Акт от 13.08.2020, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- 212/2020
- Подписан
- 13.08.2020
- В сила
- 09.09.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 ал. 1, т. 2, предл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.234 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 235 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал.10 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш
Е Н И
Е № 260011 гр. Сливен, 13.08.2020 год.
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от районен съдия гр. дело № 212 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск от Предявен е иск от М.Й.И. против Прокуратура на Република България, с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, с който се иска да му бъде присъдено обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на обща стойност
5500 лева.
Ищецът твърди, че на 30.05.2019 г. с постановление на Районна прокуратура - гр.С.му е било повдигнато обвинение, за това, че на 05.07.2017 г. в гр.Сливен, чрез съставяне на документ с невярно съдържание - двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие № 42193/05.07.2017 г., съзнателно дал възможността на друго физическо лице – И. Н. У. от гр.С.да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сума в размер на 1 767,02 лева, собственост на ЗД „Бул Инс" АД - гр.София, с намерение да го присвои - престъпление по чл.212, ал.2, във вр. ал.1 от НК, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от две до осем години.
Сочи, че от началото до прекратяването на наказателното производство ищеца е твърдял, че е невинен и не е извършвал такова деяние по никакъв начин, но въпреки това е бил привлечен като обвиняем на 30.05.2019 г. за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК за периода от 30.05.2019 г. до 28.10.2019 г., през който период му е взета мярка за неотклонение „Подписка”.
Твърди, че през периода, през който ищеца е привлечен за обвиняем е работил в „ДСГ БЪЛГАРИЯ” ООД - гр.Сливен, като трудовите му задължения са свързани с посещение във военните бази на САЩ в Германия и Румъния. За тази длъжност се наемат лица, които трябва да нямат висящи дела и през целия период се притеснявал да не бъде отстранен от длъжност. До този момент ищеца е нямал никаква противообществена проява и никога не е бил нито свързан с такива, нито е задържан и осъждан, не е имал пререкания с други лица.
Излага твърдения, че след повдигане на обвинението е преживял истински психически стрес, тъй като се е притеснявал да не остане без работа и за бъдещето си, т.к. ако бъде осъден никога няма да може да работи тази работа. След привличането му за обвиняем е станал затворен, избягвал контакти, изградил бариера между себе си и околния свят. Всички приятели и близки са се дистанцирали от него и станали подозрителни към него, а също така са се изострили и отношенията в семейството, ищецът дори в началото отказвал да се храни, станал нервен и затворен.
Твърди се, че преди привличането му за обвиняем на
30.05.2019 г. ищецът спортувал ежедневно и ежеседмично ходил на разходки в планината, често е излизал на разходки с близки и приятели, но след привличането му за обвиняем всички са се дистанцирали от него.
Сочи, че с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.10.2019 г. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 229 „ИП“/2017 г. по описа на ОД на МВР -Сливен, пр.пр. № 2827/2017г. по описа на РП - Сливен.
Твърди също, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Сочи, че прокурорът е държавният орган, който съгласно чл.234 от НПК проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 235 НПК. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен - чл. 83, ал. 1 от НПК. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното.
Сочи също, че разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република България.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника по делото - Прокуратура на Република България да му заплати сумата в размер на 5 000 лв., за претърпени неимуществени вреди и сумата в размер на 500 лв. за претърпени имуществени вреди, вследствие на повдигнато, предявено и поддържано обвинение за извършено престъпление по 212, ал.2, във вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски по образуване и водене на настоящото производство
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от представител на Прокуратура на Република България.
Ответната страна, счита, че същият е допустим по отношение на Прокуратурата на Република България, но неоснователен и недоказан.
Сочи се, че с Постановление на разследващ полицай при ОД на МВР – С. от 08.04.2019 г. ищецът М.Й. е привлечен като обвиняем за деяние по чл. 212, ал.2, вр. ал.1 от НК, като спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Обвинението е предявено на обвиняемия на 30.05.2019 г., когато е разпитан в това си качество. С Постановление от 28.10.2019 г. на РП – С.наказателното производство е прекратено, поради недоказаност на обвинението.
