Решение № 2047 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2047 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110136934 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца В. Б. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, *****, чрез адв. С. И. С., вписан в САК, със съдебен адрес гр. София, ***, отрицателен установителен иск с правно чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, срещу ответника „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, с адрес: гр. София, бул.

„Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, представлявано от В. Тренев и Франсоа Мишел Деберг, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 306,51 лева, представляваща главница по фактура *** поради невъзникване на вземането, евентуално поради погасяването му по давност.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че е собственик на Апартамент № 401, находящ се в жилищна сграда с адрес: гр. София, *** 8, вх. Б. Сочи, че имотът е водоснабден, както и че от м. Март 2018 г. има разкрита индивидуална партида при ответника. Поддържа, че от началото на 2016 г. процесната сграда е обитаема и се използва по предназначение, като сочи, че до м. Март 2018 г. самостоятелните обекти в сградата не са притежавали индивидуални партиди за вода.

Поради изложеното отчетеното от главния водомер общо потребление се разпределяло между собствениците, като дължимата от всеки сума, се заплащала на управителя на етажната собственост, а той от своя страна заплащал общото задължение на „Софийска вода“ АД. Подробно аргументира, че в процесната сграда има два входа – вх. А и вх. Б, като в началото на 2018 г. било констатирано неправилно „кръстосано“ свързване на главните водомери с вертикалните тръби, което довело до това, че собствениците на самостоятелни обекти във вход Б са плащали сметки за услуга, потребена от собствениците на обекти във вход А. С оглед изложеното били разкрити индивидуални партиди за самостоятелните обекти, след което ответникът начислил на ищеца задължения на база показанията на водомера, който отчитал реалното потребление на вход А и издал фактура *** за сумата от 306,51 лева. Счита, че задължението не е определено и начислено надлежно, поради което оспорва дължимостта му. Евентуално счита, че не дължи процесната сума поради изтекла 1 погасителна давност. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът признава, че процесната сума е погасена по давност. Развива подробни съображения в насока, че претендирането на погасени по давност суми е правомерно поведение с оглед на което счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Прави искане разноските да останат в тежест на ищеца. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът с доклада по делото е обявявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че на името на ищеца, в качеството му на собственик, е открита партида за водоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, по която ответникът е начислил задължение в общ размер на 306,51 лева, за което е издадена фактура ***

На 19.02.2018 г. ищецът е подал жалба до ответното дружество, с която уведомява последното за самоволна размяна на общите водомери между вх. А и вх. Б на сградата, находяща се в гр. София, **** и моли за взимането на спешни мерки и възстановяване на предишното положение.

В отговор на жалбата ответното дружество заявява готовност за извършване на проверка по случая.

На л. 14 от делото е приложен Контролен лист № 0239313/29.05.2018 г., видно от който в сградата, находяща се в гр. София, ****, вх. А и Б е извършена проверка от представители на ответното дружество, като са отразени показанията на двата общи водомера и е констатирано, че е разменено свързването на общите водомери със съответните връзки към вх. А и вх. Б.

На л. 15 по делото е приложен Контролен лист **** видно от който в сградата, находяща се в гр. София, ****, вх. А и Б е извършена проверка от представители на ответното дружество, при която е констатирано, че водомер 1 отчита студена и топла воа на вх. А и студена вода на ****, които са във вх. Б, а водомер 2 отчита топла и студена вода на вх. Б, без отчитаните от водомер 1.

Горните констатации са признати и от ответното дружество в приложеното на л.

22 писмо, адресирано до ищеца, в което се посочва резултатът от извършена проверка, а именно, че общ водомер с фабричен номер № 1634006215 отчита студена и топла вода на потребителите от вх. А и студена вода на потребителите от **** от вход Б, а общ водомер с фабричен № 1634006216 отчита студената и топлата вода на потребителите от вх. Б, без студена вода на посочените по-горе апартаменти.

Приложено е и писмо от ответното дружество, адресирано до ищеца, в което се посочва, че изграждането на водопроводната инсталация вътре в сградата не е отговорност на ответното дружество.

По делото е приложена и фактура № 0085856017/27.12.2018 г., издадена на името на ищеца за потребена вода на имота му, находящ се на адрес: гр. София, ****, вх. Б, ет. 4, ап. Б401, за периода вода за период на фактуриране от 02.11.2018 г. до 30.11.2018 г. на стойност 18,83 лв. и посочено старо салдо 330,05 лева.

