Решение № 80 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. ***, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно наказателно дело № 20241110208728 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. К. К. срещу наказателно постановление № 23-4332-021402/15.09.2023г. на Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП му било наложено наказание „глоба” в размер на 750 лв. и лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 23.06.2023г., в 16,25 часа, жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „БМВ Х2 ХДРАЙВ20Д“, с ДК № *******, собственост на „ЛИОН РЕНТ-А-КАР“ ЕООД и с ползвател фирма „ГДЧСИ Х*-Д*“ ДЗЗД, в гр.***, по ул.”Даскал Стоян Попандреев”, с посока на движение от ул.“Кумата“ към Околовръстен път“, до Гробищен парк, при ограничение, въведено с пътен знак В26 за скорост от 50 км/ч за населено място, се движил със скорост 109 км/ч при отчетен толеранс от 3%. Скоростта била фиксирана с АТСС „CORDON-M” 2, с № MD1197, записваща и заснемаща дата, скорост, час и регистрационен номер на автомобила.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди за 1 допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при издаването му – липсвало пълно и точно описание на мястото на нарушението, липсвала конкретика по отношение на вида на техническото средство - мобилно или стационарно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 23-4332-021402/15.09.2023г. на Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба на въведените с нея основания и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Депозира писмена защита.

Въззиваемият СДВР не се явява в съдебно заседание. Депозира писмено становище по делото, с което оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира да му бъдат заплатени направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът приема за установено:

Видно от наказателно постановление № 23-4332-021402 /15.09.2023г., същото е връчено на 21.05.2024г. Жалбата е депозирана на 03.06.2024г. - в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

На 23.06.2023г., в 16,25 часа, Д. К. К. управлявал лек автомобил „БМВ Х2 ХДРАЙВ20Д“, с ДК № *******, собственост на „ЛИОН РЕНТ-А-КАР“ ЕООД и с ползвател фирма „ГДЧСИ Х*-Д*“ ДЗЗД, в гр.***, по ул.”Даскал Стоян Попандреев”, с посока на движение от ул.“Кумата“ към Околовръстен път, като до Гробищен парк, при ограничение, въведено с пътен знак В26 за скорост от 50 км/ч за населено място, се движил със скорост от 113 км/ч.

Скоростта на движение била установена с автоматизирано техническо средство система за видеоконтрол „CORDON-M” 2, с № MD1197, записваща и заснемаща дата, скорост, час и регистрационен номер на автомобила. Въз основа на снимков материал свидетелката С. О. С. съставила акт за установяване на административно нарушение № АД 069095/23.08.2023г., като субсумирала констатираното нарушение като такова по чл.21, ал.2 вр. чл.165, ал.2, т.6 ЗДвП. Нарушителят не възразил при връчването на акта. Не депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на 2 акта за установяване на административно нарушение било издадено наказателно постановление № 23-4332-021402/15.09.2023г. от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за констатираното нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на водача на автомобила била наложена глоба в размер на 750 лв. и лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца.

Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства по отношение на материалната компетентност на административнонаказващия орган /Заповеди №№ 513з-14425 /19.10.2020г., 8121к-13318/23.10.2019г. и 8121з-1632/02.12.2021г., издадени от Министъра на МВР/, акт за установяване на административно нарушение № АД 069095/23.08.2023г. и наказателно постановление

№

23-4332021402/15.09.2023г. са издадени от оправомощени за това длъжностни лица.

АУАН съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя.

Наказателно постановление № 23-4332-021402/15.09.2023г. е издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Посочени са мястото и времето на нарушението, същото е описано по идентичен начин в двата акта и са посочени съставомерните му признаци.

Спазени са изискванията за използването на автоматизирано техническо средство – АТСС „CORDON-M” 2, с № MD1197, е преминала проверка, видно от представените Справка-преглед на документи, издадена от Български институт по метрология относно удостоверение № UP/I-034-02/17.04/10, Рег.

№ 558-02-01-01/1-17-3 на Държавен институт по метрология на Република Хърватия и Протокол за проверка № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023г., издаден от Български институт по метрология.

Съставен е и протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/, в който конкретно е посочено мястото за контрол /гр.***, ул.”Даскал Стоян Попандреев”, до Гробищен парк/, посоката на движение на лекия автомобил /от ул.“Кумата“ към Околовръстен път/, ограничението на скоростта в пътния участък /50 км/ч/. Същият отговаря на изискванията, предвидени в чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата, издадена на 3 основание чл.28 от Закона за измерванията. Съдът намира, че приложеният по преписката протокол е годно доказателствено средство и може да служи за законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачана лекия автомобил.

