Решение № 846 от 06.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. Бургас, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. И.а

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно гражданско дело № 20252100501413 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищеца „ПЪРВО ЧАСТНО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ“ ООД, ЕИК: 204628969, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Цар Симеон I ” № 102, eт. 1, ап. 2, представлявано от управителя Станчо Стамов Славов, подадена чрез пълномощника му адв. И. Синигерова – БАК против решение № 1462 от 19.06.2025 г. по гр. д. № 1571/2025 г. на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен иска му за осъждане на ответника А. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Б., в.з.

М. б., ул."*****" № * да му заплати сумата от 1250лева, предявена като частичен иск от общата сума от 10796.18 лева, равностойни на 5520 евро, дължима за обучение на детето Константин за учебната 2024-2025г., съгласно сключен договор за обучение от 25.07.2024г. и сумата от 2051.27 лева, равностойни на 1048.80 евро - договорна неустойка за забава за периода от 30.07.2024г. до 05.09.2024г.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и при противоречие с материалния закон. На първо място се възразява, че съдът е квалифицирал исковата претенция само по общия състав на чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, без да даде конкретика с оглед обстоятелството, че се касае за договор за обучение, сключен на основание чл. 301 от ЗУПО. На следващо място се сочи, че съдът се е произнесъл свръхпетитум, доколкото служебно е изследвал договора за наличие на нищожни клаузи и отхвърлил иска по чл. 92 от ЗЗД на това основание, без такива възражения да са направени от ответника в писмения 1 отговор. Според въззивника в случая сключеният договор за обучение не е просто договор за изработка, а има за предмет предоставяне на комплексна услуга, в подкрепа на което съждение са изложени подробни доводи. Цитирайки клаузата на раздел пети, чл. 4 от договора се възразява против изводите на съда, че договорът се е прекратил по право с неплащане на дължимата такса в определения срок. Посочва се, че ако все пак съдът приеме, че процесният договор има характеристиката на такъв по чл. 268, ал. 1 от ЗЗД, то следва да се докаже наличието на основателни причини за едностранно прекратяване на договора от ответника, като се излагат доводи, че посочените от насрещната страна не са такива. Възразява се също, че практически липсват мотиви за отхвърляне на претенцията за неустойка, поради което се твърди, че в тази част същото е необосновано, тъй като съдът е обосновал извода си за нищожност на неустоечната клауза с довод, че противоречи на добрите нрави. Счита се, че определената в договора неустойка е валидна, овързваща страните, справедлива в своя обезпечителен характер и договорно обоснована в раздел пети, чл. 4 от сключения между страните договор. По подробно изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира се присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ответник А. Д. Д., чрез адв.

Динко Стоянов- БАК е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който счита същата за неоснователна. Възразява се против доводите в жалбата, касаещи правната квалификация на исковете, с мотив, че такава е определена съобразно фактическите твърдения на ищеца и съдържанието на договора. Що се касае до оплакванията, свързани с твърдения за произнасяне при свръхпетитум се излагат съображения досежно служебното задължение на съда за проверка за наличие на нищожни договорни клаузи, изхождаща от общите принципи на гражданския процес. Сочи, че сключеният между страните договор е прекратен поради невнасяне в срок на дължимата такса в размер на 5520 евро, считано от 30.07.2024г., като след това въззивникът е издал удостоверение за преместване на детето в друго училище в 7 клас за учебната 2024/2025г., а съответно новото училище е издало съобщение от 27.09.2024г., че детето вече е записано при него, считано от 15.09.2024г. Акцентира се, че детето изобщо не е започнало да се обучава при ищеца, доколкото то е преместено преди започване на учебната година в друго училище. Споделя извода на районният съд, че няма житейска логика да се иска ответника да заплаща такса за обучение, което не е проведено, като обратното би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, без да е дал насрещна престация. Счита, че в решението правилно е прието, че доколкото договорът не е изпълнен, то такса за обучение не се дължи, тъй като обучение не е било проведено. Що се касае до претендираната договорна неустойка, то въззиваемият счита, че правилно районният съд е счел същата за противоречаща на обществения морал. По подробно изложените писмения отговор доводи се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноските по делото.

С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира следното:

Производството е образувано по искова молба на “Първо частно основно училище“ ООД с искане за осъждане на ответника А. Д. Д. в качеството му на баща на малолетното дете К. А. Д. да му заплати сумата от 1250 лв., предявена като частичен иск от общата сума от 10796.18 лева, равняваща се на 5520 евро, дължима за обучение на детето м у Константин за учебната 2024-2025г. съгласно сключен между страните 2 договор за обучение от 25.07.2024г., и сумата от 2051.27 лева, равняваща се на 1048.80 евро, представляваща договорна неустойка за забава за периода от 30.07.2024г. до 05.09.2024г.

Ищецът твърди, че през учебната 2023/2024г. детето се е обучавало в шести клас в училището на ищеца по силата на сключен с майката договор за обучение от 11.05.2023г. Сочи се, че на 25.07.2024г. между страните бил сключен нов договор за обучение на детето за учебната 2024/2025г. с уговорено в т. 11 от договора възнаграждение в размер на левовата равностойност на 5520 евро, платимо в цялост на една вноска в срок до 2 работни дни след подписване на договора, т.е. до 29.07.2024г.

