Решение № 98 от 22.06.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Кърджали, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20265100500084 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 55/27.01.2026 г., постановено по гр. д. № 994/2025 г. по описа на Кърджалийския районен съд, С. С. Д. от гр. К. е осъден да предостави на Е. Т. М. от с. гр., ключ от входната врата и от двете заключени мазета на сграда с идентификатор **********, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, с адрес на имота гр. К., ул. „О.“ № **, като искът, като неоснователен, е отхвърлен в частта за предоставяне на ключ за трето заключено мазе. С решението С. С. Д. е осъден да заплати на Е. Т. М. направените по делото разноски в размер на 25,56 евро за платена държавна такса, депозит за СТЕ в размер на 323,33 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 766,94 евро.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С. С.

Д., който го обжалва в частта, с която предявеният иск е уважен - като неправилно и необосновано, за което се излагат подробни съображения.

Искането е да се отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд, вместо което да се постанови решение, с което искът по чл.109 ЗС да се отхвърли изцяло като неоснователен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Е. Т. М., чрез представител по пълномощие, с който се излагат съображения за неоснователността на въззивната жалба.

1

В съдебно заседание жалбодателят С. С. Д. се явява лично и поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

В съдебно заседание въззиваемата Е. Т. М. не се явява, представлява се от процесуален представител. Оспорва жалбата по съображенията, изложени в отговора. Претендира разноски, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, се явява допустима. Разгледана по същество обаче, се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така очертаната от въззивната жалба рамка на осъществяваната в това производство проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и за допустимо.

Първоинстанционното исково производство е образувано по предявен от Е. Т. М. от гр. К. против С. С. Д. от с.гр. иск с правно основание чл. 109 от ЗС. В исковата си молба ищцата сочи, че по наследство от баща й Т. С. Д., починал на **********г., е собственик на 1/6 идеална част от първи етаж от двуетажна жилищна сграда с площ от 117 кв.м, състояща се от две стаи, хол, кухня, антре, тоалетна, избени помещения и общи части, построена в парцел XXVII, с площ от 567 кв.м в кв. 111, пл.сн. № 433 по плана на гр. К., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******* по КККР на гр. К., с адрес на самостоятелния обект: гр. К., ул. „О.“ № **, ет. *, aп. *, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор **********.

Излага се в исковата молба, че нейният наследодател е придобил описания имот чрез дарение - по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том *, дело № ******* г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, дело № ********* г.; а ответникът С. С. Д. притежава втория етаж на тази двуетажна жилищна сграда.

Ищцата твърди, че достъпът до сградата се осъществява през две външни входни врати, като главната входна врата на сградата осигурява достъп до стълбището на сградата, първия и втория етаж, и избените помещения, а втората врата осигурява достъп само до първия етаж, който вход е допълнително изграден през терасата на първия етаж.

Ищцата твърди, че ответникът е ограничил достъпа й до главната входната врата на сградата, като я заключил и отказва да й предостави ключ.

Твърди също, че ответникът е заключил и три врати в избените 2 помещения, с които си действията ответникът ограничава, препятства и осуетява възможността й да стига до стълбищната клетка през главния вход на сградата, която е обща част по естеството си, а оттам и до първия етаж и избените помещения.

Сочи се в исковата молба и, че на 03.07.2025 г. помощник-нотариус Т.

Б. при нотариус Л. Т., посетил по нейна молба имота и установил, че входната врата за сградата /къщата/ е заключена; бравата била сравнително нова със секретен ключ, като достъпът до общите части и избените помещения не може да се осъществи през посочената входна врата, а достъпът до имота на ищцата се осъществява чрез допълнително изграден вход от терасата; както и, че влизайки в първия етаж и преминавайки през една от стаите и коридор, към самостоятелния обект /първи етаж/ се стига до врата към коридора /обща част за двата етажа/, а от общата стълбищна площадка се слиза към приземния етаж, който се състои от коридор и 4 помещения, от които трите били заключени. Тези констатации било отразени в констативен протокол по чл. 593 от ГПК акт № **, том *, peг. № ******* г.

Ищцата сочи, че с действията си ответникът й пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху самостоятелния обект в сградата етажна собственост като възпрепятства достъпа й през входната врата на сградата до общи части - стълбищната площадка, както и й пречи да реализира своето право на собственост по отношение на избените помещения.

Твърди, че многократно молила ответника да преустанови неправомерните си действия, с които й пречи да упражнява своите права, като й предостави ключове за заключените врати, които молби останали без резултат.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск се счита за неоснователен. С отговора си ответникът не оспорва, че ищцата е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот, представляващ първи етаж от процесната двуетажна жилищна страда. Оспорва се твърдението на ищцата за ограничаване на достъпа й до вратата за втория етаж на къщата, която била заключена и се възпрепятствало ползването й на общите части на сградата, както и, че три врати о т избените помещения били заключени от ответника. Излагат се твърдения, че вратите в избените помещения са четири, и че вратата на едното помещение е заключена още през 1979 г. от бащата на ищцата. Тъй като не изградил стълбище и врата, както и не отказвал да представи ключ на ищцата, предявеният иск с правно основание по чл.109 от ЗС се явявал неоснователен и недоказан. Оспорва изцяло констативния протокол, като заявява, че е 100% инвалид и по цял ден си е вкъщи, като не бил уведомяван за извършения оглед.

