Решение № 2612 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2612 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100503695 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), вр. § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20009645 от 02.02.2022 г., постановено по гр. дело № 23711 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, III ГО, 91-ви състав, е оставил без уважение молба, вх. № 48262 от 20.07.2020 г. по чл. 8 ЗЗДН, на С. Н. М., ЕГН **********, срещу Д. П. М., ЕГН **********, за защита от упражнен акт на домашно насилие на 19.07.2020 г., като неоснователна. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. М. да заплати на Д. М. сумата от 400.00 лева – разноски по делото. Осъдил е С. М., на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, да заплати по сметката на СРС сумата от 25.00 лева – държавна такса по молбата за защита.

Молителката С. Н. М. (въззивница в настоящото производство) е останала недоволна от така постановеното Решение и го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 25013848 от 18.02.2022 г. по описа на СРС. Поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, като сочи, че е необоснован и немотивиран. Изтъква доводи, че съдът е изложил съображенията си за неоснователност на молбата за защита в едно изречение, без да е мотивирал кои факти приема за установени и кои не. Сочи, че представеното по делото съдебно - медицинско удостоверение, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗЗДН, съставлява годно доказателствено средство. Позовава се на нарушения при преценката на гласните 1 доказателства по делото. Оспорва като неправилни изводите на първата инстанция, че липсва необходимост от постановяване на мерки по чл. 5 ЗЗДН, тъй като страните били във фактическа раздяла, липсвал контакт между тях от 2020 г. и с оглед на предстоящото решение за развод. Моли съда да отмени обжалваното Решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи молбата за съдебна защита, както и да постанови мерки по чл. 5 ЗЗДН. Претендира направените разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът по молбата за защита Д. П. М. (въззиваема страна в настоящото производство) не е депозирал отговора на въззивната жалба в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, който е тридневен от съобщаването. Оспорва въззивната жалба в съдебно заседание, чрез пълномощник – адвокат П. Г., изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на съдебния акт. Заявява искане за присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, във връзка с чл. 17 ЗЗДН.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите на страните, които първата инстанция е обсъдила, противно на оплакванията във въззивната жалба. Св. Д. Н. (майка на молителката) е дала показания, че на датата, посочена в молбата за защита – 19.07.2020 г., във вилата им в град Варна, около 6 часа вечерта, Д. започнал да си събира багажа и казал, че не може да живее повече с тях. Дъщеря й започнала да му събира багажа. Започнали да се карат горе на втория етаж на къщата. Молителката извикала баща си да й помага. Според св. Н., “там се бяха били“. Тя е била на първия етаж, но чувала, че нещо става. Видяла дъщеря си със счупен пръст и следи по лицето от шамари. Ответникът Д. М. също имал следи – червено охлузено около веждата. Страните се карали за един куфар, в който било цялото богатство на ответника. Полицаите арестували и двамата за 24 часа.

Св. М.К. – съсед на страните във вилна местност “Перчемлията“, Варна е установил, че на 19.07.2020 г. вечерта ответникът с колата си спрял на двора на св. К.. В автомобила били Д., съпругата му и баща й. Молителката стояла на задната седалка и крещяла по телефона на 112, че я отвличат, че я пребиват. Ответникът единствено я молел да слезе от колата и да се махне. После се успокоили и отишли обратно в тяхната вила. По – късно дошла полиция и тогава насилията върху Д. започнали. Дошли и С., и баща й, и започнали да дърпат ответника към едни храсти, биели го и искали да вземат чантата, която носел.

Бащата на молителката бил порядъчно “подпийнал“ – засилвал се, ходел и ритал ответника.

С. също ритала Д. навсякъде. Полицаите стояли отстрани и гледали. Д. бил надран по лицето и имал кръв. Ответникът и съпругата му се търкаляли в едни храсти, като Д. си държал куфара, а съпругата му искала да го дърпа. В един момент полицаите не издържали и ги качили и двамата в патрулната кола. От този момент нататък страните преустановили всякакви контакти.

2

От съдебно-медицинско удостоверение № 645/2020 г. на МБАЛ “Св.Анна – Варна“АД, което се основава и на два листа за преглед на пациент в Спешно отделение при същата болница, е установено, че при прегледа на молителката на 20.07.2020 г. е констатирано счупване на горната фаланга на палеца на лявата длан, болка и оток.

Множество кръвонасядания по десния горен крайник и долните крайници, ожулвания по задната повърхност на гръдния кош, лявата предмишница.

От съдебномедицинско удостоверение № 488/2020 г., изготвено на 20.07.2020 г., на УМБАЛ “Александровска“ЕАД, Клиника по съдебна медицина и деонтология, е видно, че освидетелстваният Д. М. има установени охлузвания в областта на клепачите на лявото око, в областта на челото, вдясно на гърба, по дясната мишница с кръвонасядане, по лявото коляно и по лявото стъпало; кръвонасядане по лявата ушна мида.

Част от приетия доказателствен материал по делото са и листовете за спешните прегледи на молителката и ответника, извършени им в ЦСМП – Варна.

