Решение № 131 от 14.05.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Нова Загора, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20262220100016 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.8, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба с вх.№ 248/ 16.01.2026г. от Д. А. Т. ЕГН ********** с настоящ адрес: ****** против Н. Г. И. ЕГН ********** с адрес за призоваване: ****** с правно основание чл.8 от ЗЗДН, с която се иска от съда да издаде заповед за защитата й за срок от 18 месеца със следните мерки: да се въздържа от извършване на психическо и емоционално домашно насилие по отношение на молителката и да му се забрани да приближава нея на разстояние по- малко от 10 метра, да не приближава жилището, в което живее, находящо се на адрес: ******, да не приближава местоработата й във фирма „Мочков фишинг флот" ЕООД, на адрес: гр. Нова Загора, ул."Цар Освободител" № 5 и местата й за социални контакти и отдих; да не осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. На основание чл.18 от ЗЗДН е поискано издаването на заповед за незабавна защита, включваща посочените мерки, от извършването от ответника психическо и физическо домашно насилие, изразяващи се в активни действия, които поставят в пряка и непосредствена опасност живота и здравето й.

Молителката твърди, че с Н. Г. И. са живели във фактическо брачно съжителство в периода от 2002г. до м.март 2025г. и имат едно дете Г.Н.Г.. ЕГН **********. По време на съвместния им живот И. системно извършвал по отношение на нея психическо и емоционално домашно насилие - обиждал я, унижавал я, заплашвал я и й се заканвал. Когато злоупотребявал с алкохол, ставал агресивен и нетърпим в поведението си. Без каквато и да било причина започвал да се заяжда с нея, недоволствал от нещо, ревнувал я и търсел 1 причини за скандали. Обиждал я с думите „курва", „глупачка", „простачка", „буклук" и др.

Подобни, но също така и няколко пъти физически я нападал и удрял. Това негово поведение станало причина за раздялата им от края на месец март 2025г., като Н. останал да живее в жилище в ******, а молителката наела квартира в ******. Въпреки раздялата им той продължил да я тормози. Непрекъснато звънял по телефона и й пишел заплашителни текстови съобщения, следил я, причаквал я по улиците, ходил до местоработата й и настоявал да разговарят. Той не приемал категоричното й решение за прекратяване на отношенията им, както и категоричният й отказ да разговор с него.

На 06.12.2025г. /Никулден/ той я причакал на улицата в близост до местоработата й.

Първоначално настоявал да разговарят и тя да му разкаже подробности от личния си живот, а след като му отказала, започнал да я заплашва с думите „ще те залея с киселина", „ако не си с мен, няма да си и с никой друг", „ще те съсипя", „ще те унищожа, бял ден няма да видиш". Наоколо нямало други хора, които да помогнат на молителката и тя изпитала силен страх за живота и здравето си. Когато видял, че се опитва да се обади по телефона на полицията, думите на ответника били „Полицията няма да те спаси, аз имам хора навсякъде".

Молителката многократно забелязвала ответникът да я следи и причаква по улиците, което силно я тревожило. На 15.01.2026г. ответникът причакал молителката по пътя й за работа и директно започнал агресивно да й говори и да настоява тя да отблокира номера му, за да разговарят винаги, когато той пожелае. Казвал й, че е длъжна да отговаря на телефона си винаги, когато той я търси, и да му дава обяснения къде и с кого ходи. В противен случай се заканвал, че ще й се случи нещо лошо. Молителката успяла да подаде сигнал на тел. 112, а след това отишла в полицията и подала сигнал /втори поред/ за непрекъснатия тормоз, който ответникът й причинявал. Това негово поведение продължавало с години и тя се страхувала за живота си.

