Определение № 504 от 24.10.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. В., 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Н. като разгледа докладваното от Н.Н. Въззивно частно гражданско дело № 20241300500324 по описа за 2024 година

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК.

С разпореждане № 1047 от 05.06.2024 год., постановено по ч.гр.д. № 1012/2024 г. В.ският районен съд е оставил без уважение заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от заявителя "А.С.В." ЕАД против длъжника Л. Г. М. от гр.В., за парични вземания по договор за потребителски кредит от 14.07.2022 г, като неоснователно.

За да отхвърли искането съдът се е мотивирал с наличие на нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частност с това, че заявителят основава претенциите си към длъжника на основание договор за цесия, но доказателства за това не са представени.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от "А.С.В." ЕАД. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на предявеното искане за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че заявлението по чл.410 ГПК е попълнено коректно. В това производство съдът е ограничен при преценката дали подаваното заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи до това да провери налице ли са положителните предпоставки, изброени в чл.410 ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл.411ГПК.

Сочи, че съгласно чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител , към заявлението се прилага договора, заедно с всички негови приложения и изменения, която разпоредба съдът тълкува разширително, като изисква и доказателства, извън посочените.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

1

Въззивният съд, след като обсъди доводите изложени в частната жалба, касаещи основателността на разпореждането, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК, която е приложима в производството, както по издаване на заповед за изпълнение, така и на заповед за незабавно изпълнение, уважаването на заявлението е поставено в зависимост от това дали то отговаря на изискванията на чл.410 ал.1 и ал.2 ГПК. във вр с чл,127, ал.1 и ал 3 и чл.128. т.1 и т.2 ГПК. С оглед съдържащото се в чл 410 ал 2 ГПК изрично препращане към чл. 127 ал 1 ГПК , следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, т. е разпоредбата на чл 127, ал.1 т.4 от ГПК е приложима към заповедното производство. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика на ВКС. Наличието на положителните, респ. липсата на отрицателните предпоставки, е предмет на проверката, извършвана от съда разглеждащ заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение независимо от основанията за това - дали по чл.410 ал.1 ГПК или по чл. 417 ГПК. Съгласно законодателната уредба, в производството по Глава Тридесет и седма от ГПК, съдът едновременно се произнася по редовността (чл.411, ал.2 във вр. с чл. 410 ГПК) и основателността на заявлението. Законодателят е поставил издаването на заповед за изпълнение в пряка зависимост от съответствието на искането с изискванията на чл. 410 ГПК, като неизпълнението им обуславя нередовност на подаденото заявление относно вземането и има за единствена последица отхвърлянето му.

За да е налице редовно заявление, следва да са посочени заявителя /кредитор/ и длъжник, както и всеки правопораждащ факт и произтичащите от него вземания, които са със самостоятелен характер, основанието и размера им, като предпоставка за редовността му, което в конкретния случай не е сторено от заявителя.

Правилно е прието, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено, тъй като подаденото заявление не отговаря на императивните изисквания на чл. 127, ал.

1, т. 2 ГПК.

Правилно се сочи от жалбоподателя, че съгласно чл.411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Предвид изричното препращане в чл.410 ал 2 ГПК към чл. 127 ал.1 ГПК, редовността на заявлението включва легитимираните страни по материалното и процесуалноправното отношение-заявител и длъжник /чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи носителя на претендираното вземане, респективно длъжника като задължено лице да удовлетвори вземането. В случая не е установено, че заявителят е носител на претендираното вземане .Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не е необходимо установяване на страните по договора, тъй като за да се установи наличие на договор като източник на облигационно правоотношение, следва да се установи съглашение между две и повече лица като носители на права и задължения ,за да се създаде правна връзка между 2 тях. /чл.8 ЗЗД/.

С договора за цесия се променя една от страните по материалноправното отношение, а именно кредитора, което представлява и изменение на договора за кредит.

Не случайно чл.410, ал.3 ГПК с цел защита на потребителите изисква прилагане на договора, ако е в писмена форма , заедно с всички негови изменения, до каквото изменение води договора за цесия на вземането и установява материалноправната , респективно процесуалноправната легитимация на заявителя.

Няма основание да се приеме, че посочените разпоредби не се отнасят до заповедното производство, в частта в която касаят легитимацията на страните в същото, особено в случая на защита интересите на лица, имащи качеството на потребители, включително и по отношение на правото на финансова институция , каквато е заявителя като цесионер, да обяви кредита за предсрочно изискуем, което право съобразно чл.60, ал.2 ЗКИ е предоставено единствено на кредитните институции, какъвто е цедента.

Като не е изпълнил указанията на съда заявителят е подал едно нередовно заявление за издаване на заповед за изпълнение, което поради тази причина правилно е било отхвърлено от районния съд.

Цитираната от жалбоподателя съдебна практика не е задължителна за съда и не следва да се обсъжда.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№7133/17.06.2024г.от "А.С.В." ЕАД против разпореждане разпореждане № 1047 от 05.06.2024 год., постановено по ч.гр.д. № 1012/2024 на РС В., с което е оставено без уважение заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от "А.С.В." ЕАД против длъжника Л. Г. М. от гр.В. за парични вземания по договор за потребителски кредит CREX ***** от 14.07.2022 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3