Решение № 52 от 18.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000639 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №142 от 16.05.2025 г.,постановено по т.д.№339/2022 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,е осъден ответникът по делото ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

А.

ДРУЖЕСТВО

„ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК 121265177, със седалище и управление: гр.София, ул. „Света София“ 7 да заплати на ищцата Ц. К. Й. с ЕГН ********** с адрес: с. К., общ. С. З., обл. С. З. обезщетение в размер на 119 000 лв.-частичен иск от 200 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й С. Г. З.,настъпила вследствие на ПТП от 09.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.04.2022 г. - датата на получаване на застрахователна претенция по чл. 380 КЗ от ответното дружество до окончателното изплащане на сумата,а за разликата над сумата от 119 000 лв. до претендирания размер от 170 000 лв. /частичен иск от 200 000 лв./ предявеният от посочената ищца иск е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение ответникът З. А.

ДРУЖЕСТВО „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК 121265177, е осъден да заплати на ищеца Г. З. Й. с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. С. З., обл. С.

1

З. обезщетение в размер на 119 000 лв.- частичен иск от 200 000 лв., за причинените му неимуществени вреди от смъртта на сина му С. Г.

З.,настъпила вследствие на ПТП от 09.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.04.2022 г.- датата на получаване на застрахователна претенция по чл. 380 КЗ от ответното дружество до окончателното изплащане на сумата,а за разликата над сумата от 119 000 лв. до претендирания размер от 170 000 лв.

/частичен иск от 200 000 лв./ искът на посочения ищец е отхвърлен като неоснователен.

Освен това,с горното решение на ОС-Стара Загора,ответното ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

А.

ДРУЖЕСТВО

„ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК 121265177, е осъдено да заплати на адвокат П.

К., адрес за призоваване: гр. К. ул. "С." № *, ет. *, офис **, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищците в размер на 19 236 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

С решението от 16.05.2025 г. са осъдени ищците Ц. К. Й. с ЕГН ********** и Г. З. Й. с ЕГН ********** да заплатят на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

А.

ДРУЖЕСТВО

„ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК 121265177, направените по делото разноски в размер на 3 929, 55 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

И на следващо място,с горното решение е осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

А.

ДРУЖЕСТВО

„ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК 121265177 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 9 520 лв. и сумата от 1 174, 09 лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда съразмерно с уважената част от исковете.

Решението е постановено при участието на Д. В. В., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: с. П., община С. З., като трето лице - помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.

Също така,решението е постановено при участието на Агенция „Пътна инфраструктура“, с БУЛСТАТ 000695089,с адрес за призоваване: гр. София 1606, ***,като трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.

Срещу горното съдебно решение са подадени въззивни жалби от ищците и от ответника в първоинстанционното производство.

С въззивната жалба на ищците Ц. К. Й. с ЕГН ********** и Г. З. Й. с ЕГН **********,подадена чрез общия им пълномощник адв. П. К.,решение 2

№142 от 16.05.2025 г.,постановено по т.д.№339/2022 г. по описа на ОС-Стара Загора,се обжалва в отхвърлителната му част,т.е. в частта,с която са отхвърлени предявените от ищците искове по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над уважения им размер от по 119 000 лв. до предявения им размер от по 170 000 лв. /частични искове от по 200 000 лв./.

В жалбата си ищците Ц. и Г. Й.и,чрез пълномощника си адв. К.,излагат становището,че в обжалваната от тях част първоинстанционното решение е неправилно и присъдените им суми,представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,са занижени и несъответстващи на претърпените от тях болки,страдания и скръб вследствие безвъзвратната загуба на техния син.Поддържа се от жалбоподателите-ищци,че размерите на присъдените им обезщетения са в противоречие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и че съдът неправилно е приел за основателно заявеното от ответника възражение за съпричиняване,както и че неправилно е определил обема на съпричиняването на 30 %.Освен това е изложен и довода,че присъдените в занижен размер суми не съответстват на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип.