На л. 35-46 от делото са приложени документи за извършени плащания от ищеца в полза на ответното дружество с посочване на конкретни фактури.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Заведеният иск е процесуално допустим, доколкото съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването, или несъществуването на едно правно отношение, или на едно право, когато има интерес от това. С оглед представените по делото писмени доказателства (фактура и писмена кореспонденция между страните) се установява, че ответното дружеството претендира заплащане на процесните суми от ищеца, поради което е налице правен интерес от предявяване на иска в посочения размер.

При така предявения иск в доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че през процесния период между него и ищеца е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги, по силата на което е доставил определено количество вода, както и обема на реално доставените ВиК услуги в размер на процесната стойност, както и че след настъпване на изискуемостта на вземанията и преди изтичане на три години от настъпването са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.

В случая между страните не е спорно съществувалото облигационно правоотношение по повод на доставяне на питейна вода в имота на ищеца, находящ се в гр. София, ****, вх. Б, ет. 4, ап. Б401.

Спорен между страните е въпросът относно дължимостта на начислената сума с оглед твърденията на ищеца, че е налице погрешно „кръстосано“ свързване на главните водомери с вертикалните тръби към двата входа, което е довело до погрешно отчитане на доставеното количество вода. В тази връзка ответникът „Софийска вода” АД, който носи доказателствената тежест за доказване на потребеното количество вода и дължимата цена, не ангажира доказателства за това.

Същевременно по искане на ищеца беше допуснато събиране на доказателства за установяване на факта на погрешно свързване на общите водомери, както и за размера на действителното потребление в имота му, а именно: 1) по реда на чл. 190 ГПК ответното дружество беше задължено да представи по делото копие от следните документи: протоколи за всички отчети на главните водомери на вход А, вход Б и за други части на сградата, ако има такива, на сграда с адрес: гр. София, *** за периода от първия извършен отчет до 31.12.2020 г; справка за индивидуалните обекти, които се обслужват от всеки отделен главен водомер; справка за потреблението, отчетено от всеки един от индивидуалните водомери, за период от 9 месеца от откриване на индивидуалните партиди, като данните се групират поотделно за обектите, свързани към отделните главни водомери; справка за непогасените задължения по партидата на ищеца, съдържаща информация за размер на главницата и лихвата за всяко отделно вземане, номера на фактурата и периода, за който се отнася всяко задължение и 2) допусната е Съдебно-техническа експертиза с въпроси, относими към факта на свързване на общите водомери, отчитането на потребената вода, както и размера на потреблението в имота на ищеца.

Ответното дружество осуетява събирането на допуснатите доказателства, като на два пъти не изпълнява разпореждане на съда за представяне на доказателства по реда на чл. 190 ГПК и не представя на вещото лице необходимите документи за изготвяне на заключението по допуснатата СТЕ.

Същевременно съдът на два пъти е предупредил ответното дружество за последиците от това свое поведение, респективно че може да приеме за доказани фактите, за която създава пречка за събиране на допуснати от съда доказателства, а именно, че е било налице погрешно „кръстосано“ свързване на главните водомери с вертикалните тръби на двата входа в сградата.

3

Ето защо съдът намира, че по отношение на тези факти са налице предпоставките на чл. 161 ГПК и съдът приема за доказано, че в процесната сграда е било налице погрешно „кръстосано“ свързване на главните водомери с вертикалните тръби на двата входа и съответно са е отчитано потреблението на другия вход, а не за този, за който е начислявано съответното потребление.

Предвид изложено и доколкото по делото не се доказа, че до имота на ищеца е доставено реално количество вода, за което се претендира процесната цена, то искът се явява основателен.

Дори да беше доказано реалното потребление, процесното вземане се явява и погасено по давност, за който факт липсва спор между старните.

Предвид изложените съображения, предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.

1 ГПК. Съдът не споделя доводите на ответника, че са налице предпоставките на чл.

78, ал. 2 ГПК с оглед направеното от него признание, тъй като това признание не е пълно – ответникът е признал единствено, че вземането е погасено по давност, но не е признал изложеното от ищеца, че сумата не се дължи, поради това че не е потребена в този размер, тъй като е налице погрешно свързване на общите водомери. Предвид своевременното направено искане в тази насока, ищецът има право на сторените от него разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева и 600 лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение, или 650 лв. ( 332,34 евро). Ответникът е реливирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неосноветелно, тъй като същото съответства на фактическата и правна сложност на делото, защитавания материален интерес, броя проведени заседания и конкретно проявената процесуална активност на адвоката.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца В. Б. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, *****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 от ЗВ, вр. чл. 79, ал.1, пр. ЗЗД срещу ответника „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, представлявано от В. Тренев и Франсоа Мишел Деберг, че ищецът В. Б. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, *****, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, представлявано от В. Тренев и Франсоа Мишел Деберг, сумата 306,51 лева (156,72 евро), представляваща главница по фактура ***