Определение № 41 от 24.01.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Ямбол, 23.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20242300500017 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.95, ал.5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. В. В. от гр.******, против протоколно Определение №252 от 28.11.2023г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.

№179/2023г. по описа на този съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател да му бъде предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото.

Оплакването на частния жалбоподател е, че районният съд е удължил срока на Разпореждане №852/19.09.2023г., с което са му дадени указания по молбата за правна помощ, за който срок той не е бил уведомен, а молбата му за предоставяне на правна помощ е основателна и моли същата да бъде уважена, тъй като е безработен, живее и се грижи за майка си, която е на 90 години и не е в добро здравословно състояние, като доходите, с които двамата разполагат са в размер на 830 лв. месечно от получаваната му от майка му пенсия, плюс 125 лв. социална помощ.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол съдебен акт.

За да се произнесе по същество по жалбата, ЯОС установи от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. №179/2023г. по описа на ЕРС е образувано по исковата молба на малолетното дете А. В. В., действащо чрез своята майка и законен представител С.

Ц. Г. от гр.*******, с която против ответника В. В. В. от гр.****** са предявени обективно съединени искове - иск по чл.143, ал.2 от СК за заплащане на месечна издръжка за детето А.

В. в размер на 250лв. и иск по чл.149 от СК за заплащане издръжка за минало време на детето, за периода от 04.05.2022г., до 04.05.2023г. – в размер на 3 000 лв.

Ответникът В. В. е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изложил становището си по предявените искове, заявявайки възраженията си и посочвайки, че от месеци не полага труд, поради проблем с тазобедрената става и коляното, че е безработен и се грижи за болната си майка. Оспорил е иска за издръжка за минало време с твърдението, че в период от пет месеца през 2022г., т.е. във времето, за което се претендира издръжката за минало време, детето е било при него и е отглеждано от него.

С определението по чл.140 ГПК - №289/02.09.2023г. ЕРС е извършил доклад на делото и е указал на ответника, че следва да докаже твърдението си, че в продължение на пет месеца през 2022г. той е издържал и отглеждал детето. Със същото определение съдът е насрочил делото за разглеждане в първо съдебно заседание за 25.09.2023г.

1

На 19.09.2023г. ответникът В. В. е поискал от ЕРС да му предостави правна помощ за процесуално представителство по делото, поради това, че е безработен и няма финансова възможност да заплати адвокатското възнаграждение. По така направеното искане ЕРС е постановил Разпореждане №852/19.09.2023г., с което е указал на ответника да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал.3 от ЗПП – доказателства за доходите на ответника и тези на неговото семейство; за имущественото му състояние, удостоверено с декларация; за семейното положение; за здравословното състояние; за трудовата заетост; за възрастта и за други обстоятелства, имащи отношение към доходите и възможностите за заплащане на адвокатското възнаграждение. За изпълнение на тези указания съдът е дал срок на ответника – най-късно в първото по делото съдебно заседание.

До насроченото по делото първо съдебно заседание на 25.09.2023г., на ответника не е било връчено разпореждането на ЕРС от 19.09.2023г. с дадените указания във връзка с правната помощ, при което съдът не е дал ход на делото в това заседание и е определил друг срок на ответника, в който да изпълни указанията по Разпореждане № 852/19.09.2023г. – в едноседмичен срок от датата на призоваването за о.с.з. на 16.10.2023г.

На 05.10.2023г. на ответника е връчено Разпореждане № 862/19.09.2023г. на ЕРС, като В. В. не е бил уведомен за новия определен от съда срок за изпълнение на указанията във връзка с правната помощ. В насроченото на 16.10.2023г. о.с.з. ЕРС не е дал ход на делото, тъй като ответникът не е бил редовно призован за това съдебно заседание, а о.с.з. за 03.11.2023г. е било отложено, поради заболяване на съдията-докладчик.

За о.с.з. на 28.11.2023г., което е първото по делото открито съдебно заседание за разглеждане на делото, ответникът е бил редовно призован, същият не се е явил и не е ангажирал доказателства във връзка с указаната му по делото доказателствена тежест, не е представил доказателства и за обстоятелствата по чл. 23, ал.3 от ЗПП.

