Решение № 62 от 16.02.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Смолян, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20225400500316 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 34/14.02.2022 г. по гр. д. № 796/2021 г. Смолянски районен съд е осъдил В. М. Р. да заплати на „КА-7 ГРУП“ ООД сумата от 20 822, 75 лева – главница, представляваща получена от нея без основание сума, както и сумата от 2 602, 84 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2020 г. до датата на предявяване на иска – 02.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; ответницата е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 2 812 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответницата В. М. Р., чрез пълномощник адв. В.Р., с оплаквания, че е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

Сочи се във въззивната жалба, че в отговора на исковата молба е въведено твърдение, че между страните по делото не съществува посоченото в исковата молба правоотношение, както и е направено доказателствено искане – управителят на ищцовото дружество да отговори на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК; с проекто-доклада е посочено, че по доказателствените искания съдът ще се произнесе в съдебно заседание, като в първото съдебно заседание съдът без каквито и де било мотиви е отхвърлил това искане.

Твърди се, че по този начин съдът е пренебрегнал задължението на съда в 1 един съдебен процес да бъдат изяснени всички факти; касае се за процесуално нарушение, водещо до преграждане на възможността ответницата да се справи с доказателствената тежест, възложена й от съда. Твърди се, че това доказателствено искане следва да бъде уважено, още повече и предвид противоречивите, взаимноизключващи се и на места смущаващи твърдения на страните. При противоречивите доказателства дали преговорите са водени от И. Б. или от К.Б. е неясно как съдът преценя кое от двете твърдения е вярно, без допускане на релевантното доказателство. Твърди се в жалбата, че съдът не е преценил факта, че след като лицето, за което се твърди, че е водило всички преговори, междувременно /вероятно не случайно/, преди образуване на настоящия процес е станало управител на дружеството ищец, поради което не съществува процесуалната възможност същият да бъде призован като свидетел – възможни са единствено въпроси по реда на чл. 176 от ГПК. Сочи се, че забраната за допускане на свидетелски показания по чл.

165 ал. 2 от ГПК не касае възможността страната да даде обяснения по смисъла и съдържанието на писмен документ, в конкретния случай процесната разписка. Твърди се, че същевременно свидетелските показания са винаги допустими, когато страните ги сочат за установяване на обстоятелствата около сключване на договора, респективно за мотивите им да се обвържат с опредЕ. сделка; свидетелските показания са допустими тогава, когато една от страните по сделката се стреми да докаже привидност на факт, отразен в акта, обективиращ сделката, като тази допустимост разпоредбата на чл. 165 ал. 2 от ГПК обвързва от наличието на писмени доказателства, изходящи от другата страна по сделката, които правят вероятно твърдението за привидност.

Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, отхвърляйки искането за въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, което нарушение е довело до невъзможност ответницата да организира пълноценно защитата си. Твърди се, че ако съдът се е произнесъл по доказателствените искания с проекта за доклад, е било възможно в първото съдебно заседание К.Б. да даде обяснения, което от своя страна да даде яснота на ответницата с каква част от възложената доказателствена тежест се е справила и не се е справила; с цел оборване на евентуално дадените обяснения по реда на чл. 176 от ГПК ответната страна е можела да направи последващи доказателствени искания – разпит на адв. Е. Р. и И. Б..

Сочи се на следващо място във въззивната жалба, че първоначално съдът е допуснал поискания от ответницата свидетел М.Р. с изрично определение за допустимост на свидетелските показания в съдебно заседание на 18.11.2021 г.; допускането на свидетел означава, че съдът приема тези гласни доказателства за допустими доказателства, които ще бъдат взети предвид в процеса. В случая едва в решението си съдът е преценил, че показанията на този свидетел не следвало да бъдат кредитирани, поради недопустимост с оглед разпоредбата на чл. 165 ал. 2 от ГПК. Твърди се, че освен че този извод е незаконосъобразен, посоченото действие на съда е 2 лишило ответницата от възможността да докаже основното си твърдение, което е самостоятелно процесуално нарушение. Твърди се, че в конкретния случай възможността за ангажиране на друго доказателство – разпит като свидетелите на адв. Р. и И. Б., е било възможно, ако съдът е спазил процесуалните си задължения. Твърди се, че с несвоевременната преценка относно допустимостта на поисканото доказателство на ответницата, както и липса на указания към ответницата, че не сочи други доказателства в подкрепа на свое основно твърдение, съдът е предопределил изхода на спора.

Твърди се, че съдът и допуснал нарушение на съдопроизводствените правила по отношение определяне на фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване и разпределяне на доказателствената тежест – определението на съда в частта по този въпрос е абсолютно формално, а когато докладът няма изискуемото се по чл. 146 ал. 1 от ГПК съдържание, възможността да бъдат сочени нови обстоятелства и да се искат нови доказателства, извън хипотезите на чл. 147 и чл. 262 ал. 2 от ГПК, е допустимо.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че съдът принципно не е обвързан с посоченото от страната правно основание на иска. Сочи се, че в конкретния случай ищецът твърди наличие на договор и неговото неизпълнение; съдът обаче е извел друга правна квалификация, която е несъответна на поддържаните фактически твърдения в исковата молба – сочи се неизпълнение, а в същото време разпредЕ.та доказателствена тежест е като за иск по чл. 55 от ЗЗД, въпреки наличието на самостоятелно основание, установено в ЗЗД, уреждащо последиците при разваляне на договор вследствие неговото неизпълнение. Твърди се, че може да се приеме също, че исковата молба е нередовна предвид несъответствие между наведените фактически твърдения и формулирания петитум, което е подвело съда, а така също и ответницата относно фактите, които е следвало да установи и докаже.

