Решение № 942 от 02.06.2015, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ VIII-942 02.06.2015г. гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ на дванадесети май две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина

Кърпичева-Цинцарска секретар С.Д. като разгледа докладваното от съдия

Кърпичева-Цинцарска гр. дело № 6303 по описа на БРС за 2014г.

Производството е образувано по повод искова молба от В. Д.А., с ЕГН **********, с адрес:***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ж. к. С, бл. 126, вх. А, ет. 3, офис 6 и 7, Правна кантора „И ЕЛ СИ” ЕООД срещу „Т.Д БУРГАС” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н Бургас” АД.

Твърди се, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Твърди се, че ответникът дължи на ищеца неизплатени суми съгласно КТ.

В проведеното съдебно заседание на 12.05.2015г. е прието изменение на част от предявените искове, като от „Т.Д БУРГАС” ООД се претендират следните суми:

1. Да осъдите ответника да ми заплати сумата от 410,16 лева, незаконосъобразно удържана от трудовото ми възнаграждение за месец юли 2014г., ведно със законната лихва от момента на осъществяването на удръжката до предявяваме на исковата молба-02.09.2014г.

2. Да осъдите ответника да ми заплати обезщетение на основание чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за период от 30 дни, а именно 2003,60 лева, ведно със законната лихва от момента на прекратяването на трудовото ми правоотношение.

3. Да осъдите ответника да ми заплати разликата между заплатения и дължимия извънреден труд за периода от м. 07.2011 г. до м. 08.2014 г. в размер на 1 807,44 лева, ведно със законната лихва от момента на възникване на увеличението за извънреден труд.

4. Да осъдите ответника да ми заплати дължимото обезщетение за 6 /шест/ дни неползван платен годишен отпуск за 2014г. в размер на 522,66 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяваме на исковата молба-02.09.2014г.до изплащането на вземането.

Претендирате се разноски по делото.

По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, като се оспорват предявените претенции. Ответникът твърди, че не са били налице предпоставките на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда за прекратяване на трудовия договор на работника, тъй като фирмената политика на работодателя е плащането на заплатата на работниците да става на до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд и в този смисъл няма забавяне на плащането на трудовото възнаграждение на работник за м. юли 2014г. Твърди се, че обстоятелството, че работникът е прекратил трудовото правоотношение без предизвестие, без да е налице основанието на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, не му дава право да претендира обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като се стига до злоупотреба с право. Работодателят счита за недоказан иска за заплащане на трудово възнаграждение за извънреден труд, тъй като не се установява такъв да е положен от работника. По отношение на претенцията за плащане на неизплатен пълно трудово възнаграждение на работника за м. юли 2014г., работодателят счита иска за неоснователен. Твърди се, че същият е удържал законосъобразно от работната заплата на работника сумата от 401 лева, тъй като поради осъществено дисциплинарно нарушение от работника, на същия е наложена глоба в посочения размер.

По делото са предявени насрещни искове от ответника. Предявените от „Т.Д БУРГАС” ООД насрещни искове са с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 63, ал.

4 от КТ, а именно за констатиране, че не са били налице предпоставките за прекратяването на трудовия договор на работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда и за осъждане на работника да плати обезщетение за неспазено предизвестие и да заплати извършени от работодателя разходи за неговата квалификация. По отношение на втория от предявените насрещни претенции, се твърди, че между работодателя и работника е налице сключен неформален договор за квалификация на работника за сметка на работодателя. Твърди се, че съгласно уговореното между страните по същия, при прекратяване на въпросния договор, работникът следва да заплати на работодателя разходите, които са направени за неговата квалификация. С оглед на което се иска осъждането на ищеца да заплати на ответника сумата от в размер на 1 050 лева, представляваща направени от работодателя разходи за квалификация на работника, които по пера са както следва: такса за обучение, съгласно фактура номер 223/08.11.2010г.-380 лева; участие в курс, съгласно фактура номер 3778/18.11.2013г -300 лева; командировъчни, съгласно командировъчна заповед номер 75-72 лева и командировъчни, съгласно командировъчна заповед номер 80-297,15 лева.

По делото е постъпил писмен отговор по насрещните претенции, в който същите се оспорват като неоснователни. Твърди се, че при прекратяване на трудовия договор на работника е била налице хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, следователно на работодателя не се дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. Твърди се, че неоснователно се претендира възстановяване от работника на средства, платени от работодателя за неговата квалификация, тъй като задължение на работодателя е да осигурява условия за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците и служителите.

След запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:

Съдът намира за безспорно доказано по делото, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено на 18.08.2014г., след получено от ответника и работодател заявление от работника и ищец с правно основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. На лист 10 от делото е налично въпросното заявление до работодателя, надлежно входирано в деловодството на ответника, което безспорно установява стигането до знанието на работодателя, че работникът прекратява трудовия си договор на посоченото основание, а именно поради неизплатено трудово възнаграждение за м. юли 2014г. и неплащане на осигурителни и здравни вноски за м. юли 2014г. Твърдението на работодателя, че е прекратил трудовия договор на работника на посочено основание, а именно чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, само поради факта, че му е извършена проверка от Инспекцията по труда, в резултат на която са му са дадени предписания в тази насока, е правно ирелевантно. Това е така, защото до прекратяване на трудовите правоотношения между страните, се е стигнало посредством изразената от работника воля в тази насока, обективирана в заявлението с вх. номер 159/18.08.2014г., което стигнало до знанието на работодателя на въпросната дата. Неоснователно е твърдението на работодателя, че не са били налице предпоставките по закона, за да може работникът да направи законно волеизлявление за прекратяване на трудовите правоотношения на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Видно от цитираната разпоредба, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекс на труда или по общественото осигуряване. От изготвеното по делото основно заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза и от представеното извлечение от картова сметка на работника на лист 167 от делото, съдът установява, че действително е налице забавяне в плащането на работната заплата на ищеца за м. юли 2014г., тъй като плащането е станало на 19.08.2014г. Видно от приложеното по делото част от трудово досие на ищеца, по силата на допълнително споразумение номер 9 от 01.03.2005г. към трудовия договор между страните, същите са уговорили, че плащането на трудовото възнаграждение на работника се изплаща ежемесечно, на едно плащане. Така с т. 7 на цитираното споразумение се е изменило по-рано уговореното от същите с трудовия договор, че заплата се изплаща ежемесечно на две равни плащания пред петнадесет дни. С оглед цитираното съдържание на споразумение номер 9 от 01.03.2005г. към трудовия договор между страните, съдът приема, че на работника се дължи плащане на заплатата в края на текущия месец, в който е престиран труд. Коментираната от експерта заповед номер 13/22.02.2014г. на представляващия ответното дружество, не променя становището на съда, кога се дължи заплатата на ищеца, тъй като същата нарушава разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ, която предвижда забрана за едностранна промяна на трудовото правоотношение. Сключвайки трудов договор, работодателят и работникът уговарят в същия основните клаузи на същия, изброени в чл. 66 от КТ, сред които е и начина на изплащане на трудовото възнаграждение. Изменението на тази клауза от трудовия договор следва да бъде по взаимно изразено от страните писмено съгласие. По делото няма твърдения и доказателства, страните да са постигнали съгласие, че плащането на трудовото възнаграждение на работника ще става до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, в какъвто смисъл е заповед номер 13/22.02.2014г., следователно между страните е действаща уговорената клауза с допълнително споразумение номер 9 от 01.03.2005г., съгласно която, плащането на трудовото възнаграждение на работника, става ежемесечно, на едно плащане. Следователно заплатата на ищеца за м. юли 2014г. е следвало да бъде платена до 31.07.2014г. Както вече беше споменато, работодателят е платил същата на 19.08.2014г., следователно безспорно към датата на входиране на заявлението на работника, че прекратява трудовия си договор поради неплащане на въпросната заплата, а именно към 18.08.2014г., е имало такава забава. С оглед на което и безспорно е налице хипотезата на забавено плащане на заплатата на ищеца за м. юли 2014г. и са били налице предпоставките на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, същият да прекрати трудовия ди договор на 18.08.2014г.

С оглед така приетата за доказана фактическа обстановка, по конкретно предявените искове съдът намира следното:

-по предявената от В. Д.А., с ЕГН **********, с ЕГН ********** претенция за неизплатен извънреден труд, която е с правно основание чл. 262, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. чл. 47 от КТД 2013г. и 2013-2014 год. и лихва за забава върху същото с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Видно от изложеното в исковата молба, ищецът твърди, че не му е изплатен в пълен размер полагащото му се възнаграждение за положен от него извънреден труд. Така предявената претенция е допустима и основателна. От извършената по делото основа експертиза се установи, че за посочения период от м. юли 2011г.-м. май 2014г. при работодателя има отчетен положен от работника извънреден труд, който обаче е начислен и изплатен. По делото обаче се установи, че работникът е член на Синдикат на българските нефтохимици ”Лукойл” и като такъв се ползва от уговореното в колективен трудов договор от 2011г. /действал по изрично допълнително споразумение и през 2012г./, 2013г. и 2014г. и по-конкретно от уговореното в чл. 47 от цитираните договори относно размера на дължимото на членове на синдиката възнаграждение за положен извънреден труд..

Съгласно цитираната разпоредба на КТД и предвид изготвеното допълнително заключение на вещото лице, се констатира, че за положените часове извънреден труд от ищеца му се полага възнаграждение в размер на 6 615,59 лева или с 1807,44 лева повече от заплатеното му такова от ответника. Вещото лице К. е обяснила в съдебно заседание, че разликата в определеното възнаграждение за извънреден труд идва от там, че работодателят го е изчислявал върху основното трудово възнаграждение без класа за прослужено време, докато по КТД изчислението следва да бъде направено като се прибави и класа за прослужено време. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от КТ, която предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора и след като по делото се установи, че ищецът е член на синдиката, подписал действалите през посочените години колективни трудови договори, то безспорно същият се ползва от конкретната разпоредба в тях за начин на заплащане на извънредния труд. Следователно за посочения период на същия се полага извънреден труд в размера, изчислен по КТД или в размер на 6 615,59 лева. Ответникът му е платил възнаграждение за извънреден труд в размер на 4 808,15 лева и следователно му дължи доплащане в размер на 1 807,44 лева. В този размер е предявената претенцията от ищеца за неизплатен извънреден труд, която като основателна и доказана следва да бъде уважена.