Определение № 3075 от 10.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3075 гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20258002104498 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ“Софиямед“ООД срещу решение №.1101/2.09.25 по г.д.№.2092/24 на АС София, 4с., с което, след отмяна на реш.

№.2951/16.05.24 по г.д.№.8955/23, касаторът е осъден да плати на основание чл.49 ЗЗД 45 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата 30 000лв., считано от 2.11.21, и върху сумата 15000лв., считано от 25.04.24 - до окончателното изплащане, както и 559лв. обезщетение за имуществени вреди, със съответно произнасяне по разноските

Ответната страна В. С. М. оспорва жалбата.

Третото лице помагач „Застрахователно дружество Евроинс“АД не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта, касаеща претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на иска по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди /559лв./ е под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в частта относно имуществените вреди не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалвания съдебен акт въззивният съд е обсъдил пропуските в доклада на първата инстанция и съответно предприетите в тази връзка действия. След като в определението си 1 по насрочване на откритото съдебно заседание и доказателствените искания е посочил предвид съдържащите се в жалбата оплакванията за допуснати процесуални нарушения и непълен доклад - какви пропуски в същия констатира, какви указания липсват и защо намира, че следва да се даде възможност на ищеца да ангажира доказателства, в решението е отразил, че в отговора на исковата молба ответникът се е позовал на уведомяването на В.М.

„под формата на устна консултация“ от лекуващия лекар най-общо за възможните рискове от операцията и даденото от него в писмена форма информирано съгласие за нея в обосноваване на правоизключващото възражение, че увредата на сафенен нерв е именно такъв реализиран и акцептиран от пациента риск; в обявения в о.с.з. на дата 25.01.24 за окончателен доклад първата инстанция е пропуснала да укаже на ответника да конкретизира твърденията си, да изиска при изясняване на фактическата страна на спора становище от ищеца по тях и да посочи твърденията на всяка от страните в доклада /чл.143 ал.1, чл.145 ал.2 и чл.146 ал.1 т.1 ГПК/; при това положение оплакването, че извеждането на фактически и правни изводи въз основа на обстоятелства, непосочени (при това достатъчно ясно и конкретно) като основание на възраженията на ответника, без ищецът да е могъл да вземе становище по тях и при оспорването им да му бъде възложена с доклада доказателствената тежест за сочени от него факти, съставляват процесуални нарушения - основание за допускане на доказателства при условията на чл.266 ал.3 ГПК; във въззивното производство въз основа на дадени указания с опр.№.2768/ 29.10.24 болницата е изложила в молба /вх.

№.28212/1.11.24/ положително твърдение за информирането на ищеца и неговите близки за съществуването на риск от увреждане на сафенен нерв при оперативно лечение „от д-р Д. Н. както устно, така и писмено“; ищецът е оспорил това твърдение /молба вх.№.31092/28.11.24/ като е посочил, че преди операцията от него било изискано само полагането на подпис върху документите непосредствено преди оперативната интервенция и декларациите му за информирано съгласие са бланкетни; заявил е искане за доказване на липсата на проведено разясняване за възможните усложнения и другите сочени от него обстоятелства с разпит на един свидетел, докато УМБАЛ „Софиямед“ООД не е упражнила правото си да посочи доказателства във въззивното производство.

По отношение на основателността на претенцията е намерено, че са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника-за претърпени неимуществени вреди вследствие на извършена в болницата интервенция на ищеца на 2.11.21 за отстраняване на тумуровидно подкожно образование /оказало се фибром/ на лява подбедрица, при което е станало засягане на ляв сафенен нерв. На база заключението на комплексна съдебно-медицинска експертиза /КСМЕ/ и разпита на вещите лица е прието, че: увреждането е установено с електромиография на 16.11.21 и потвърдено отново с ЕМГданни на 28.01.22; извършено е механично в хода на операцията при отпрепариране на артериовенозната фистула и разделяне на стените на съдовите стволове за възстановяване на целостта на артерията, разположена в съседство (от порядъка на милиметър) със сафенения нерв, като стволът му е преразтегнат, а не е прекъснат/срязан; засягането е улеснено от структурата на нерва: от много влакънца като „конец“, които понякога са от разсипен тип и не се виждат ясно; при операцията алгоритъмът на клиничната пътека е изпълнен и ищецът 2 е изписан на следващия ден с подобрение, в добро общо състояние и с пулс на стъпалните артерии съгласно издадена от ответника епикриза; той има старо заболяване - дискогенно в поясната област на гръбначния стълб, за което е претърпял през 2003г. операция за дискова херния и през 2019г. му е определена 50% трайно намалена работоспособност за три години, считано от 1.01.22; видно от ново експертно решение от 2022г., същият размер трайно намалена работоспособност, считано от 1.02.25 за три години, е определен освен заради дискогенното заболяване, и заради „посттравматичната увреда на н. сафенус в ляво като състояние след оперативна корекция на артериовенозна фистула на лява подбедрица“; настъпилото увреждане на левия сафенен нерв не е резултат от лекарска грешка, а съставлява реализиран медицински риск. Намерено е, обаче, че за да се приеме, че присъщият на конкретната медицинска интервенция риск е прехвърлен на пациента и лекарят и лечебното заведение се освобождават от отговорност, е необходимо пациентът да е бил информиран за диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на лечението, разумните алтернативи и очакваните резултати от прогнозата, потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, вкл. страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болки и други неудобства съгласно чл.88 ал.1 ЗЗ. От значение е действителното, а не формалното информиране на пациента като гаранция за правата му на сигурност и безопасност, като се изхожда от обстоятелството дали той би дал съгласието си за определено лечение и операция, ако би бил действително, а не формално информиран. В случая съдържанието на декларацията за информирано съгласие за хоспитализация и лечение /л.103, л.107-л.108/ е бланкетно и не дава яснота за „възможните негативни непосредствени и късни странични ефекти от манипулациите и лечението“, за които ищецът е получил информация от лекуващия лекар /съдържанието сочи, че той е информиран за болестното състояние и е дал съгласие за извършване на операция за „прекъсване на АВ-фистула“, като в кръга на обяснените специфични рискове за индивидуалното състояние и усложнения са посочени единствено кървене и супурация (образуване на гной); отново бланкетно е удостоверено, че са му обяснени „възможните усложнения“ и рискът, който могат да създадат за по-тежко протичане на следоперативния период или за живота, и ищецът е дал съгласието си и за тях/. Събраните свидетелства от лекаря-ангеолог Е.Г. за даването на информирано съгласие са общи и принципни /“всеки пациент дава съгласието си за всичко, което се случва с него“, а изявлението, че ищецът бил информиран относно „всичко това“, в т.ч. „възможните усложнения“, които не са били назовани от свидетелката, отново е лишено от конкретност; същевременно според показанията на съпругата на ищеца, основани на казаното й от него, операцията била извършена като планова, „рутинна и козметична“; при консултацията преди нея той бил осведомен от лекарския екип за необходимостта от оперативно премахване на образуванието, за да се види дали е злокачествено или не; не е получил разяснения за възможна увреда на нервите; връчени му били документи, които припряно подписал/. При тези обстоятелства, на база съвкупната оценка на доказателствата /вкл. декларациите и свидетелските показания/, е формиран извод, че В. М. не е бил информиран в действителност за риска от увреждане на сафенен нерв по изискването на чл.88 ал.1 ЗЗ.