От фактическа страна се установява следното:

Безспорно по делото е, че ищцата се легитимира като собственик по наследство на 1/6 идеална част от описания по-горе недвижим имот, който нейният наследодател е получил чрез две дарения от ответника С. Д., както следва : 1. с Нотариален акт от ****** г. за дарение на недвижим имот № ** 3 том * дело № *******г. ответникът С. Д. дарил на брат си Т. Д. ид.ч. от дворно място, състоящо се от 567 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от първия етаж на построената в него двуетажна жилищна сграда върху площ от 117 кв.м., състояща се от две стаи, хол, кухня, антре, тоалетна, избени помещения и общи части, образуващ парцел XXVII /двадесет и седем/ в кв. 111, пл.сн.№ 433 по плана на гр. К. при посочените граници, при условие надареният да няма претенции за другата 1/2 идеална част от същия етаж; и 2. с Нотариален акт от ******* г. за дарение на недвижим имот № ***, том ***, дело № ******** г. ответникът С. Д. дарил на брат си Т. Д. 1/4 ид.ч. от дворно място цялото с площ 567 кв.м. съставляващо парцел XXVII /двадесет и седем/, пл.сн.

№ 433, кв. 111 по плана на гр. К., заедно с 1/2 ид.ч. от първия етаж на построената в същия парцел масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 117 кв.м., който етаж е със самостоятелен вход и представлява самостоятелно жилище и се състои от две стаи, хол, кухня, антре, тоалетна.

Установява се от заключението по назначената по делото съдебнотехническа експертиза, че процесната двуетажна къща разполага с четири избени помещения, които не са самостоятелни обекти, а прилежащи към самостоятелните обекти в къщата.

Пред първоинстанционния съд ответникът С. Д. заявява, че северозападната стая /от четирите избени помещения в сутеренния етаж/ е на брат му, като както с отговора на исковата молба, така и в хода на проведеното съдебно дирене пред двете съдебни инстанции не оспорва, че избените помещения не са разделени с протокол за делба и няма таблица за площообразуване с разпределение на ползването.

Ответникът не оспорва също, че едно от тези четири избени помещения е без врата, съответно не е заключено, а останалите две избени помещения са заключени от него.

Т.е., установява се, че от четирите избени помещения едно от тях е незаключено - без врата; две от тях са заключени от ответника; четвъртото е заключено и се ползва от ищцата.

По отношение на входната врата на къщата, ответникът отново не оспорва, че е заключена от него, но счита, че след като дареният от него /на наследодателя на ищцата/ първи етаж представлява самостоятелно жилище със самостоятелен вход, то с действията си не препятства достъпа на ищцата нито до имота й, нито до мазетата, тъй като тези му действия не й създават пречки.

Или, по фактите, ответникът не оспорва твърдените с исковата молба действия, извършени от него – заключване на входната врата на къщата, нито заключване на две от общо четирите избени помещения в сутеренния етаж, както и отказ от негова страна да предостави ключ за достъп на ищцата до тях.

Тези констатации се установяват и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите

При тези фактически констатации настоящата съдебна инстанция напълно споделя правните изводи на първоинстанционният съд и на осн. чл.

272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

4

С оглед релевираните във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Искът по чл. 109 ЗС /т.нар. „негаторен иск“/ предоставя защита на правото на собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му.

За предоставяне на защитата са необходими следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота, а трето лице да извършва неоснователни действия, които ограничават възможността титулярът да упражнява правото си на собственост пълноценно, и които последният не е длъжен да търпи.

Както се каза по-горе, първата предпоставка безсъмнено е налице. По отношение на втората предпоставка, в различните й хипотези, съдът намира следното:

В случая, доколкото липсват обективни данни кое от четирите избени помещения принадлежи към съответните самостоятелни обекти, както и не се установява съсобствениците сами да са определили кое избено помещение към кой самостоятелен обект (етаж) принадлежи - не е съставян протокол за разпределение на ползването, нито е извършвана доброволна делба на избените помещения, то следва да се приеме, че надареният Т. Д. е придобил идеални части от избените помещения, а ищцата съответно се легитимира надлежно като собственик и на 1/6 идеални части от общите части на сградата с идентификатор ********., включително от мазетата.

На следващо място, по силата на чл.38, ал.1 от ЗС, стълбищната клетка и входната врата на процесната къща са общи части, като вещото лице установява в заключението си, че стълбищната клетка обслужва първи, втори и трети етажи на сградата, както е и подход към избените помещения в сутерена. Входовете към призем, първи, втори и трети етажи се осъществяват от стълбищна клетка разположена в североизточната част на сградата. През главната входна врата на сградата може да се стигне до всички етажи на сградата. Има врата в коридора (стълбището), през която се осъществява достъп до първия етаж на сградата.