Определение № 597 от 19.10.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 597 гр. Кюстендил, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500239 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез пълномощника му юрк. Е.К. срещу постановеното от Районен съд – Кюстендил разпореждане № 3922/27.05.2026 г.с което се отхвърля подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу М. А. А., с ЕГН **********, за заплащане на следните суми:

480,79 евро – неплатена падежирала главница, ведно със законната лихва от 12.05.2026 г.; 506,34 евро – договорна възнаградителна лихва; 223,72 евро – възнаграждение за услуга „Фаст“; 377,09 евро възнаграждение за услуга „Флекси“; 255,65 евро – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране; 39,97 евро – законна лихва за забава за периода от 02.10.2024 г. до 11.05.2026 г.

В законоустановения срок „Профи Кредит България“ ЕООД обжалва посоченото разпореждане, в частта му , за отхвърляне на подаденото заявление за главницата за сума 480.79 евро и за сумата 606.34 евро договорно възнаграждение, законна лихва в размер на 39.97 евро.В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Жалбоподателят счита, че преценка по законосъобразността на фактите, от които произтича вземане по чл.410 ГПК т.е за валидността на сделката, от която заявителят черпи права е извън пределите на произтичащото от разпоредбата на чл.411, ал.2 ГПК задължение, за преценка противоречие на искането със закона и с добрите нрави и сочи за пример определение №14 от 03.01.2019г. по в.ч.т.д.№1917/2018г., І състав на Окръжен съд – Варна,според което противоречие със закона се свързва с искания за предаване на вещи, извадени от гражданския оборот, които са били предмет на престъпление или поставени под особен правен режим, като накротични вещества, взривни 1 вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси , движими вещи, които са паметници на културата.В хода на производството по подаденото заявление по чл.410 ТПК, съдът според жалбоподателя не може да проверява валидността на атакуваната сделка – както е прието в определение от 09.05.2019г., ч.гр.д.

№145/2019г. Окръжен съд- Габрово, определение от 21.05.2019г. по ч.гр.д.

№171/2019г. – Окръжен съд -Габрово. Обстоятелството, че с промените на чл.411, ал.2 т.3 от ГПК, обн.ДВ бр.100 от 2019г. е установено правомощие, за служебна преценка от съда за неравноправност на клауза от договор с потребител, поради обоснована вероятност, клаузата да е неравноправно, не означава според въззивника, че съдът дължи преценка за валидност на Договора за потребителски кредит , или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или добрите нрави.По повод възможността за преценка за неравноправна клауза, въззивникът се позовава на съдържащото се в чл.143 ЗЗП – определение за неравноправна клауза, като уговорка, във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, разкриваща два критерия за неравноправна клауза- клауза, сключена във вреда на потребителя, чрез която се злепоставят интересите на потребителя и клауза, която не отговора на изискването за добросъвестност присъщи за нормалните договорни правоотношения и равнопоставеност на съконтрагентите , водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеци или доставчика и потребителя.Допълва, че отделни хипотези за неравноправна клауза са посочени в чл.143 от т.1 до т.20 от ЗЗП и заключава, че първоинстанционният съд не е направил задълбочен анализ досежно наличието на такива обстоятелства, като дори счита, че предвид същността на производството, то не е надлежния ред по който може да бъде обявена за неравноправна клауза..Позовава се на разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП съгласно която преценяването на неравноправна клауза в договора, не включва определението на основания му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна от друга страна при условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми, като твърди, че в разглеждания случай районният съд е процедирал в нарушение на предвиденото в посочената законово норма.-По повод неуважаване на искането за присъждане на посочените суми, подчертава, че преди сключването на договора, на потребителя е предоставен Стандартен европейски формуляр, съдържащ информация за основното съдържание на Договора, този формуляр е получен от ответника, който е подписал документа.Изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера , броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски , който също е връчен на ответника , ведно с Договора за потребителски кредит , отговарящ на всички законови изисквания, с подробно описание на всички параметри, като основание и размер на разбираем и достъпен език.Жалбоподателят счита, че в хода на договарянето потребителят е следвало да прояви необходимата грижа за своите интереси, определяйки я,като грижа на добрия стопанин, и да поиска разяснения ако не е разбрал 2 съдържанието на договора и следващите се от този договор правни последици.Жалбоподателят поддържа, че посочения в Договора,Годишен процент на разходите удовлетворява законовите изисквания и не противоречи на добрите нрави, отражение на свободната воля на автономни субекти.Постигнатите договорености, според същия не са в противоречие на добрите нрави, сочейки, че с изменение на ЗПК, обн. ДВ бр.35 от 22.04.2014г.

