Определение № 767 от 24.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 767 гр. София, 24.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20261100600575 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243,ал.8 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, депозирана от Т. Н. Л., настойник на П.Т.Л. против Определение № 2889, постановено на 02.07.2025 година от Софийски районен съд по НЧД № 6757/2025 година, с което е потвърдено Постановление на Софийска районна прокуратура от 23.01.2025 година по досъдебно производство № 11346/2023 година, по описа на СДВР, пр. преписка № 45586/2023 година, по описа на СРП.

Оплакванията са за незаконосъобразност и неправилност, а искането за отмяна на атакуваното определение на Софийски районен съд, респ. за отмяна на потвърденото с него прокурорско постановление.

Съдът, съобразявайки становището в жалбата, доказателствата и Закона, намира за установено от фактически и правна страна следното:

Въззивната частна жалба е процесуално-допустима, тъй като е подадена в срок от активно-легитимирана страна – настойник, т.е. законен представител на пострадалия от произшествието.

„По същество“, съдът намира жалбата за основателна.

Съображенията са следните:

По фактите:

Досъдебно производство № 11346/2023 година е образувано пред СДВР на 20.10.2023 година за разследване на престъпление по чл.343,ал.1,б.“Б“, прдл.2, във вр. с чл.342,ал.1,прдл.3 от НК за това, че на 20.01.2023 година между лек автомобил Фолксваген „Пасат“, ДК № ****, управляван от А.П. и пешеходецът П.Т.Л. е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което на Л. е причинена средна телесна повреда двуглезенно счупване на костите на лява подбедрица, което е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок повече от 30 1 дена“.

За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че единствената причина за произшествието е „субективното поведение на пострадалия, който е предприел пресичане на платното за движение на булеварда, /има се предвид булевард „Цар Борис III“/ в момент, в който предната част на автомобила се е намирала пред него и той се е ударил странично в задната част, навлизайки в опасната зона за спиране“.

Този извод на прокурора е възприет без резерви от Районния съд при постановяване на атакуваното определение.

Въззивният съд, запознавайки се с доказателствата не би могъл да се съгласи с изводите на първостепенния, не защото възприетото от него е невъзможно, от гледна точка на фактите, установени досега, нито защото са направени принципно неправилни изводи при наличните доказателства, а защото изводите са направени при непълнота на доказателствата, при неизяснена фактическа обстановка и при неизвършена надлежна проверка на наличните доказателства.

Основно задължение на проверяващите съдилища, произнасящи се по реда на чл.243,ал.1 НПК е да съобразят на първо място събрани ли са всички допустими и възможни за събиране доказателства, безспорни ли са събраните до този момент такива и изяснена ли е фактическата обстановка в пълнота.

Ако решаващият първоинстанционен съд беше потърсил отговор на горните въпроси щеше да установи, че фактите не са установени по несъмнен начин, а доказателствата, които са събрани поставят повече въпроси, отколкото отговори дават.

Основното доказателство, на което е стъпил прокурорът, когато е прекратил производството е съдебно-автотехническата експертиза, находяща се в досъдебното производство на л.31- 38. Вещото лице е приел, че от техническа гледна точка причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие са субективните действия на пешеходеца, който е предприел пресичане на пътното платно на бул. Цар Борис трети, в момента, в който предната част на автомобила се е намирала пред него и се е ударил странично в задната част на автомобила се е намирала пред него и се е ударил странично в задната му част, навлизайки в опасната зона за спиране. За да определи опасната зона за спиране, вещото лице е изчислил скорост на движение на автомобила преди и по време на удара от 40 км.ч. За такава скорост говори и самият водач. Разстоянието, в рамките на което е могъл автомобилът да спре е било 22 метра, а разстоянието, нужно водачът да забележи пострадалия е било пет метра. Вещото лице е посочил, че при тези пет метра, скоростта, с която трябва да се е движил водачът, за да избегне удара трябва да е била 11,2 км.ч.

Изводите на прокурора щяха да са верни, ако произшествието се бе случило на улица, където няма трамвайна спирка, където няма в близост пешеходна пътека, където не е било място за пресичане на булеварда от пешеходци. Тогава скорост на движение, в рамките на законово регламентираната би гарантирала на водача „защита“ чрез и в рамките на установената опасна зона за спиране от 22 метра.

2

В случая обаче, видно от разпита на свидетеля Д.Х.С., в зоната на произшествието има трамвайна спирка, определена директно върху пътното платно на булеварда, а изчакването на трамваите от потенциални пътници става върху тротоара, срещу спирката. От показанията на този свидетел, както и от тези на водача на участвалото в произшествието МПС А.П. разбираме, че пострадалият е излязъл на платното именно от към това място на изчакване на трамвая. Без значение е, че П. Л. не е очаквал трамвай, а е предприел пресичане на платното. Факт, установен от разпита на свидетеля С. е че наймалкото един гражданин, /самият С./ е стоял на тротоара и е изчаквал идването на трамвай. В аналитичната част на експертизата вещото лице се е позовал на тези показания, но въпреки това, наличието на трамвайна спирка не е отразено в схемата, официална част от заключението на вещото лице.

Експертът не е посочил и от какво разстояние водачът на автомобила е могъл да забележи наличието на трамвайна спирка.

Обстоятелството е съществено за правилното решаване на делото, тъй като Законът за движение по пътищата, /чл.66-68/ въвежда специални правила за поведението на водачите на МПС, приближаващи и преминаващи покрай трамвайни, тролейни, автобусни спирки, едно от което правила е съобразяването на скоростта на движение и при определени обстоятелства и спиране.

Отделно от това, видно от схемата към експертизата, вещото лице е разчертал частична пешеходна пътека за преминаване на пешеходци, но в писмената част на експертизата не е посочена такава, както и не е отразено разстоянието, от което водачът е могъл да забележи наличието й. Тези факти са важни, с оглед установяване на това съобразени ли са от водача правилата на чл.116 и на чл.119, ал.1 от ЗДвП задължаващи водачите да преминават с повишено внимание край пешеходни пътеки, да спрат при преминаване на пешеходци, както и да спрат, ако пешеходци са подали сигнал, че имат намерение да преминат през платното за движение на МПС.

В горната връзка, на вещото лице не е поставена задача да отрази, както в схемата, така и в писмената част на експертизата дали са били сигнализирани с пътни знаци трамвайната спирка и пешеходната пътека.

Липсата на такова отразяване прави експертизата неизчерпателна, а част от фактите, които трябва да бъдат изяснени с нея неустановени.

Районният съд се е предоверил на изводите на прокурора, не е направил нужната самостоятелна оценка на доказателствата, съответно не е забелязал доказателствената непълнота и при неизяснени факти, при това неизяснени правно значими факти е постановил определението си.

Съдът не е разполагал с необходимата информация, установена чрез надлежно събиране и последваща оценка на неналични, но необходими доказателства. Затова той не е могъл да направи съществени правни изводи, касаещи скоростта, която водачът е трябвало да съобразява при преминаване в зоната на произшествието. Има огромна разлика в задълженията на водача за подбиране на скоростта на движение между това трамвайната спирка да е била сигнализирана и да не е била сигнализирана с пътен знак или табела, 3 пешеходната пътека да е била сигнализирана и да не е била сигнализирана. От това зависи и преценката кое правило е трябвало да следва водачът – това на чл.20,ал.1 или на ал.2 от ЗДвП. Ако в деня на инцидента е бил поставен пътен знак за трамвайна спирка Д22 и/или пътен знак за пешеходна пътека Д17, водачът е бил уведомен за това, че пред него се намират тези пътни съоръжения и той е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя с тях, като основното негово задължение е било да съобрази скоростта си на движение и да премине с повишено внимание.

Въззивният съд не би си позволил да се намесва пряко в решаващата дейност на прокуратурата, но не може да не спомене, че трябва да се направи внимателна преценка на това дали в подобен пътен участък, скорост от 40 км.ч. е била съобразена с пътната обстановка, независимо, че е била в рамките на законово допустимата и едва след това да се извеждат кардиналните изводи за нарушаване на опасната зона за спиране на водача.

Изложеното налага отмяна на атакуваното първоинстанционно определение, отмяна на потвърденото с него прокурорско постановление и връщане на делото на прокурора за продължаване на действията по разследването при съобразяване с изложеното и конкретно:

Изискване на информация от Столична община, район Витоша, в близост до мястото на инцидента, към датата на същия имало ли е обособени трамвайна спирка и пешеходна пътека и поставени ли са били пътни знаци/табели, сигнализиращи тяхното наличие.

Установяване на това в момента на произшествието имало ли е спрян или приближаващ се е трамвай, както и освен свидетеля Д. С. имало ли е други граждани, изчакващи пристигането на трамвай.

Назначаване на допълнителна съдебна-автотехническа експертиза, която да отговори на следните въпроси:

Да се изготви нова схема на пътно-транспортното произшествие, неразделна част от заключението, в която да се отрази къде се е намирала трамвайната спирка в деня на инцидента.

Да се посочи дали е била обозначена трамвайната спирка с пътен знак/табела Д22 и дали е била обозначена пешеходна пътека с пътен знак Д17.

Ако е имало поставена табела за трамвайна спирка какво е разстоянието между нея и мястото на ПТП.

Ако е имало поставена табела за пешеходна пътека какво е разстоянието между нея и мястото на ПТП и съответно какво е разстоянието между самата пешеходна пътека и мястото на ПТП.

От какво разстояние водачът на МПС е могъл да види табелата за трамвайна спирка, /ако такава е имало/ и стоящите/стоящия на тротоара срещу трамвайната спирка пешеходец /Д. С./.

Каква скорост е следвало да поддържа водачът на МПС от мястото на поставената табела за трамвайна спирка, за да пропусне евентуалното преминаване на пешеходци, изчакващи на тротоара, ако те са започнали преминаване в същия този момент.

4

С оглед необходимостта от събиране на посочените и евентуално на други доказателства, чието събиране може да се наложи след изготвяне на гореуказаните делото следва да бъде върнато на прокурора.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2889, постановено на 02.07.2025 година от Софийски районен съд по НЧД № 6757/2025 година.

ОТМЕНЯ Постановление на Софийска районна прокуратура от 23.01.2025 година, с което е прекратено досъдебно производство № 11346/2023 година, по описа на СДВР, пр. преписка № 45586/2023 година, по описа на СРП.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийска районна прокуратура за продължаване на действията по разследването при съобразяване с посочените по-горе указания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5