Определение № 1036 от 19.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1036 гр. Варна, 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. К. като разгледа докладваното от Мила Й. К. Търговско дело № 20253100900196 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 13140/22.04.2026 г. на от адв. Г.Р., в качеството на процесуален представител на ищците Я. Й. Г., М. Я. П. и Д. Я.

Г., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 83/23.02.2026 г. в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В молбата се излага, че с постановеното по делото решение не били присъдени направените от молителя разноски в пълен размер по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Сочи се, че адвокатското възнаграждение следвало да се определи по общоприетата формула за определяне на разноски по чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, съобразно която и предвид уважените в пълен размер искове за неимуществени вреди, общият размер на дължимото се възнаграждение за всички искове било в размер на 25 965,53 евро с ДДС. По изложените съображения моли съда да уважи молбата като присъди в полза на адв. Г.Р. адвокатско възнаграждение в посочения размер, вместо присъдения с решението размер от 9 000 евро с ДДС.

В предоставения от съда срок не е постъпил отговор от насрещната страна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата за изменение е допустима, тъй като е подадена в срок, от участник в производството с правен интерес да иска изменение в частта за разноските на постановеното решение, като по делото е представен списък по чл. 80 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба от Я. Й. Г., М. Я.

П. и Д. Я. Г., тримата действащи чрез адв. Н. Д. и адв. Г.Р., против ЗАД „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление:

1 гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с която са предявени осъдителни искове срещу ответното дружество да заплати на ищците сумата от по 127 822,97 евро /с левова равностойност 250 000 лева/ за всеки от тримата ищци, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищците вследствие настъпилата смърт на Н.Б.Г. – наследодател на ищците, предизвикана от ПТП, настъпило на 01.02.2025 г. в гр. Провадия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 17.02.2025 г. /датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция/ до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С постановеното по делото решение исковете са уважени изцяло, като в полза на адв. Г.Р. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 9000,00 евро с ДДС.

Предоставената от адв. Г.Р. правна помощ по делото на ищците Я. Й. Г., М. Я. П. и Д. Я. Г. е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. По силата на закона - чл.

38, ал. 2 ЗА и установената въз основа на него съдебна практика, в такива случаи адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна в размер, определен от съда и не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. От значение за спора е решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22 г., с което е прието, че член 101, § 1 от ДФЕС във връзка с член 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Последователна е съдебната практиката с оглед цитираното задължително решение на СЕС, че посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения. Те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразяват: интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа.

Във връзка с това следва да се има предвид, че Наредба № 1/09.07.2004 г. определя размера на минималните адвокатските възнаграждения само с 2 оглед цената на предявените искове, без да отчита характера на спора. Този начин на определяне на минималните адвокатски възнаграждения не винаги съответства на фактическата и правна сложност на делото, която произтича от спорните факти. Поради това е възможно дело с голям материален интерес да не се отличава с фактическа и правна сложност, както и обратното.

Във връзка с горното, при определяне на размера на дължимото се адвокатско възнаграждение, съдът е взел предвид правната и фактическа сложност на делото, професионалната квалификация и рутината на представителя на ищцовата страна предвид обстоятелството, че същият участва в значителен брой застрахователни дела, съответно, че защитата в настоящия случай не представлява значително затруднение за него. Съдът е отчел и факта, че процесуалните действия са извършвани преимуществено с писмени молби, като са проведени само три открити съдебни заседания, по които е налице еднократно явяване в първото съдебно заседание, проведено на 10.11.2025 г. на упълномощения представител, а второто и третото са проведени без участието на представител на ищците. По делото са изслушани две експертизи и са разпитани свидетели, като процесуалният представител на ищците не се е възползвал и от възможността си да представи писмена защита по делото. С оглед на това, определеното от съда адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 9 000,00 евро с ДДС съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на действително извършените от процесуалния представител действия, поради което и не са налице предпоставки за неговото изменение.

По изложените съображения съдът намира, че искането с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 13140/22.04.2026 г. на от адв.

Георги Г. Радков, в качеството на процесуален представител на ищците Я. Й.

Г., М. Я. П. и Д. Я. Г., с която на основание чл. 248 от ГПК се иска изменение на постановеното по делото Решение № 83/23.02.2026 г. в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – гр. Варна, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3