Ищецът твърди, че уговорената сума не била заплатена от ответника, като на 05.09.2024г. по желание на родителите, детето било отписано от училището и преместено в друго учебно заведение. В исковата молба се сочи, че договорът за обучение е прекратен едностранно от родителите, без те да са изпълнили поетите от тях задължения по заплащане на дължимата такса в уговорения срок. Заявява, че счита, че договора е прекратен съгласно т. 4 от него –при просрочие на плащането на дължимата вноска /след първата/ от повече от 45 календарни дни. Счита, че ответника му дължи заплащане на дължимата по договора такса за обучение в пълен размер, която заявява като частичен иск в размер на 1250 лв. от общата стойност в размер на 10796.18лв. Наред с това ищецът счита, че ответникът му дължи и уговорената в договора неустойка за забавено плащане на дължимата такса съгласно т. 12 от договора в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден в размер на сумата от 2051.27 лв., начислена за периода от 30.07.2024г. /първият работен ден след изтичане на срока за плащане /до 05.09.2024г. /денят на получаване на съобщението за преместване на ученика в друго училище/.Моли за уважаване на исковете.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове. Посочил е, че след подписване на договора детето е казало, че не иска да учи в това училище, като наред с това родителите считали, че не следва да заплащат такси като за нов ученик, след като и предходните години детето е учило там. По тези съображения детето било записано да учи за учебната 2024/2025г. в друго учебно заведение. Заявява, че споделя доводите на ищеца, че договорът помежду им е прекратен съгласно т. 4, изречение от раздел четвърти първо от същия, считано от 30.07.2024г. –поради невнасяне в срок на дължимата такса, както и, че по процесния договор от страна на ищеца не бил престиран резултат, изразяващ се в обучение на детето през 2024-2025г. По тези съображения ответникът счита, че не дължи възнаграждение на ищеца. Възразява, че с претенцията си ищецът цели да се обогати за сметка на ответника, без да е престирал резултат, отделно иска да получи и неустойка по договора. Моли се исковете да се отхвърлят.

Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.

Установената по делото фактическа обстановка не се оспорва от страните. От същата става ясно, че детето на ответника е било ученик в ищцовото училище за 2023/2024г., като след завършване на шести клас между страните е било сключен нов писмен договор от 25.07.2024г. за обучение на детето в седми клас за учебната 2024/2025г. с период на обучението от 15.09.2024г. до 30.06.2025г. Видно от съдържанието на процесния договор в раздел IV, т.11 е посочено, че родителите на детето трябва да внесат договорената такса за обучение в левова равностойност на 5520 евро по левовата сметка на училището на една вноска в срок до два работни дни 3 от подписването на договора. Съгласно т.12 от същия раздел, при просрочие на плащането на дължимите вноски по т.11, се заплаща неустойка върху дължимата сума в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, изчислена към датата на погасяването. В т.13 от същият раздел е записано, че в случай, че ученикът желае да напусне училището по собствено желание или родителите по своя воля прекратят обучението на детето, училището не възстановява остатъка от внесените суми за обучение. Съгласно т.14 родителите са длъжни в срок до датата на преместване на ученика да направят плащанията си по т.11, заедно с неустойките върху дължимата сума в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, изчислена към датата на погасяването. Съгласно т. 4 от раздел пети е уговорено, че договорът се прекратява при неизпълнение на т. 11 от раздел 4, както и при просрочване на плащането на вноски след първата с повече от 45 календарни дни, като в този случай родителите дължат невнесените по договора суми и санкциите за неустойка.

Безспорно е също, че въпреки сключения между страните договор за обучение, детето Константин не е започнало учебната година в процесното училище и не се е обучавало там по желание на родителите, както и, че същите те не са заплатили изобщо уговорената такса за обучение. От представените в първата инстанция писмени доказателства става ясно, че след подписване на договора майката на детето е поискала то да бъде прието да се обучава в 7-ми клас през учебната 2024-2025г в друго частно учебно заведение именно ЧОУ“Д-р Мария Монтесори“, където то впоследствие е записано. В тази връзка на 05.09.2024г. ищецът е издал удостоверение за преместване на ученика в ЧОУ “Др Мария Монтесори“ в седми клас на учебната 2024-2025г., а новото училище е издало на 27.09.2024г. съобщение, че Константин е вече записан като ученик в седми клас за учебната 2024-2025г., считано от 15.09.2024г.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил изцяло исковете. Счел е, че доколкото е безспорно, че ищецът не е предоставил услугата, за която е сключен договорът, а именно да обучава детето на ответника през учебната 2024-2025г., доколкото детето преди началото на учебната година е било преместено в друго учебно заведение, то на ищеца не се следва заплащане на уговорената в договора такса за обучение. Съдът е приел, че доколкото според раздел V, т.4, договорът се прекратява при неизпълнение на т.11 от раздел IV, т.е. при неплащане на таксата, както е в случая, а такава до клаузата по т.4, че в този случай родителите дължат невнесените по договора суми и санкциите за неустойка, съдът е приел, че същата противоречи на обществения морал /чл.26 ЗЗД/ и не може да стане причина за уважаване на исковете.