Молителката моли съда на основание чл.8 от ЗЗДН да издаде заповед за защита, с която да наложи на ответника, за срок от 18 месеца следните мерки за защита от домашно насилие:

1. Да се въздържа от извършване на психическо и емоционално домашно насилие по отношение на нея;

2. Да му се забрани да приближава до нея на разстояние по- малко от 10 метра, да не приближава жилището, в което живее, находящо се на адрес: ******, да не приближава местоработата й във фирма „Мочков фишинг флот" ЕООД, на адрес: гр.

Нова Загора, ул."Цар Освободител" № 5 и местата й за социални контакти и отдих;

3. да не осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

На основание чл.18 от ЗЗДН Д. А. Т. е поискала от съда да издаде заповед за незабавна защита, включваща горните мерки, от извършването от ответника на психическо и физическо домашно насилие, изразяващи се в активни действия, които поставят в пряка, непосредствена и последваща опасност живота или здравето й.

Ответникът, редовно призован, явява се в съдебно заседание, заедно със своя процесуален представител адв.М. И. и оспорва изложените в молбата факти. Моли да бъде отхвърлена молбата като неоснователна и недоказана и да не бъде издавана заповед за 2 защита.

В хода на делото са събрани гласни доказателства относно отношенията между Н. и Д. и нейното емоционално състояние, вследствие на техните контакти. Разпитани са свидетелките П.Б.П.., И.М.К. и Т.И.С.. От показанията на св.П. се установява, че е чувала от телефона на молителката гласът на Н., който много пъти е отправял обиди към нея. Същата е научавала непрекъснато за проблемите на Д. от нея, защото са били в близки отношения и й е споделяла всички срещи и разговори между тях. Стигнало се е до там, че съпругът на свидетелката или двамата да я придружават до работното й място, защото се страхувала да бъде сама. Д. й разкала за случилото се на Никулден 2025 година и в началото на 2026 година, когато отивала на работа и го срещнала, как започнал да я дърпа, да я заплашва и да я обижда с думите „ще ти съсипя живота", „ще те залея с киселина", „ти си боклук" и други.

Свидетелката М. разказва, че работели заедно с молителката и имала непосредствени впечатления от нейното състояние след раздялата им с Н.. Когато се обаждал през последните месеци, се наложило да му блокират номера, но продължавал да звъни от други номера. Това негово поведение стресирало Д., започвала да трепери, била уплашена и даже няколко пъти се наложило да й дава успокоителни. Това се случвало през последните няколко месеца и тя чувала от телефона, когато разговаряли страните как мъжа заплашвал с думите „ей сега ще дойда на работа, ще видиш какво ще стане“, „боклук, за каква се мислиш“. От чутите думи и заплахи Д. започвала да трепери и това й пречело да си изпълнява трудовите задължения, обърквала плувките от притеснение и напрежение. От показанията на св.Т.И.С. също разказва пред съда, че от страна на Н. след раздялата им е имало непрекъснато търсене и звънене по телефона от различни номера по всяко време: „понеже тя когато е на работа работи близо до мен и в обедните си почивки идва при мен около час, по това време вече, когато се отдели в самостоятелна квартира започна много по- често да я търси, да не кажа, че в този 1 час, който е обедната и почивка, той можеше да звъни и по 20 пъти, ако тя не му вдигне. В този 1 час постоянно се звънеше от личен номер, от служебен номер, знам че беше блокирала единия, но той звънеше от други номера. Това беше освен в обедната почивка и когато ми и идвала на гости, събота, неделя вкъщи, по същия начин, ако не му вдигне телефона това беше едно неспирно звънене.“. Свидетелката разказва за емоционалното състояние на молителката, че „много често идва разтреперана и в мига, в който я видя я карам да си сподели. Вместо да си говорим нещо обяснява как не е спала вечерта, звънял и е посред нощ, как постоянно има заплахи. В края на миналата година, в началото на Декември някъде тогава беше нещо много уплашена, когато дойде, бяха се срещнали сутринта на път за работата и той я изчаквал, знае от къде минава, и я беше заплашвал, че ще я залее с киселина, ще и съсипе живота, без него тя няма да съществува. Беше много разтреперана, много уплашена, до тогава държеше и казваше „ще мине“, „ще търпя“, но тогава вече наистина видимо беше много уплашена. Показа ми беше я ритнал, нея сутрин вече, когато се разделят я е сритал и крака и беше наранен, имаше червенина, така видима.“.