Твърди се, че при съпоставка между заявения иск и постановения съдебен акт може да се твърди и че съдът се е произнесъл по непредявен иск.

По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи относно твърдението, че обжалваното решение е неправилно и поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В тази връзка се твърди, че обратното писмо не е единственият документ, който може да служи като писмено или начало на писмено доказателство, свързано с допустимост на гласни доказателства; съгласно съдебната практика, след като ответникът е въвел възражение за симулация в продажната цена на продаваната вещ, вписана в договора, то начало на писмено доказателство, изходящо от насрещната страна би се явила именно процесната разписка – предадената сума чрез изрична писмена разписка, съставлява изходящо от насрещната страна по договора доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация на цената, поради което служи за начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165 ал. 2 от ГПК. По-нататък се прави позоваване на показанията на свидетеля М.Р., като се излагат доводи, че тези важни за делото свидетелски 3 показания съдът не е взел предвид, което е довело до постановяване на неправилен съдебен акт.

Твърди се в жалбата, че с уважаването на иска, съдът е дал вяра на твърдението на ищцовото дружество, че процесната сума е получена заради съгласие за строителство на имотно граница, което твърдение не е подкрепено с нито едно доказателство. Сочи се, че като юридическо лице ищецът следва в счетоводството да е отразил това плащане с посочване на конкретно основание.

По-нататък се посочват фактите, които според жалбоподателката не са обсъдени от съда, а са повече от очевидни: Процесният имот е продаден за цена 9 900 лева, а съгласието само на един от собствениците за строителство на имотна граница струва точно 20 822, 75 лева; Продажната цена в размер на 9 900 лева е заплатена по банков път, а сумата от 20 822, 75 лева, е предадена в брой и то без да бъде получено твърдяното насрещно нотариално заверено съгласие за строителство на граница; Предадената сума в размер на 20 822, 75 лева не представлява кръгла сума, което е нормална практика при договаряне на всяко плащане – тази сума всъщност представлява резултат от общата договорена продажна цена на имота от 34 912 лева /по 105 евро на кв.м./, след приспадане на заплатените по банков път 9 900 лева, разноските по изменение на КККР и издаване на скица-проект, както и разноските по водене на производството по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД;

Договарянето с ответницата за бъдещо съгласие за строителство на имотна граница е направено не със споразумение или договор, а с предаване на сума, чрез подписване на разписка, без посочване на основание за предаване на сумата; Фиктивността на производството по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е повече от очевидна, ответницата или някой друг от продавачите не са канени и отказали сключването на окончателен договор; Изключително общи, уклончиви, неясни и вътрешно противоречиви са твърденията в исковата молба, като липсва твърдение пред кой и кога ответницата е обещала да даде съгласие за строителство на граница.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него се постанови отхвърлене на исковите претенции; претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищецът „КА-7 ГРУП“ ООД, чрез пълномощник адв. Д.К., с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно, обосновано, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, а наведените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Твърди се в отговора, че ответницата не е доказала твърдяното от нея възражение; мотивите в съдебното решение се основават на доказателствата по делото и приложимата нормативна уредба, поради което правилно и обосновано предявения иск е уважен.

Сочи се, че ищецът е предявил иск за осъждане на ответника за 4 сумата от 20 822, 75 лева, получена без основание, алтернативно на отпаднало основание, алтернативно на неосъществено основание, тъй като не е дала изрично съгласие за промяна на регулационния план и за осъществяване на застрояване на граничната регулационна линия.

Сочи се в отговора, че с доклада съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал, че ответницата следва да установи, че сумата е получена на твърдяното в отговора основание; съдът е отхвърлил искането за въпроси по чл. 176 от ГПК към управителя Б. с конкретни мотиви – разговорите не са водени от него, а от тогавашния управител И. Б., която е сключила договора за продажба на имота. Твърди се, че съдът е предоставил възможност на страните да изразят становище във връзка с доклада по делото, като ответникът не е изразил такова становище по отношение разпределението на доказателствената тежест и не е направил други доказателствени искания; прави се позоваване на разпоредбата на чл. 146 ал. 3 изр. второ от ГПК. Сочи се, че в съдебно заседание на 08.12.2021 г. е разпитан свидетелят М.Р., като ответната страна се е отказала от разпит на втори свидетел; в същото заседание пълномощникът на ответницата не е поискал събирането на други доказателства и е счел делото за изяснено от фактическа страна. Поради това се твърди, че не са налице сочените от жалбоподателя нарушения на процесуалния и материалния закон.