Решение № 15624 от 17.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15624 гр. София, 17.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20231110145456 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

17.08.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На осми май две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Георгиева

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 45456 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Й. И., с ЕГН **********, от гр.

София, бул. „Х**************, против „*****************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Л************ представлявано от изпълнителните директори Г*************** и против „Ф**************ОД, с ЕИК *****************ъс седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Л************ ап. 40-46, представлявано от управителя ******************в, за приемане за установено по отношение на „И*****************“ АД, че Договор за паричен заем № 4766660 от 04.04.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона, като при условие на евентуалност е предявен иск за нищожност на клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4766660 от 04.04.2023 г. поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, както и за приемане за установено по отношение на „Ф**************ОД, че Договор за предоставяне на поръчителство № 4766660 от 04.04.2023 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави, а при условие на евентуалност е предявен иск за установяване нищожност на същия договор поради заобикаляне на закона, претендира присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че на 04.04.2023 г. сключила с „И*****************“ АД договор за паричен заем в размер на 1 000 лв., която сума следвало да бъде върната на 22 погасителни вноски, при договорен лихвен процент от 35 %, годишен процент на разходите от 41,01 % и общо дължима сума по кредита от 1 082,62 лв.

По силата на чл. 4 от същия договор ищцата сключила с „Ф**************ОД договор за предоставяне на поръчителство № 4766660, с който да бъде обезпечен договора за заем.

Възнаграждението, което следвало да бъде заплатено по договора за поръчителство възлизало на 413,38 лв. или 37,58 лв. за всяка вноска. Излага твърдения, че е погасила предсрочно договора за заем и е заплатила сумата от 1 070 лв., от които: сумата от 1 000 лв. за главница, сумата от 20 лв. – лихва и сумата от 50 лв. – възнаграждение за поръчителство.

Оспорва договорите за заем и поръчителство като нищожни. Твърди, че в договора за заем била посочена само абсолютната стойност на годишния процент на разходите /ГПР/, като липсвала методика за формиране на ГПР. Сочи, че не е ясно дали в ГПР по процесния договор за заем е включено възнаграждението за поръчителство, поради което е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага твърдения за нарушаване на изискването и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като заплащането на сумата по договора за поръчителство било елемент от общия разход, а сключването на договора за поръчителство било въздигнато като елемент от сключването на договора за заем, с което бил заобиколен законът. Сочи, че ответниците са свързани лица по смисъла на закона, като печалбата на „Ф**************ОД от извършената търговска дейност се разпределяла в полза на 2 едноличния собственик на капитала „И*****************“ АД. Със сключването на договора за поръчителство се целяло единствено оскъпяване на договора за кредит, като непосочването на действителния размер на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Излага подробни съображения за нищожност на договора за поръчителство, поради накърняване на добрите нрави и нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост в гражданските правоотношения. Сочи, че срещу задължението за плащане на възнаграждение по договора за поръчителство не поучавал насрещна престация. Излага подробни съображения относно нищожността на сключените договори, позовава се на съдебна практика. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „И*****************“ АД, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Излага твърдения, че сключения договор за потребителски кредит съответства на изискванията на ЗПК, включително на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а размерът на ГПР съответствал на Приложение 1 към ЗПК, както и на изискванията на чл. 19 от ЗПК. Излага подробни съображения във връзка с начина на формиране на ГПР. Твърди, че при сключване на договора е действал добросъвестно, като на ищцата бил предоставен стандартен европейски формуляр, в който били описани условията и параметрите на отпуснатия кредит. Също така твърди, че след запознаване с условията по договора потребителят изразил желание за сключване на договор. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал.

5 от ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество „И*****************“ АД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „Ф**************ОД, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва твърдението, че договорът за поръчителство е част от договора за кредит. Твърди, че сключеният между страните договор за поръчителство е действителен и е породил правното си действие, като „Ф**************ОД е финансова институция по смисъла на чл. 3а от ЗКИ и е вписано по надлежния ред в регистъра на БНБ като дружество с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Оспорва изложените твърдения за нищожност на договора и сочи, че същият не попада в приложното поле на ЗПК. Излага подробни аргументи, оборващи твърденията на ищеца за нижощност на договора за поръчителство, позовава се на съдебната практика и на практиката на СЕС. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

3

В съдебно заседание ответното дружество „Ф**************ОД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за паричен заем № 4766660 от 04.04.2023 г. се установява, че същият е сключен между „И*****************“ АД и С. Й. И., по силата на който „И*****************“ АД е предоставило на ищцата кредит в размер на 1 000 лв. за срок до 08.09.2023 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 40,01 %, като договорът е сключен при общи условия, с приложен към договора погасителен план и справка за извършените плащания от ищеца.

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за предоставяне на гаранция № 4766660 от 04.04.2023 г. се установява, че същият е сключен между „Ф**************ОД и С. Й. И., по силата на който „Ф**************ОД в качеството му на гарант се е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „И*****************“ АД за задълженията на С. Й. И. по договор за паричен заем за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1 000 лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на законната лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По предявените искови претенции срещу „И*****************“ АД съдът намира следното:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „И*****************“ АД е бил сключен Договор за паричен заем № 4766660 от 04.04.2023 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и е сключен при общи условия. Спори се относно валидността на договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на поръчителство.

По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор поради противоречие със закона и противоречие с добрите нрави.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при спазване на изискванията на закона, като не се спори относно предоставяне на предварителна информация на ищеца преди сключването му. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца, както и че договорът е сключен в изискуемата от закона писмена 4 форма.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В чл. 2, т. 6 от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по заема от 35 %, а в чл. 2, т. 8 – ГПР в размер на 40,01 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите. Ето защо съдът намира предявения иск на посоченото основание за неоснователен.

По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, като противоречащ на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 04.04.2023 г. до 08.09.2023 г. основният лихвен процент на БНБ е, както следва: от 01.04.2023 г. – 2,47 на сто, от 01.05.2023 г. – 2,77 на сто, от 01.06.2023 г. – 2,96 на сто, от 01.07.2023 г. – 3,12 на сто, от 01.08.2023 г. – 3,29 на сто и от 01.09.2023 г. – 3,53 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 40,01 % към момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. В чл. 2, т. 7 от договора е посочена и общата сума по договора от 1 082,62 лв., включваща главница и възнаградителна лихва. Ето защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 82,62 лв. Съдът намира за неоснователна претенцията на предявеното основание, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.

По отношение на претендираното основание за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, съдът намира следното:

Съгласно с разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Така наведеното основание е общо за всички договори, включително и за договора за потребителски кредит. Съобразно със задължителната практика на ВКС и като съобрази клаузите на процесния договор, съдът намира, че договорът не страда от твърдения порок, при който договорът не би могъл да произведе действие. Съдът намира за неоснователна претенцията на предявеното основание, поради което същото следва да бъде отхвърлено.