По делото бяха разпитани и свидетелите на ответната страна – И.А.И.., К.Д.К., Г.Н.И.. и М.Т.М., които по отделно свидетелстваха пред съда, че не са били свидетели на влошени 3 отношения между страните, на обиди, посегателства, заплахи от страна на Н. към Д..

Установи се също така, че Н. не живее в Нова Загора, пътува до там с автобусен транспорт, работното му място е в населените места ****** и ******, няма личен транспорт и има в дома си задължения, свързани с отглеждане на животни. От показанията на И.И.. и Г.И.. по отношение на датата 06.12.2025г. се установява, че първите трима свидетели са били с ответника през деня от обяд и са празнували личния му празник в дома му в ******. От разпита на св.М.М. се установява, че на тази дата ответникът е бил със свидетеля - „Взех Н. от Млекарево към 6,00часа - 6,30 часа и отидохме вкъщи в с.Пет могили.“ и го е върнал „Към 14,30 – 15,00 часа го закарахме и после на другия ден отидох го взех да ми помогне пак.“. Съдът констатира разминаване в показанията на свидетелите относно времето, в което Н. е бил в дома си в ****** и счита, че не следва да кредитира дадените показания по отношение на времето и мястото, където се е намирал той на посочената дата, за която молителката твърди, че са се виждали при отиването й на работа сутринта в близост до местоработата й. От показанията на всички разпитани свидетели се установи също така, че Н. не употребява алкохол към момента и да е имало такъв период, те не са го виждали да пие през последните няколко години.

По делото беше изискан и представен от „Районен център 112“ Бургас запис на полученото входящо повикване на дата 15.01.2026г. в 07:23 часа от телефонен номер ********* от молителката, с което подава сигнал на единен европейски номер 112 за тормоз от бившия й съпруг.

Съдът след като взе предвид изложеното в молбата, приложените към нея писмени доказателства и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, намира за установено следното:

Д. А. Т. и Н. Г. И. са живеели на семейни начала петнадесет години преди раздялата им през м.март 2025г. в ****** в дома на неговите родители. Преди раздялата им мъжът извършвал по отношение на молителката психическо и емоционално домашно насилие, изразяващо се в обида, унижение, заплаши и закани. Обидите към нея - „курва", „глупачка", „простачка", „боклук" и др. подобни били обичайни в поведението му и не са престанали, въпреки раздялата им.

На 06.12.2025г. /Никулден/ той я причакал на улицата в близост до местоработата й.

Първоначално настоявал да разговарят и тя да му разкаже подробности от личния си живот, а след като му отказала, започнал да я заплашва с думите „ще те залея с киселина", „ако не си с мен, няма да си и с никой друг", „ще те съсипя", „ще те унищожа, бял ден няма да видиш". Наоколо нямало други хора, които да помогнат на молителката и тя изпитала силен страх за живота и здравето си. Когато видял, че се опитва да се обади по телефона на полицията, думите на ответника били „Полицията няма да те спаси, аз имам хора навсякъде".

На 15.01.2026г. Н. И. отново причаква на път към работа бившата си съжителка и директно започва да й говори агресивно и да настоява да отблокира номера му, за да разговарят винаги, когато той пожелае и да му казва постоянно къде и с кого ходя. Заплашва я, че ако не го стори, ще й се случи нещо лошо. Тъй като тя се страхува се за живота и здравето си, подава сигнал на тел. 112 и жалба в РУ Нова Загора за непрекъснатия тормоз, който И. й причинява.