При тези данни, с протоколното определение от 28.11.2023г. в обжалваната му част, ЕРС е оставил без уважение молбата на ответника за предоставяне на правна помощ, тъй като е приел, че ответникът не е представил доказателства, удостоверяващи невъзможността да заплати адвокатско възнаграждение.

Определението е правилно и законосъобразно, а частната жалба е неоснователна, като съображенията са следните:

По граждански дела правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита (чл. 94 ГПК) и се предоставя на физически лица в качеството им на страни по уредените в ГПК производства, ако те отговарят на критериите за предоставянето й. Съгласно чл.23, ал.2 от ЗПП, правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя на страна по гражданско дело, когато същата не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Касае се за две групи обстоятелства, които подлежат на установяване и преценка, като съдът е длъжен да съобрази и индивидуалното желание с публичния интерес.

Преценката, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.23, ал.3 ЗПП се извършва въз основа на доказателства от компетентните органи за доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства.

В случая е установено от фактическа страна, че с разпореждането от 19.09.2023г.

ЕРС е дал указания и е определил срок на ответника за представяне на доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал.3 от ЗПП – най-късно в първото по делото съдебно заседание за разглеждане на делото. Действително, съдът е дал нов срок на ответника за установяване на тези обстоятелства, но В. В. не е бил уведомен за новия срок и е следвало да изпълни разпореждането на ЕРС от 19.09.2023г. до първото по делото о.с.з., което е проведено на 28.11.2023г. и за което ответникът е бил редовно призован. В това о.с.з. В. В. не се е явил, не е представил доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, не е установил семейното си положение, не е установил имотното си, здравословното си състояние и доходите си, при което правилни са изводите на първата инстанция, че ответникът не е доказал, че е в невъзможност да заплати адвокатското възнаграждение за процесуално представителство.

Тази невъзможност ответникът, сега частен жалбоподател, не е установил и пред настоящата инстанция. С частната жалба В. В. е представил декларация, че не получава доходи от трудово възнаграждение, от търговска дейност, от участие в кооперации и граждански дружества, че не получава доходи от наеми, аренди или от упражняване на 2 свободна професия, от пенсии, социални помощи и обезщетения. Жалбоподателят не е представил доказателства и не е установил семейното си положение, не е установил имущественото си състояние, както и здравословното си състояние, или отново не е представил доказателства и не е установил всички обстоятелства по чл. 23, ал.3 от ЗПП.

Дори да се приеме, че частният жалбоподател желае да бъде представляван от адвокат и че същият не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, т.е. че е налице първата предпоставка по чл.23, ал.2 от ЗПП за предоставяне на правна помощ, настоящата инстанция намира, че не е налице другото изискване на правната норма – интересите на правосъдието да налагат това.

Интересите на правосъдието налагат участието на адвокат, доколкото самият процес и неговото развитие зависят от надлежно заявени твърдения и своевременно предприети процесуални действия. В случая ответникът, сега частен жалбоподател, е проявил активност по делото, подал е писмен отговор на исковата молба, в който е изложил доводите си и възраженията си срещу предявените против него искове за издръжка, от което следва, че необходимите действия са извършени лично от ответника и той не се нуждае от предоставяне на правна помощ, като неявяването му в о.с.з. на 28.11.2023г. и неангажирането на доказателства във връзка с указаната му доказателствена тежест сами по себе си не обосновават правната помощ. Поради това въззивната инстанция приема, че без предоставянето на правна помощ няма да се накърнят интересите на жалбоподателя, респективно няма да бъде накърнено правосъдието.

По горните съображения, в разглеждания случай независимо от желанието на частния жалбоподател да има адвокат, се налага извод, че двете предвидени в закона кумулативни предпоставки за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство не са налице, поради което правилно с определението на ЕРС в обжалваната му част искането за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение.

Като правилно и законосъобразно, определението на ЕРС следва да се потвърди.

При този изход на делото пред въззивната инстанция и неоснователност на частната жалба на В. В., жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ЯОС ДТ в размер на 15лв. за частната жалба. Държавната такса е дължима, тъй като частният жалбоподател на е освободен от такси и разноски по производството.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение №252 от 28.11.2023г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. №179/2023г. по описа на този съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на В. В. В. от гр.****** да му бъде предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА В. В. В. от гр.******, ул.******№**, бл.*, вх./, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, да заплати в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 15лв.

Определението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.95, ал.6 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3