3

Неустановяването на това обстоятелство от носещия доказателствената тежест ответник е основание да се приеме, че отговорността за настъпването на риска е останала у него в качеството му на възложител на работата, при която е реализиран рискът - независимо от това, че вредата не се дължи на друго противоправно поведение на опериращите го лекари и следователно на основание чл.49 ЗЗД ответното лечебно заведение дължи обезщетение за произлезлите от засягането на сафенения нерв неимуществени вреди.

Изяснено е състоянието на ищеца след операцията и отражението на последиците й върху начина му на живот. Отразено е, че, съгласно заключението на КСМЕ, 12 дни след интервенцията е констатирано снижение на сетивната нервна проводимост на левия сафенен нерв и изменение във функциите, изразяващи се в намален усет по предно-вътрешната повърхност на подбедрицата, дистално под горната трета до вътрешния малеол в областта на глезенната става, по вътрешната страна на лявото стъпало и целия палец; симптомите на тръпнене, неприятно дразнене, парене и болка са постоянни (над две години към експертното освидетелстване на 23.12.23); ищецът (на 53г. тогава) ще прекара живота си в сетивен дискомфорт от смутена повърхностна и болева сетивност и хиперпатна болка, тъй като нервният ствол под мястото на операцията е фиброзирал и регенерацията му е невъзможна; налице е продължаваща пареща, вибрираща болка, изтръпване и дискомфорт в крайника от оперираното място надолу до глезена; животът на В.М. се е променил негативно: преди бил пътешественик, а след операцията бил обсебен от здравословния проблем, изпитвал притеснения дали увреждането е за цял живот, усещала се раздразнителност и депресивност у него, пострадал сънят му; увреждането е породило трайни негативни емоционални състояния с умерена интензивност-от шок и ужас, възмущение, страх от инвалидизация в началната фаза, до неудобство, притеснение и безпокойство в последващата фаза и понастоящем остатъчни невротични фиксации и чувство на необратима загуба и психосоматичен дискомфорт; в резултат на това е намалена общата адаптивност, без обаче да се е стигнало до психично разстройство /съдебнопсихологичната експертиза/. Съдът, като е съобразил, предвид изискванията на чл.52 ЗЗД, конкретните факти, характерът и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е получено, възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията, тяхната продължителност и интензитет, протичането на възстановителния процес, прогнозата за здравословното състояние и обществено-икономическите условия в страната към датата на увреждането-в това число, че обуславят по-висок интензитет на моралните вреди неочакваното настъпване на увреждането /при постъпване за планово оперативно премахване на подкожно образувание на лява подбедрица/, обстоятелството, че травматичното засягане на ляв сафенен нерв е пожизнено и обуславя търпене на сетивен дискомфорт от смутена повърхностна и болева сетивност и хиперпатна болка до края на живота, наличието на негативни емоционални състояния с умерена интензивност в продължение на повече от две години, като към 8.01.24 са налице остатъчни невротични фиксации и чувство за необратима загуба, свързани с увредата-и същевременно че от друга страна няма прекъсване на целостта на сафенения нерв и причинени от травмата двигателни нарушения, а пълното преодоляване на негативните последици е възможно в бъдеще време 4 и при посочените от вещото лице психолог условия (едно от тях е липса на соматична проблематика в засегнатия крайник), е приел, че обезщетение в размер от най-малко 45 000лв. - колкото е цената на частичния иск, отговаря на законовия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД и може да репарира търпените от ищеца физически болки, неудобства и негативни емоционални изживявания.