Решение № 410 от 26.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Велико Търново, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20254110200838 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Т. Б. П., ЕГН ********** , против Наказателно постановление (НП) № 19-1275-002243 от 11.11.2019 год., издадено от ВПД Началник сектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Велико Търново, с което за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят оспорва извършването на нарушението и твърди, че не е знаел за проблемите с регистрацията на автомобила.

Жалбоподателят, нередовно призован (не е намерен на посочения адрес), не се явява в съдебно заседание и не се представлява . Въззиваемата страна – ОД на МВР Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“, редовно призовани, не изпращат представител .

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Административнонаказателното производство е започнало на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като с Постановление № 2491/2019 г. от 25.10.2019 г. Районна прокуратура – Велико Търново е отказала да образува досъдебно производство и е изпратила преписката на „Пътна полиция“.

1

В посоченото постановление е прието за установено, че на 08.02.2019 г. в 11:38 часа в гр. Велико Търново, на ул. „Независимост“ № 9, в посока ул. „Стефан Стамболов“, се е движел лек автомобил марка "Хюндай Санта Фе" с регистрационен номер ***, собственост на жалбоподателя Т. Б.

П.. Движението на автомобила е заснето и установено с автоматизирано техническо средство (АТСС) "Sairn m*Speedet 2 D", монтирано в служебен автомобил "Киа Сийд" с рег. № ***.

При извършена справка в информационните масиви на МВР е констатирали, че управляваното моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. Регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 20.11.2018 г.

В хода на прокурорската проверка по преписка вх. № 2491/2019 г. са снети обяснения от жалбоподателя Т. П., който е заявил, че е предоставил автомобила на лицето ***, но не може да посочи кой конкретно е управлявал МПС на процесната дата. Свидетелят *** също не е посочил кой е бил водачът към момента на заснемане на нарушението.

Чрез писмо с рег. № 4332р-35955/30.09.2019 г. на Началника на ОПП при СДВР, е установено, че собственикът на автомобила Т. Б. П. не е бил уведомен по надлежния ред за служебно прекратената регистрация на автомобила му на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Въз основа на тези данни прокурорът е приел, че липсва умисъл за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като собственикът не е знаел за дерегистрацията, и е прекратил преписката. Материалите са изпратени на АНО за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

На 11.11.2019 г., въз основа на постановлението на прокурора и събраните материали, е издадено обжалваното НП № 19-1275-002243, с което жалбоподателят е санкциониран за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е основателна. Наказателното незаконосъобразно и следва да бъде отменено. постановление е

Съдът намира, че към момента на постановяване на настоящото решение възможността на държавата да санкционира дееца е погасена по давност. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на давността се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс (НК). Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, давността за деяния, които се наказват с глоба, е три години. Според чл. 81, ал.

3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, 2 наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 (т.нар. абсолютна давност). В конкретния случай срокът на абсолютната давност е 4 години и 6 месеца (3 години + 1/2 от тях).

Нарушението е извършено на 08.02.2019 г. Срокът на абсолютната давност започва да тече от довършване на деянието и изтича на 08.08.2023 г.

Изтичането на абсолютната давност е факт с правно значение, който съдът е длъжен да следи служебно. То погасява правото на държавата да реализира административнонаказателната отговорност, независимо от това дали нарушението е извършено или не. Това налага безусловна отмяна на наказателното постановление.

Освен това следва де се отбележи и следното:

Основният елемент от състава на административното нарушение е вината. За да бъде наложено наказание, деянието трябва да е извършено виновно – умишлено или по непредпазливост (чл. 7 от ЗАНН). В конкретния случай, от събраните по делото доказателства и по-конкретно от констатациите в Постановлението на Районна прокуратура – Велико Търново, въз основа на което е образувано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е бил уведомен за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила му.

Задължението за уведомяване е на административния орган. След като собственикът не е получил такова уведомление, той е бил в неведение относно правния статус на автомобила. Следователно, дори да се приеме, че той е управлявал автомобила (въпреки че това не е безспорно доказано, тъй като нарушението е заснето с камера, а той отрича да е шофирал), той не е съзнавал и не е могъл да съзнава общественоопасния характер на деянието – а именно, че управлява нерегистрирано МПС. Липсата на знание за дерегистрацията изключва както умисъла, така и непредпазливостта, тъй като незнанието не се дължи на небрежност на водача, а на пропуск в процедурата по уведомяване от страна на органите на МВР.

Липсата на вина е абсолютно административнонаказателната отговорност. основание за отпадане на

Допълнително, НП страда и от недоказаност на авторството на деянието. Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят "управлява" автомобила , но нарушението е установено с техническо средство без спиране, а в преписката има данни, че автомобилът е ползван и от други лица. Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП ангажира отговорността на собственика при неустановен водач, но вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 3 от ЗДвП изисква изпълнително деяние "управление". При наличието на категорични данни за липса на вина относно дерегистрацията обаче, въпросът за авторството остава на заден план, тъй като липсата на субективен елемент е достатъчна за отмяна на акта.

По делото не са направени искания за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1275-002243 от 11.11.2019 год., издадено от ВПД Началник сектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Т. Б. П., ЕГН **********, за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4