Ищците-жалбоподатели сочат още,че по делото е допуснато съществено процесуално нарушение,изразяващо се в това,че съдът напълно необосновано е ценил само част от доказателствата по делото,като друга част от тях,касаещи възражението на ответника за съпричиняване,е напълно игнорирана.Твърдят,че не са взети предвид и в цялост КСМАТЕ и СМТЕ,както и събраните по делото гласни доказателства и неизясняването на въпроси относно твърдяното съпричиняване,поради процесуални нарушения на съда,е довело до неправилно приемане на съпричиняване и то в такъв голям обем от 30 %.

В жалбата си ищците-жалбоподатели развиват подробни съображения за обосноваване на становището си,че съдът неправилно е приел наличието на принос от страна на пострадалия,поради наличие на знание,че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол.Според тях е напълно неправилно да се съпоставя вината на водача с тази на пострадалия,който е бил единствено пътник в лекия автомобил и по никакъв начин не е допринесъл за настъпване на инцидента и е неправилно вината му да се определя като почти равна с тази на водача,извършил множество и груби нарушения на ЗДвП,довели до тежкия инцидент,за които нарушения същият водач е осъден.

Поддържат още,че по делото няма събрани годни доказателства,от които да се установява по категоричен начин,че пострадалият е знаел,че водачът е употребил алкохол и въпреки това да е приел да пътува при него.Твърдят,че съдът е приел толкова висок процент на съпричиняване само въз основа на едно предположение,че пострадалият не би могъл да не забележи особености в поведението на водача,за които особености също не е безспорно установено,че са били налице.В този контекст твърдят,също така,че в случая не е доказано починалият да е видял водача на лекия автомобил да употребява алкохол,а ако се приеме,че е видял-какво точно е видял,бил ли е наясно какво количество алкохол е употребил,дали е било видимо водачът да е пиян и изобщо считат за недоказано проявлението на алкохолното опиване.Сочат 3 още,че по делото няма категорични доказателства за това,че пострадалият е възприел обстоятелството,че водачът на автомобила е употребил алкохол или да е възприел същият да е бил алкохолно повлиян,като въпреки тези обстоятелства съзнателно да е приел да се вози в управлявания от него лек автомобил.Считат още за недоказано,че една от причините за настъпване на процесното ПТП е именно употребата на алкохол от водача на лекия автомобил.Излагат и доводи,че самият пострадал е бил в такова състояние /поради употребя на алкохол/,че не е бил способен да възприема точно и адекватно околната среда и хората около него,а оттам и да прави заключения относно употребата на алкохол от водача на автомобила.Посочват още,че макар вещото лице д-р М. по оспореното от ищците заключение да е посочило,че има данни пострадалият и водача на автомобила да са употребили заедно алкохол преди да се качат на автомобила,то по гражданското дело няма доказателства в тази насока,нито има разпитани свидетели,нито има приложени СТЕ.Поддържат,че знанието на пострадалия трябва да е безспорно установено,а не да се приема съпричиняване на базата на предположения.

На база горните твърдения и съображения,жалбоподателите ищци считат за неоснователно и недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,основано на твърдението,че последният се е возил при водач,който е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол и е бил наясно с този факт.Затова намират,че съдът неправилно е приел съпричиняване от страна на пострадалия и то в толкова висок /според тях/ обем от 30 %.В конкретния случай,според жалбоподателите,дори и да се приеме,че е налице принос от страна на пострадалия,то същият е толкова нисък обем,че изобщо не следва да се отчита и да се отразява на размера на обезщетението.

Наред с гореизложеното,жалбоподателите-ищци излагат и аргумента,че при определяне на справедливия размер на обезщетението съдът може да вземе предвид пълния размер на иска /при предявен частичен иск,както е в случая/ и дори при отчитане на прието съпричиняване няма пречка да определи обезщетение в предявения размер.Развиват и съображения,въз основа на които считат,че съдът е следвало да определи като справедлив размер на обезщетенията сумата от по 200 000 лв.

