Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 10.01.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3031/2021
Вид
Решение № 32
Подписан
10.01.2022
В сила
10.06.2022
Състав
Методи Неделчев Антонов

Цитирани разпоредби

  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.42 т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Пловдив, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20215330203031 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4499050 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на Й. Г. Ч. ЕГН:********** с адрес гр*****, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1 т.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят , редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Не се явява и ангажираният процесуален представител- адв. Д.. С жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на издадения ЕФ. Иска се отмяната му.

Административнонаказващия орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К № 4399050 за това, че на 12.02.21г. в 14.57 часа в гр. Пловдив, бул.Асеновградско шосе до номер 83, б-я Лукойл посока Асеновград с МПС „Шкода Октавия”, лек автомобил, регистрационен номер *****, е установено нарушение за скорост, заснето с автоматизирано техническо средство ARH СAM S1 като моторното превозно средство се е движило с установена скорост 7 3 км./ч., при разрешена скорост – 50 км./ч. и превишил разрешената скорост с 23 км./ч.

Техническата система за заснемане, съгласно протокол за използване на АТСС с рег№1038р-4632/15.02.21г е било разположена в град Пловдив, бул. Асеновградско шосе до №83/бензиностанция Лукойл/, при ограничение на скоростта – 50 км/ч. с начало на работа 1 12.30 часа и край на работа 23.30 часа.

За така констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДВП и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДВП на жалбоподателят бил издаден процесният електронен фиш, с който е наложена глоба в размер на 100 лв, съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП.

По настоящото дело са представени и съответните доказателства за техническата изправност на използваното средство. Номерът му е надлежно посочен в електронния фиш.

Лекият автомобил, собственост на физическото лице. По несъмнен начин е установена скоростта на движение, видно от приложената по преписката снимка /76 км/ч/, като в ЕФ е отчетена допустимата грешка при измерването и тя е определена на 73 км/ч, съобразно изискванията на Протокол за проверка № 65-С-ИСИС-/28.09.2020г. на института по метрология. При това положение, а и с оглед въведеното ограничение на скоростта за съответния пътен участък, се налага извод, че превишението на максимално допустимата скорост, допуснато от жалбоподателя, е 23 км/ч., от което следва, че отговорността на жалбоподателя правилно е била ангажирана по реда на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като му е била наложена глоба в размер на 100 лв.

Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност.

Електронният фиш е издаден на жалбоподателя като собственик на регистрираното МПС, видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив. Същият не се е възползвал от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че той е управлявал автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу него.

Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и е за констатираното нарушение издаден електронен фиш. Съобразно, правилото на чл. 189, ал.

4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци в това число и мястото на нарушението, което ясно посочено гр.Пловдив, бул. Асеновградско шосе до № 3, което напълно удовлетворява признаците на чл.42 т.3 от ЗАНН по отношение на изискуемата индивидуализация на нарушението, което е на територията на гр.Пловдив.

Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Същевременно е представено и копие от протокол за проверка, от който се установява, че техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за работа на техническото средство по чл.10 от Наредбата.

Електронният фиш е съставен по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП и съдържа необходими реквизити. Следва да се има предвид, че електронният фиш представлява специфичен административно правораздавателен акт, като за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не 2 могат да се прилагат изискванията на чл.57 от ЗАНН.

В случаят, в процесния електронен фиш коректно са вписани издателя – ОД на МВРград Пловдив, както и всички останали изискуеми реквизити, оспорени като отразени от жалбоподателя.

Всичко гореизложено обосновава неоснователността на жалбата, поради което обжалваният Електронен фиш, следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива.

Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна, която претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 80.00 лева и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4499050 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на Й. Г. Ч. ЕГН:********** с адрес *****, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1 т.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Й. Г. Ч. ЕГН:********** с адрес ***** да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80.00 лв. представляваща направени разноски по делото за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3