Решение № 834 от 11.11.2021, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 834 /

11.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СВЕТОМИР БАБАКОВ при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора ЖИВКО ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от Председателя к.н.а. дело № 888 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

2. Образувано е по жалба на

Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, срещу Решение № 413 от 28.06.2021 г., постановено по а.н. дело № 386 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021г., с което е отменено Наказателно постановление № 13-002353 от 17.02.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, с който на „ТСТ Транс ойл“ ЕООД, ЕИК:

*********, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл.

416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1600,00 лв.

3.

Заявените касационни основания са, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон и в нарушение па процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Поддържа се, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията установени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Счита се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че жалбоподателят в качеството му на работодател не е изпълнил даденото му задължително за изпълнение предписание, както към момента на първоначалната проверка така и към момента на последващата такава. Не са представени доказателства удостоверяващи извършени плащания от работодателя на работника за дължимото трудово възнаграждение, както към момента на съставяне на акта, така и към момента.

С оглед съображенията на първоинстанционния съд за отмяна на наказателното постановление се сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, обнародвана в ДВ, бр. 102 от 2017 г., за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекция по труда, както и органите по чл. 400 и 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица, за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, както и на работодателите за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.

Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

4. Ответното

„ТСТ Транс ойл“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.

Пазарджик, местност „Чукур Савак“, поземлен имот: ***, комплекс: „ТСТ ОЙЛ“, чрез процесуалния си представител адв. П. счита, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните съображения изложени в решението на районния съд.

Поддържа се, че разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е неприложима в случая, защото даденото предписание по т. 1 от Протокола за извършена проверка от 29.07.2020Г. е „… да се начисли брутно трудово възнаграждение…“, а не да се изплати такова…“, поради което не попада в приложното поле на въпросния текст от Кодекса.

Счита се, че дружеството не е следвало да изпълни даденото предписание за начисление на трудово възнаграждение на работника Спас Георгиев за месец март 2020г., и поради това, че работникът през този месец е бил в неплатен отпуск каквито са данните по делото.

Иска се касационната жалба да бъде оставена без уважение, като в полза на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Иска се, в случай, че наведените доводи в касационната жалба бъдат приети за основателни, делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на районния съд за произнасяне по другите изложени в жалбата доводи, тъй като съдът не се е произнесъл по тях.

5.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е основателна.

ІІ. За допустимостта :

6.

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

7. Според

Протокол № 2016526 от 15.07.2020г.(л.5 по а.н.д. №386/2021 на Районен съд Пазарджик), инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, на 22.06.2020г., са извършили проверка за спазване на нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и разпоредбите на Кодекса на труда в „ТСТ Транс ойл“ ЕООД, ЕИК: *********, с.

Драгор, обл. Пазарджик. Според т. 1 от Протокола, било е констатирано, че търговското дружество, в качеството си на работодател, не е начислило в разплащателните ведомости, брутното трудово възнаграждение на С. А. Г., на длъжност водач на автомобил, за три дни от м. март 2020 г., за преустановяване на работата в предприятието по заповед на работодателя. На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е дадено предписание да се начисли в разплащателните ведомости на предприятието, брутното трудово възнаграждение на Спас Ангелов Георгиев, на длъжност водач на автомобил, за три дни от м. март 2020 г., за преустановяване на работата в предприятието, съобразно Заповед на работодателя от 16.03.2020 г. Протокола е връчен на Атанаска Гацева, упълномощен представител на дружеството на 17.07.2020 г.

С

Протокол за поправка на очевидна фактическа грешка № ПР2016526 от 15.07.2020 г., предписанията дадени с Протокол № 2016526 от 15.07.2020г. са обявени за „невалидни“. Този протокол също връчен на А. Г., упълномощен представител на дружеството.

Съставен е бил нов Протокол № 2016526 от 29.07.2020г. В този протокол отново е обективирана констатацията, че дружеството, не е начислило в разплащателните ведомости, брутното трудово възнаграждение на С. А. Г., на длъжност водач на автомобил, за три дни от м. март 2020 г., за преустановяване на работата в предприятието по заповед на работодателя. На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е дадено предписание да се начисли в разплащателните ведомости на предприятието, брутното трудово възнаграждение на С. А. Г., на длъжност водач на автомобил, за три дни от м. март 2020 г., за преустановяване на работата в предприятието, съобразно Заповед на работодателя от 16.03.2020 г. Протокола е връчен на А. Г., упълномощен представител на дружеството на 31.07.2020 г. Срока за изпълнение на предписанието е бил 21.08.2020г.