, в сила от 23.07.2014г., с оглед въведеното с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК ограничение за максималния размер на годишния процент на разходите , не по – висок от 5 пъти размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, изрично определяне на клаузи надхвърлящи този размер за нищожни, счита, че извън правомощията на съда е да поставя ограничение за размера на възнаградителната лихва,за размери по – ниски,от така посочените, тъй като по този начин би бил ограничен и размера на годишния процент на разходите, каквото правомощия не може да се изведе от законовите разпоредби в тази връзка и сочи съдебна практика.Отбелязва, че с изменението на посочената законова норма на практика е изоставено възприетото в по- старата практика на ВКС разбиране, че възнаградителната лихва не може да надхвърля трикратния размер на законната лихва.Жалбоподателят счита, че няма задължение за посочване на методиката за формиране на годишния процент на разходите, каквото изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент – арг. чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.Спазена е и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК , ГПР да не надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на Министерски съвет на Република България.В договора ясно е посочен процент на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите от длъжника суми.Счита, че постигнатите договорености са в съответствие с предвиденото, с императивни правни норми и поради това не може да се квалифицира, като противоречащо на добрите нрави.Уговорения размер на дължимата възнаградителна лихва, е в съответствие с принципите за добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит и неговата цена, и в съответствие със законовите ограничения и изисквания.Сочи множество решения в които е утвърдена същата теза.Жалбоподателят счита, че кредиторят няма задължение да изготви и посочи методика за формиране на годишния процент на разходите тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент – счита, че противното се прилага при уговорен референтен лихвен процент – чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.ГПР не недхвърля петкртния размер на законната лихва при просрочени задължения в лева.Приложимите ГПР и ГЛП са посочени ясно в договора както и общия размер на дължимата сума.При условие, че са спазени императивните изисквания досежно ГПР извод за недобросъвестност в поведението на кредитора не може да се направи- при съоблюдаване на правилото, че това което е позволено с императивни норми не може да се разглежда като противоречащо на добрите нрави.В жалбата са изложени съображения и за основателност на искането за заплащане на законната лихва върху търсената главница като законна последица от уважаване на иска без да е необходимо да се посочи рамер и вземането да бъде индивидуализирано 3 както при иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.Правилността на така подържаното становище за дължимостта на законна лихва се прима в Тълкувателно решение №3/2017г. ОСГК на вКС, което постановява, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост по Договор за заем /кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по Договора парична сума ( главница) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В контекста на изложеното се приема, че заявлението неправилно е отхвърлено и досежно лихвата за забава, която не представлява неравноправна клауза.Представлява възнаграждение за ползване на кредита извън уговорения за това срок , в размер на законната лихва върху просроченото забавено плащане. възможонстта за .получаване на каквото е предвидена с разпоредбата на чл.33 ЗПК.Това обезщетение се изчислява само върху невърнатата част от главницата. В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на подаденото заявление.

Предвид характера на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок, от активнолегитимиран правен субект.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление образец съгласно чл. 410 ГПК , подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, за парично вземане за следните , дължими от М. А. А., ********** суми, както следва: Главница 480.79 EUR 480.79 01.09.2025 г. 01.04.2026 г. неплатена падежирала главница в размер на 480.79 евро, дължима от вноска № 12 с падежна дата 01,09,2025 до вноска № 19 с падежна дата 01,04,2026 Законна лихва: 12.05.2026 г. 2 Договорна лихва 506.34 EUR 506.34 01.09.2025 г.

01.04.2026 г. неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 506.34 евро, дължима от вноска № 12 с падежна дата 01,09,2025 до вноска № 19 с падежна дата 01,04,2026 Законна лихва: 12.05.2026 г. 3 Друго 223.72 EUR 223.72 01.09.2025 г. 01.04.2026 г. неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 223.72 евро, дължима от вноска № 12 с падежна дата 01,09,2025 до вноска № 19 с падежна дата 01,04,2026 Законна лихва: 12.05.2026 г. 4 Друго 377.09 EUR 377.09 01.09.2025 г. 01.04.2026 г. неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 377.09 евро, дължима от вноска № 12 с падежна дата 01,09,2025 до вноска № 19 с падежна дата 01,04,2026 Законна лихва: 12.05.2026 г. 5 Такса 255.65 EUR 255.65 06.11.2025 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 4 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата 6 Мораторна лихва 39.97 EUR 39.97 02.10.2024 г. 11.05.2026 г. лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава.

Вземанията се основават на Договор за потребителски кредит № ***/04.09.2024г.Договорът и приложения, погасителен план и Общи условия са представени.

Съдът е приел, че процесният договор за кредит е недействителен без посочване на компонентите от които се състои ГПР, посочен е само краен размер ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.В посочения ГПР според съда не са включени дължимите суми за услугите „Фаст“ и „Флекси“ определящо го като неверно посочен.позовава се на постановеното решение от 21.03.2024 г. по дело C714/22 на СЕС с което са дадени разяснения именно във връзка с допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В този случай се приема, че ГПР е неточно посочен..Първоинстанционният съд е приел, че дейностите за услугата „Фаст“ по оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и не предполагат допълнителни разходи или поне не в такива размери.