Съдът приема, че представените от административнонаказващия орган доказателства притежават доказателствена сила за посочените в тях правнозначими факти, поради което съдът кредитира същите изцяло.

В случая доказателствата по делото сочат за наличие на нормативно предвиденото ограничение за населено място от 50 km/ч по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.112, ал. 3 от Наредба № 18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, когато за територията на населеното място и селищното образувание е необходимо да се въведе допустима максимална скорост на движение, различна от определената по чл.21, ал.1 от ЗДвП, се поставя и пътен знак В26 (ал. 3). По делото е безспорно установено, че не са налични доказателства за разрешена скорост в населеното място, която да е различна от тази – по чл.21, ал.1 ЗДвП. Липсва индикация за такава скорост и в издадените от АНО актове - акт за установяване на административно нарушение № АД 069095 /23.08.2023г. и наказателно постановление № 234332-021402 /15.09.2023г. Поради тези съображения съдът приема, че нарушението, извършено от водача на МПС, е такова – по чл.21, ал.1 ЗДвП и възраженията, свързани с пътен знак В26, са неотносими към фактическите обстоятелства. По отношение на цифровото изписване на правната квалификация констатираното нарушение не е съществено, тъй като не ограничава правото на защита на нарушителя – в текстовото изписване на деянието са посочени всички значими характеристики, относими към съставомерността на нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, като по този начин правото на защита на дееца не е нарушено.

По отношение на направените възражения за работата на АТСС „CORDON-M” 2, с № MD1197, съдът съобрази изложеното в Ръководство за работа със стационарно преносими уреди за осъществяване на контрол на пътното движение „CORDON-M” 2 /Ръководство за работа/, изискан и приложен по делото.

В Ръководството за работа липсват ограничения, свързани с вида на техническото средство – мобилно или стационарно. В тази връзка следва да се 4 припомни, че в §6, т.65 от ДР на ЗДвП е въведена и дефиниция за "автоматизирани технически средства и системи", според която те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Издадена е и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. от министъра на вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 6/16.01.2018 г.), която е в сила от 23.05.2015г. /Наредбата/. С чл.2 от Наредбата изрично се предвижда, че стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи (АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на правилата за движение. Т.е. в нормативната база липсват ограничения и специфики при работата на АТСС, свързани с характеристиката на АТСС като стационарни или мобилни.

Съгласно Раздел 4.2.1. „Функции и характеристики на CORDON.

Хардуер”, системата автоматично разпознава регистрационните номера като измерваната скорост се свързва уникално с всяко превозно средство, заснето в изображенията.

Съгласно Раздел 4.2.3. „Функции и характеристики на CORDON.

Софтуер”, данните за нарушенията включват две снимки на нарушителя, разпознатия регистрационен номер, скоростта на превозното средство ....

СДВР е приложило 2 снимки на нарушителя, с което коректно е изпълнила задължението си за окомплектоване на административната преписка.

По отношение на възражението за неокомплектоване на Ръководството за работа съдът намира за неоснователно – видно от неговото съдържание, Ръководството за работа със стационарно преносими уреди за осъществяване на контрол на пътното движение „CORDON-M” 2 съдържа 37 страници, които 5 се съдържат в изисканото и приложено такова по делото.

Съгласно чл.188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.

От снимковия материал и декларацията по чл.188 ЗДвП е видно, че е заснето МПС, управлявано от жалбоподателя Д. К. К..

Съдът приема, че представените от административнонаказващия орган доказателства доказват по несъмнен начин извършване на административното нарушение, посочено в обжалваното наказателно постановление № 23-4332021402/15.09.2023г.

Административнонаказващият орган е ангажирал законосъобразно отговорността на нарушителя като в съответствие със санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП е наложил наказанието „глоба” в размер на 750 лв.

Предвид горните мотиви и с оглед разпределението на доказателствената тежест, както и безпротиворечивото установяване на деянието, дееца /в съответствие с чл.188, ал.1 вр. чл.189, ал.5 ЗДвП/, и неговата вина, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното наказателно постановление – правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на въззиваемата страна, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ , в размер на 80 лв.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът РЕШИ: