Определение № 19 от 17.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. София, 10.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20241000600029 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 4 40, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от адв. И. Т. Г., от САК, защитник на осъдения П. Г. Б., срещу протоколно определение от

21.12.2023г. постановено по ЧНД №7059/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му с определение от 16.06.2022г. по НЧД№503/20г. по описа на СРС, наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален „общ" режим.

С жалбата се иска отмяна на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване. Твърди се, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не бил съобразил, че към наказанието от 2 години лишаване от свобода при „общ режим" са прибавени 6 месеца, които следва да се търпят при „строг режим", но тези месеци били изтекли. По правилата на ЗИН първо следвало да се изтърпи наказанието определено при „строг режим".Ако разсъжденията на представителя на ГД „Изпълнение на наказанията" - Затвора гр. София били верни, то тогава осъдения Б. не би имал право въобще да се обърне към съда с молба за предсрочно условно освобождаване, независимо от коригираното си поведение и поправянето си

1

Поради неотчитането на превеса на доказателствата за добро поведение в мястото за изтърпяване на наказанието било налице несъответствие с фактите от действителността, поради което определението било неправилно и незаконосъобразно и следвало да бъде отменено.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Лишеният от свобода П. Г. Б. е постъпил в СЦЗ, на 30.03.2023г. и понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален „общ" режим, наложено му след извършено групиране на наказания по предходни присъди с определение от 16.06.2022г. по

НЧД№503/20г. по описа на СРС . До момента на постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял фактически от това наказание 1 година и 1 месец и 9 дни. Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 8 месеца , тъй като от работа са му били зачетени 2 месеца и 21 дни.

Обективно верни са констатациите на Софийски градски съд, че е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, т.1 НК-изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание за извършеното престъпление.

Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставкадостатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката за същия по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в средни стойности 57 т. При постъпването на осъдения в пенетенциарното заведение са били отчетени четири проблемни зони, залегнали в плана на присъдата. До момента на произнасяне на първоинстанционният съд не са отчетени съществени положителни промени в тях, поради което правилно в обжалвания акт е прието, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад, след настаняването на осъдения в затвора същият е имал съобразено с положението му на лишен от свобода поведение.

Трудово е бил устроен, като се е справял успешно с трудовите си задължения.

Награждаван е и не е наказван за допуснати дисциплинарни нарушения.

Същевременно е отчетено формално отношение на Б. към плана на присъдата, както и неповлияване от корекционно въздействие на дефицитните зони. За дефицитната зона "отношение към правонарушението" се констатира, че осъденият само формално признава вината си, омаловажава сериозността на извършеното и оправдава противоправните си действия с външни фактор, а също така, че само формално приема акта на съда и правния процес за справедливи. В жалбата на защитника е застъпено становище за наличие на положителна промяна у осъдения, което не се подкрепя от данните съдържащи се в затворническото досие и събраните доказателства. Напротив, въпреки изтеклия период от време прекаран в изолация, в личността на Б. не е настъпила съществена позитивна промяна. Осъденият лесно се влияе от криминалното обкръжение, а обичайните му дейности подтикват към 2 извършване на правонарушения. Първоинстанционният съд е обсъдил данните за напредъка на осъдения в процеса на поправянето му и е формулирал въз основа на това изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Въпреки изтърпяната част от наказанието до момента, риска от сериозни вреди за обществото остава в средни стойности.

С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият удовлетворителен с оглед временните резултати и очертаващите се перспективи процес на поправяне не е приключил. Безспорно е налице поведение, което по същността си представлява формално изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в пенетенциарното заведение. Спазването на задълженията му на лишен от свобода само по себе си не означава, че по отношение на Б. са постигнати целите на наказанието. Превъзпитателния процес продължава през целия срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК цели при постановяване на съдебния акт който се изпълнява. Именно поради това евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не безусловно.

Необосновано е да се твърди, че целите на наказанието са изпълнени преди изтичане срока на наказанието, още по-малко, че осъденият се е поправил, защото е търпял наказание „през дълъг период“. В случая, доказателствата дават основание на въззивният съд да приеме, че поведението на осъденото лице в затвора не се отличава с каквато и да било „изключителност“ и не позволява само по себе си да обоснове извод, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна.

Поради това въззивният съд намира, че действително осъденият е дал признаци за поправяне, но все още не са налице доказателства за необратимост на този процес. Видно е, че престоя му в затвора не е довел до снижаване на оценката за риска от рецидив. Доказателствата позволяват да се направи извод, че въпреки престоя в пенетенциарното заведение не се наблюдава съществена положителна промяна в наличните проблемните зони, поради което корекционната работа с осъдения Б. би следвало да продължи в насока изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот.

Съдът правилно е отделил внимание на не променената оценка за риск от рецидив и наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат постигнатия напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че Б. не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е поправил.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по съществото си извод, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Законосъобразно молбата за условно предсрочно освобождаване от 3 неизтърпяната част от наказанието е оставена без уважение, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.12.2023г. постановено по ЧНД №7059/2023г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения П. Г. Б. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4