Акт от 07.11.2019, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 07 ноември 2019 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският административен съд, в публичното заседание на 22 октомври 2019 год. в състав:

Съдия: Диан Василев при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора ……… като разгледа докладваното от … съдията …… административно дело № 237…… по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ (Закон за устройство на територията), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството по настоящото дело е образувано по повод постъпил сигнал от „Геррад“ АД, ЕИК *********, седалище гр. Русе, адресиран до РДНСК-СЦР Русе.

След оставяне на

„сигнала“ без движение за уточняване на волята на дружеството(опр. на съда от 24.04.2019г.-л.31), с нарочна молба(л.44) се заявява, че се поддържа жалба срещу административния акт, така както е депозирана с основанията и доводите пред РДНСК и се иска разглеждане на спора от АС Русе.

„Геррад“ АД изразява несъгласието си с издадено Разрешение за строеж (РС) №102/07.03.2019г. на гл. архитект на община Русе, като твърди, че като собственик на ограничено вещно право — сервитут върху процесния УПИ, върху който ще се извършва строежа, е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. На следващо място, счита че РС е издадено в нарушение на материално-правни разпоредби, конкретно в несъответствие с в противоречие с изричната забрана съгласно чл.

64, ал. 3, т. 2, б. „а“ от Закона за енергетиката- извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (Наредба № 16). Твърдят се още и допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като за процесния строеж „Геррад“ АД не е давало съгласие, каквото позволява чл.20, ал.3 от Наредба № 16. Сочи се и за нарушен и принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК.

Релевират се подробни доводи в подкрепа на твърдените основания за незаконосъобразност на Разрешение за строеж №102/07.03.2019г. Жалбата се поддържа в съдебно заседание и в писмени бележки по спора.

Иска се от

Административен съд Русе да отмени оспорения административен акт, претендират се и разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата - гл. архитект на община Русе, чрез своя процесуален представител, в съдебна зала, и в писмени бележки я оспорва и счита за неоснователна. Претендира присъждане на извършени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено и поискано от жалбоподателя.

Заинтересованото лице - носителят на правото на строеж- „Тонал“ ЕООД, чрез своя адвокат-пълномощник оспорва жалбата. Претендира на първо място за недопустимостта й, а на следващо-излага подробни и аргументирани доводи в подкрепа на своята теза за законосъобразност на оспорения административен акт.

Претендира присъждане на разноските по делото, свързани с адвокатски хонорар, като представя списък на разноските.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните писмени доказателства, съобразявайки извършените по делото две експертизи-единична и тройна, включително и направения оглед на място, намира жалбата за процесуално допустими, като подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. По правния интерес, с оглед направеното възражение за липса на такъв от представителя на заинтересованата страна, съдът ще развие допълнителни доводи, след описание на фактическата обстановка.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като съобрази заключенията по назначените по делото единична и тройна съдебно-техническа експертиза, включително и след преценка на установеното след направен оглед на място, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По задание на възложителя „ТОНАЛ“ ЕООД с управител А.Д., на основание влязъл в сила ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед РД-01-1079/26.04.2018г. на кмета на община Русе, проектантска група, включваща в себе си специалисти по отделните части - архитектура, СК, ТО, Ел, ВиК, ОВК и ЕЕ, ПБ, геодезия и ПиБл(заданията по отделните части се намират в 9 бр. отделни папки, част от доказателствата по делото) изготвили инвестиционен проект. Този проект касаел изграждане на сграда - еднокорабно хале с габарити 23,96/24,73 метра, която ще се използва за нуждите на „ТОНАЛ“ ЕООД – производствена база за дигитален печат.

Носещата конструкция на сградата е проектирана да е метална, а стените да са изпълнени с фасадни трислойни термоизолационни панели с дебелина 100 мм. Самата сграда следвало да се построи в имот с площ 1375м2, УПИ LXV-783Пп, кв.954, разположен в Западна Промишлена Зона на гр. Русе. Този имот е бил част от имот на "Юта" АД (УПИ 1-782Пп) и със ПУП-ИПР е отделен, а със ПУП-ПЗ със Заповед РД-01-1079/26.04.2018г. “(л.35 от адм. преписка по приобщеното адм. дело №250/2019г. на АС Русе) на кмета на община Русе е определена постройката в него.

На базата на всички тези самостоятелни части от проекта, след извършено доокомплектуване, на 06.03.2019г., „Тонал ЕООД“ е депозирало в община Русе, вх.

№УТ-41-98, заявление за издаване на Разрешение за строеж “(л.9 от адм. преписка по приобщеното адм. дело №250/2019г. на АС Русе).

На 07.03.2019г., гл. архитект на община Русе е издал оспореното пред АС Русе Разрешение за строеж №102/07.03.2019г.

Какви други доказателства са събрани по спора:

По делото бяха назначени две съдебно-технически експертизи, първата оспорена по част от направените заключения, втората-тройна съдебно-техническа, с вещи лица, специалисти : инженер-конструктор, архитект и ландшафтен архитект, приета от съда и страните без възражения, с изключение на релевирано такова от представителя на жалбоподателя досежно въпросът под №5-за съществуващите настилки и под каква се намира процесния газопровод.

Това и провокира и извършване на оглед на място, за установяване на вида на настилката над газопровода. Този оглед реално установи и друго-много важно обстоятелство-разминаване в действителното фактическо положение на газопровода и това, отразено в скицата на община Русе и тази на СГКК-Русе. Това обстоятелство, както вече посочихме в определение на съда от 21 октомври 2019 год.(л.113-114), влияе пряко върху изпълнението на инвестиционните намерения/извършването на СМР/, което е на фаза изпълнение на административния акт и не може да бъде предмет на изследване в настоящото дело.