8. Срещу този протокол е било подадено Възражение по административен ред вх. № 20079282 от 21.08.2020 г. С Решение изх. № 20063768 от 21.08.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е било отхвърлено възражението в частта му, относно предписания от № 1 до № 23 по Протокол № 2016526 от 29.07.2020г., тоест включително и по отношение на предписанието да се начисли в разплащателните ведомости на предприятието, брутното трудово възнаграждение на С. А. Г., на длъжност водач на автомобил, за три дни от м. март 2020 г., за преустановяване на работата в предприятието, съобразно Заповед на работодателя от 16.03.2020 г.

9. При тази хронология, на 09.11.2020 г., от Фейзи Ахмед Алиш, на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 13-002358 от 09.11.2020г. Обективираните в него констатации са следните : „ТСТ Транс ойл“ ЕООД, ЕИК ********* в качеството си на работодател по смисъла на §. 1, т. 1 от ДР на КТ, не е изпълнил дадено задължително за изпълнение предписание по т. 11 от Протокол № 2016526 от 29.07.2020 г. със срок за изпълнение до 21.08.2020г., а именно: „ Да се плати на Спас Ангелов Георгиев - водач на товарен автомобил 3 /три/ дена от м. март 2020г. за преустановяване на работа в предприятието, съгласно Заповед по чл. 120в от 16.01 2020г., съгласно чл. 128 т. 1 и чл. 267а от КТ.

Посочено е, че нарушението е установено на 16.10.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда”, Пазарджик, при проверка на дружествената документация, представена от упълномощеното от работодателя лице А. Г.. Посочено е също така, че нарушението е извършено на 22.08.2020г. в гр. Пазарджик, към която дата е изтекъл срока за изпълнение на даденото задължително за изпълнение предписание.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Акта е съставен в отсъствие на представител на нарушителя, по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след отправена надлежна покана. Акта е връчен на неговия адресат на 20.11.2020 г., видно от Известие за доставяне(л.22 по а.н.д. №398/2021 на Районен съд Пазарджик).

10. Обективираните в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации и тяхната правна квалификация са изцяло възприети от административно наказващия орган, който на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда с процесното наказателно постановление е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1600,00 лв.

11. По делото са били приобщени : Заповед на управителя на дружеството, с която на основание чл. 120в е обявено преустановяване на работа на част от предприятието и на отделни работници и служители за периода от 16.03.2020 г. до второ нареждане ; разчетно – платежна ведомост за м. август 2020 г. ; упълномощителна Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“; Молба № 002 от 26.03.2020 г. от С. Г. и Заповед № 002 от 26.03.2020 г. на управителя на дружеството за ползване на три дни неплатен отпуск, считано от 27.03.2020 г.; Заповед № 016 от 29.05.2020 г. за прекратяване на трудов договор № 19 от 30.08.2019 г., сключен със Спас Ангелов Георгиев;

Сигнал №20062619 от 19.06.2020 г. от С. Г. до Дирекция „Инспекция по труда“.

В хода на първоинстанционното съдебното производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на административно нарушение и свидетелката А. П. Г., като в показанията си те са възпроизвели обстоятелствата при които е била извършена процесната проверка.

12. За да отмени Наказателното постановление, решаващия Съд е приел за несъмнено установено, че трудовото правоотношение със Спас Георгиев е било прекратено, считано от 01.06.2020 година, т.е. почти два месеца дни преди да бъде дадено процесното предписание, тоест Дирекция „Инспекция по труда“ в конкретния случай е упражнила правомощия по чл.404, ал.1, т.1 от КТ по прекратено трудово правоотношение. Въз основа на тази констатация е посочено, че прилагането на принудителните административни мерки, установени в чл.

404, ал. 1, т.т. 1 - 9 от КТ, имплицитно съдържат в себе си изискването за съществуващо, а не за прекратено (несъществуващо) правоотношение по престиране на работната сила. Според Съда, същият извод се налага и от установените в чл.

402 от КТ права на контролните органи, които в рамките на своята компетентност могат да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност; да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола; да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда; да вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания и анализи, да използват технически средства и апаратура и да правят измервания на фактори на работната среда във връзка с упражняването на контрола върху осъществяваната трудова дейност; да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки. В контекста на въпросните текстове от Кодекса, е пояснено, че законодателят използва понятията „работодател“, „длъжностни лица“, „работници“, „служители“, които сами по себе си сочат необходимостта от съществуващо правоотношение по престиране на работната сила (трудово, служебно или друго).