В обобщение,въз основа на поддържаните във въззивната жалба аргументи,твърдения и обстоятелства, жалбоподателите- ищци молят да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и да се уважат предявените от тях искове за сумите от по 170 000 лв. за всеки ищец,частичен иск от по 200 000 лв.,т.е. за още по 51 000 лв. за всеки,за причинените им неимуществени вреди,вследствие загубата на техния син,ведно със законната лихва върху сумите,считано от 13.04.2022 г. до окончателното им изплащане.Поискано е още да бъде определено адвокатско възнаграждение за представителство пред АС на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата,заедно с начислен ДДС.

В законния срок ЗАД “ОЗК-Застраховане”АД с ЕИК 040638060 като ответник по жалбата на ищците е подало писмен отговор на същата жалба,чрез пълномощника си адв. Д. Х..В отговора си дружеството е 4 заявило,че оспорва тази жалба като неоснователна и моли тя да се остави без уважение.Подробни аргументи в тази насока дружеството-ответник е развило в отговора си.Моли да му се присъдят разноски за въззивната инстанция.

От своя страна ЗАД “ОЗК-Застраховане”АД с ЕИК 040638060 обжалва горното решение на ОС-Стара Загора в частта,с която исковете на ищците Ц.

К. Й. с ЕГН ********** и Г. З. Й. с ЕГН ********** са уважени над размера от по 91 000 лв. до присъдения размер от по 119 000 лв. за всеки от ищците.Дружеството-жалбоподател,чрез пълномощника си адв.

Д.

Х.,поддържа във въззивната си жалба,че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно,поради противоречие с материалния и процесуалния закон.Заявява,че в тази му част исковете са уважени при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон,като е кредитиран избирателно събрания доказателствен материал и не са взети предвид в тяхната съвкупност приложените по делото доказателства,а същевременно съдът неправилно е интерпретирал същите доказателства.Счита,че предявените срещу него искове са неоснователни и недоказани в обжалвания размер.

По отношение на признатите за действителни вреди дружествотожалбоподател счита,че техния определен от съда размер е необосновано завишен.Намира,че определената от съда като справедлива сума в размер от по 170 000 лв. не е адекватна и съразмерна с претърпените от ищците болки и страдания.Поддържа в тази връзка,че в първоинстанционното производство не са събрани достатъчно доказателства,обуславящи претендираните размери и че събраните в тази насока гласни доказателства показват една обичайна връзка между родители и син,която обаче не е от характер и степен да обоснове завишените размери на претендираните обезщетения от ищците.Излага и аргумента,че съдът в решението си,при определяне размера на обезщетенията,е посочил някои трудно приложими за случая критерии,докато от друга страна не е ясно дали е взел предвид други посъществени критерии,като възрастта на пострадалия,общественото му положение,възрастта на ищците,периода,в който се очаква същите да търпят неимуществени вреди и т.н.В този смисъл,както заявява дружествотожалбоподател,присъденото обезщетение е в разрез с принципа за справедливост,социално-икономическата обстановка в страната,както и с установената съдебна практика,позовавайки се и на конкретни съдебни решения в този аспект,изброени във въззивната му жалба.Посочва още,че съдът не е отчел и факта,че пострадалият е зрял мъж на 33 г.,създал свое семейство и деца,макар и съжителствайки двете семейства в едно общо домакинство.Счита,че болката и тъгата на родители,изгубили непълнолетните си деца или деца в съвсем ранна възраст,невидели децата им да създават свои семейства и наследници,развитие в житейски и професионален аспект,е поотчетлива и интензивна,в сравнение със сходни на настоящия казус случаи,в които пострадалият малко или много е постигнал житейско,семейно и професионално развитие.