За да остави без уважение молбата за защита на С. М. Софийският районен съд е прел, че молителката не е доказала твърдяните посегателства от страна на ответника спрямо нея. От медицинските документи по делото е установено, че реално е имало спречкване между двамата и всеки от тях е посегнал физически на другия. Не е намерил необходимост да постановява мерки за защита съобразно чл. 5 ЗЗДН, тъй като молителката и ответникът са във фактическа раздяла от случилото се през 2020 г., няма никакъв контакт между тях и предстои постановяване на решение по дело за развод.

Въззивният съд споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, основани на приетата доказателствена съвкупност по делото. Освен това, първата инстанция е събрала всички поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснила изцяло делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт, като предвид изложените с въззивната жалба оплаквания, и на основание чл.

235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, излага и свои мотиви.

Целта на производството по специалния ЗЗДН е да предостави бърза и ефикасна защита на лица, които се намират в някоя от връзките по чл. 3 ЗЗДН, както при осъществен спрямо тях акт на насилие, така и да предотврати бъдещото извършване на посегателства срещу лицето, което е признато за жертва на насилие, чрез постановяване на някоя от мерките по чл. 5 ЗЗДН. Жертвата на домашно насилие е зависима от партньора си, излизанията и контактите й се ограничават без възможност за помощ и подкрепа отвън; лишена е от достъп до пари, до здравна помощ; ограничени са социалните й контакти; забранява й се да работи; събужда се чувство на страх у нея, че ако не се подчинява, ще й се случи нещо много лошо; лишена е от самоувереност. Жертвата е зависима и слаба.

Конкретиката на процесния случай не е такава, съобразно относимата писмена и гласна доказателствена съвкупност по делото, която еднопосочно установява, че страните на 19.07.2020 г. взаимно са си посегнали физически. Въззивницата - молител и въззиваемият - ответник са си причинили телесни повреди – подробно описани в медицинската 3 документация, поради което от фактическа и правна страна случилото се между тях на процесната дата не подлежи на защита по реда на ЗЗДН. Установените от свидетелските показания действия на въззиваемия не изпълват в съдържателно отношение фактическия състав на чл. 2 ЗЗДН, поради което и от първата инстанция правилно са изложени мотиви, макар и непрецизно формулирани, че не са доказани пълно и главно от молителката твърдяните посегателства от страна на ответника.

Защита на правото на телесната цялост на страните, а не само защита на личността на молителката, предвид удостоверените в медицинските документи травматични увреждания и на самия ответник, може да се осъществи по реда на друг закон. Налице е взаимност на увреждащите действия, а не се касае за умишлен, противоправен и морално укорим акт на насилие, който да е осъществен единствено от ответника спрямо молителката. Опора на този извод са освен медицинските документи, така и показанията на майката на молителката, която е заявила “там се бяха били“, и показанията на св. К., че молителката и баща й ритали ответника, а после страните се търкаляли в едни храсти – Д. държал куфара, а С. искала да го дърпа. В тази връзка следва да се обоснове, че това, което характеризира домашното насилие като поведение, подлежащо на санкциониране по реда на ЗЗДН и го отличава от всяко друго морално укоримо поведение, са именно вредните последици за жертвата, тяхната интензивност на засягане и трайност. В случая пострадали са и молителката, и ответникът, в който смисъл са и мотивите на първата инстанция.

Предвид неоснователността на молбата за защита и нейното отхвърляне съдът не следва да постановява каквито и да било мерки за защита, както правилно е и посочил първоинстанционният съд – арг. от 16, ал. 1 ЗЗДН, съгласно който текст съдът налага една или повече мерки за защита със заповедта за защита.

Мотивите, че страните са във фактическа раздяла, няма никакъв контакт между тях и предстои постановяване на решение по дело за развод, са само за пълнота на съображенията на първата инстанция за липса на основание да се постановяват мерки за защита. Доколкото има оплакване във въззивната жалба относно неправилността на тези мотиви, въззивният съд следва да изложи, че действително не е налице необходимост от ограничителните мерки по чл. 5 ЗЗДН. Същите имат за цел да предотвратят контакти между жертвата и насилника и евентуална бъдеща ескалация на отношенията им, която може да доведе до нов акт на насилие. От една страна, в случая няма насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, предвид изложените по – горе доводи от настоящия съд, а от друга страна, предвид липсата на всякакви контакти между страните няма какво да бъде предотвратявано в отношенията им, за да се постановяват мерки за защита. Глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, за която се иска от въззивницата да бъде наложена на въззиваемия в максимален размер, се постановява само при издадена заповед за защита и в кумулативност с някоя от другите мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

По тези съображения, като намира първоинстанционното Решение за правилно и законосъобразно, Софийският градски съд следва да потвърди съдебния акт, включително и в частта за разноските.

4

По разноските за настоящата инстанция.

Въззивният съд постановява, на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 16 ТДТКССГПК, въззивницата С. М. да заплати, по сметка на Софийския градски съд, сумата от 12.50 лева - държавна такса по въззивната й жалба.

Предвид изхода на спора във въззивната инстанция въззивницата С. М. дължи на въззиваемия Д. М. разноски за въззивното разглеждане на делото в размер на сумата от 600.00 лева, съобразно със списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие (на л. 27 и сл. от въззивното дело). На въззивницата разноски не следва да бъдат присъждани.