Обратното би означавало съдът да направи косвен контрол и ревизия на отразяването, направено в Кадастъра досежно положението на газопровода, в производство по оспорване на разрешение за строеж, което не е допустимо.

Други важни за спора доказателства:

В „Комплексния доклад“(л.10 от адм. преписка по приобщеното адм. дело №250/2019г. на АС Русе) за оценка на съответствието на проектната документация със съществените изисквания към строежа, именуван като „Производствена база за дигитален печат и плътна ограда на „Тонал ЕООД“, фирмата, изготвяща този доклад сочи, че „В ситуационно отношение през имота в западната му страна има съществуващ газопровод ф 500, собственост на „Геррад“ АД. Това поражда ограничени вещни права.“ В този доклад, съставен на 21.02.2019г. се казва още, че от ситуацията по част „Архитектура“, изискуемия сервитут е спазен и са удовлетворени нормативните изисквания на Наредба № 16/2004г.

По настоящото дело е приобщено и писмо(л.17), което управителят на дружеството инвеститор и носител на правото на строеж „Тонал ЕООД“, е адресирал до изп. директор на „Геррад“ АД. С това писмо самият управител сочи, че през имота преминава газопровод, собственост на „Геррад“ АД и иска от АД да удостовери, че е запознато с инвестиционните намерения на „Тонал ЕООД“.

В отговор(л.18), „Геррад“ АД заявява, че не е съгласно с така представения проект и не го съгласува, тъй като дружеството, собственик на газопровода и сервитутното право, счита видно от проекта, част СК, че част от СМР ще засегнат сервитутната ивица, което е недопустимо според изискванията на чл.20, ал.1, т.1 от Наредба № 16.

По делото са налични и други документи и доказателства, доказващи както правото на собственост на „Геррад“ АД върху процесния газопровод, така и трасето и мястото, където газопроводът преминава през УПИ LXV-783Пп, кв.954, Западна промишлена зона на гр. Русе – имотът, в който ще се извършва строежът на производствената база за дигитален печат, от „Тонал ЕООД“. Такова се явява относно собствеността представения нотариален акт, а относно положението- скицата(л.79), предоставена с първата по делото експертиза, издадена от община Русе, съдържаща специализирани данни от подземния кадастър. От нея е видно, че газопроводът преминава през имот LXV-783Пп, като пресича границата на имот LXV-783Пп с имот LXI-778 в точка, находяща се на 11.0 метра, а границата на имот LXV-783Пп със съседния имот се пресичат в точка, находяща се на 10.8 метра. /Друг е въпросът, че направения оглед на място показа, че тези данни не са коректни, но по този въпрос съдът ще изложи мотиви по-надолу в решението си/.

В проведеното административно производство по издаване на оспореното пред съда РС №102/07.03.2019г., съобщения за развитие на производството е получавало и „Геррад“ АД, включително и за финалния етап“(л.3 от адм. преписка по приобщеното адм. дело №250/2019г. на АС Русе)-издаденото разрешение за строеж.

Последните няколко абзаца, в които обсъдихме доказателства за мястото на преминаване на газопровода, ведно с безспорния факт, че той е собственост на „Геррад“ АД се разглеждат обстоятелствено от съда с оглед направеното възражение от адвоката на заинтересованата страна за липса на правен интерес от страна на акционерното дружество да оспорва разрешението за строеж.

При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи:

Налице е годен за оспорване административен акт- Разрешение за строеж №102/07.03.2019г., издаден от компетентен орган, в рамките на неговата материална и териториална компетентност, съгласно чл.148, ал.2 от ЗУТ.

При издаването му са спазени както административно-производствените правила, така и приложимите за случая материално-правни норми, разписани в ЗУТ, Закон за Енергетиката и Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.

По отношение допустимостта на жалбата на „Геррад“ АД :

Доказателствата и фактите, разгледани няколко абзаца по-горе сочат, съобразени с разпоредбата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, че за „Геррад“ АД, като носител на правото на собственост на газопровода, преминаващ и през имот LXV-783Пп, в който ще се извършват СМР по изграждане на Производствена база за дигитален печат, съответно като носител и на сервитутното право на енергиен обект/съоръжение, е налице правен интерес да оспорва издаденото Разрешение за строеж.

Ето защо, жалбата на „Геррад“ АД се явява процесуално допустима. Да се приеме становището на адвоката на заинтересованата страна и носител на правото на строеж, че в такива случай правото на жалба е само и единствено на носителя на лиценза, на търговското дружество, което има правата по чл.64 от ЗЕ, би било твърде ограничително досежно носителя на най-широкото и обхватно право – правото на собственост. По делото няма и спор, че титуляр относно това право спрямо газопровода е именно „Геррад“ АД. Следователно, АД ще е и носителят на сервитутните права, които черпи от вида на енергийното съоръжение. То ще е и легитимирано да инициира производство пред съда по обжалване на разрешение за строеж, за което счита, че засяга сервитутните му права.

Правото на жалба и твърдението, че се нарушава забраната, дадена в чл. 64, ал. 3, т. 2, б. „а“ от Закона за енергетиката- за извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти бяха внимателно изследвани от съдебния състав.

Разпечатката съдържа 44 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/edbeb606-60c7-4706-92f8-fa46164f06e9