Твърди, че за да ангажира отговорността на държавата за вреди ищецът е следвало да представи доказателства, че прокурорският акт, с който производството е прекратено, е придобило стабилитет. Задължителната съдебна практика в т.4 от ТР №3/22.04.2005 г. по търг. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС сочи, като начален момент за отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи при прекратено наказателно производство, влизане в сила на постановлението за прекратяване на делото.
Сочи, че съгласно съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ /Решение № 197/17.05.2011 г. по гр. дело № 1211/2010 г. на III ГО на ВКС; Решение № 191/20.05.2015 г. по гр. дело № 6686/2014 г. на IV ГО на ВКС; Решение № 184/26.05.2015 г. по гр. дело № 7127/2014 г. на IV ГО на ВКС/, стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателно производство по смисъла на чл.4 на ТР № 3/22.04.2015 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда. В случаите на прекратено наказателно производство въпросът за осъществен фактически състав на чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ следва да се преценя конкретно за всеки случай, като бъдат представени доказателства за наличие на стабилизиран прокурорски акт - кога същият е получен от страните, обжалван ли е пред съд или по пътя на инстанционния контрол, подлежи ли на инстанционен контрол по реда на чл. 243 ал.10 от НПК, като доказателства за влизане в сила на наказателното постановление за прекратяване на делото не са ангажирани от ищеца.
Твърди, че доколкото не е изтекъл 1- годишен срок от постановяване на акта за прекратяване на наказателното производство от РП - Сливен, същият подлежи на инстанционен контрол и не се ползва със стабилитет.
Счита, че липсват доказателства за претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца, още по-малко, че такива вреди са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение, като не е установено ищецът да е изживял стрес и дискомфорт, дистанцираност от приятели и раздор в семейството именно поради воденото наказателно производство срещу него. В тази връзка следва да се има предвид, че воденото срещу ищеца наказателно производство е продължило по-малко от 5 месеца. В този период е несериозно да се твърди, че се е стигнало до твърдените от ищеца сериозни негативни психологически последици.
Сочи, че липсват данни, както за заеманата от ищеца длъжност, така и за пътувания в чужбина, които са били препятствани от воденото досъдебно производство. На ищеца не е била налагана забрана да напуска пределите на страната.
Твърди, че е неоснователен и недоказан искът за неимуществени вреди, който е твърде завишен като размер и не съответства на принципа на справедливостта, съобразно който следва да бъдат определяни неимуществените вреди (арг. чл. 52 от ЗЗД), на икономическия стандарт в България и на съдебната практика в аналогични случаи (вкл. и тази на ЕСПЧ). Според възприетото в т. II на ППВС № 4/1968 г., въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и с оглед личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и не е проява на справедливост определянето на обезщетение, по -високо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди / Реш. № 832/10.12.2010 г. , гр.д.
№ 593/2010 г. на IV ГО на ВКС/, като трайно установена съдебна практика е обезщетенията за неимуществени вреди в сходни на настоящия случай да са на значително по- ниска стойност.
Твърди, че лихвата неоснователно се претендира от датата на привличане на ищеца, като обвиняем, а не от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 5 ал.1 от ЗОДОВ. От изготвена по ДП № 229 „ИП“/2017 г. на ОД - МВР - Сливен автотехническа експертиза е видно, че в съставен от ищеца двустранен констативен протокол за ПТП е бил отразен механизъм на ПТП, който не отговарял на деформациите на автомобилите, участвали в ПТП. В резултат на този протокол Иван Николаев Узунов е получил от ЗД „Бул Инс“ АД - София сумата от 1767.02 лв. Заключението на вещото лице по автотехническата експертиза е било сериозен аргумент за привличането на ищеца като обвиняем за документна измама.Наказателното производство е било прекратено, поради недоказаност на обвинението, с оглед комплексната оценка на противоречивите доказателства.
Предвид гореизложеното счита, че ако са налице увреждания за ищеца, то те са резултат от неговото противоправно поведение.
Възразява срещу искането на ищеца за разпит на двама свидетели, доколкото не са посочени имената им и конкретни обстоятелства, които ще установява чрез показанията на всеки от тях.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете на ищеца като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и с пълномощник, моли съда да уважи исковете, като основателни и доказани. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Прокуратурата на РБ чрез прокурор от РП - Сливен счита исковете за неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените към делото доказателства:
Разпечатката съдържа 38 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/edc77d7f-1634-43e5-83a7-0f03dd29847f