

ОСЪЖДА ЗК „***” АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ***, бул. „***” № 18, представлявано от И. Д. – изпълнителен директор и А. Р. – изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. И. К., ЕГН **********, адрес: гр. Г. О., ул. „С.” № 24, вх. *** сумата от 1 000 лв., представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6