Решение № 8279 от 07.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8279 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20231110107944 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу М. В. Д. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 2 804,08 лева, представляваща непогасена главница по вноски с настъпил падеж от 07.11.2021 г. до 07.10.2022 г. по договор за потребителски паричен кредит № *****/21.09.2021 г., сключен с [фирма], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 630,65 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.11.2021 г. до 07.10.2022 г. и сумата от 119,32 лева, представляваща лихва за забава за периода от 07.11.2021 г. до 09.10.2022 г. (след допуснато изменение на исковите претенции на основание чл. 214 ГПК чрез намаляване на размерите им, допуснато с протоколно определение от 12.02.2024 г.), за които суми по ч. гр. дело № 54943/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.10.2022 г.

Ищецът твърди, че на 21.09.2021 г. между [фирма] (с предишно търговско наименование [фирма]), в качеството му на кредитор и ответницата М. В. Д., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на потребителски паричен кредит № *****, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на сумата от 38 300 лева. Посочва се, че договорът е сключен при следните условия: годишен лихвен процент (ГЛП) в размер от 4,84 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер от 5,89 %. Кредитът следвало да бъде върнат чрез 120 месечни вноски с падеж на последната на 07.09.2031 г. Поддържа се, че ответницата не изпълнила в срок задълженията си по договора, като незаплатила стойността на падежирали месечни вноски 1 за периода от 07.11.2021 г. до 07.10.2022 г., включващи съответната част от главницата – в общ размер от 3 307,75 лева и договорна (възнаградителна) лихва в общ размер от 1 941,26 лева. [фирма] излага твърдения, че е придобил вземанията срещу ответницата, произтичащи от договора за потребителски паричен кредит № *****/21.09.2021 г., по силата на сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.06.2022 г. с кредитора [фирма]. Заявява, че М. Д. е уведомена за цесията чрез уведомление от ищцовото дружество, в качеството му цесионер, изрично упълномощен за това от цедента, като съобщението до нея, изпратено на адреса по договора за кредит, се е върнало в цялост с отбелязване, че е „непотърсено“. Намира, че евентуално характер на уведомяване има и връчването на уведомлението на ответницата в хода на настоящото производство, като приложение към исковата молба. Ищецът посочва, че поради допуснатото от ответната страна и продължаващо неизпълнение, по искане на [фирма] в хода на производството по ч. гр. дело № 54943/2022 г. по описа на съда за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид постъпилото възражение от длъжника и с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, дружеството предявява процесните установителни искови претенции. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита, отправяйки искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор, уточнен с молба от 28.07.2023 г., ответницата М. В. Д., чрез пълномощника си адв. И., оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит, както и реалното получаване на паричната сума. Поддържа обаче, че при сключване на договора била въведена в заблуждение от трето за процеса лице Е.С., че след отпускането му кредитът ще бъде редовно издължаван именно от него, а не от ответницата. М. Д. действала с представата, че след сключване на договора и предоставяне на кредита същата ще получи комисионна за това, че е изтеглила сумата, посредникът – възнаграждение, че е намерил клиент на финансовата институция или търговка банка, а съответния служител от последната - процент възнаграждение. Намира, че кредиторът е бил наясно с така изградената схема и относно действителните обстоятелства при сключване на договора, за което свидетелства бързото отпускане на заемната сума, липсата на предварително подадено искане за това. Посочва се, че ответницата е била с невярна представа, че не следва да връща заемната сума. Поддържа, че с оглед заявени към нея претенции от кредитора за връщането на парични суми по договори за кредит и за разкриване на измамливите действия по нейна жалба било образувано ДП № 15104/2021 г. по описа на 03 РУ при СДВР. С тези доводи, поддържани и в хода на устните състезания, се отправя искане за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и съдържа оспорване на удостоверените в същата вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото установяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да 2 върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество заедно с лихва, в случай, че това е уговорено писмено – арг. ал. 2 от законовия текст.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК съгласно която договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит в т.ч. под формата на заем, при което потребителят заплаща стойността на услугата чрез извършването на периодични вноски.

Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата елемента от така очертания фактически състав – постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение - под формата на заемни средства. Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента, в който, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем пари или други заместими вещи. При този договор заемодателят дължи предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: 1). наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение между дружествотокредитор и ответницата, предаването на заемната сума на кредитополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва; 3). установяване на вземанията си по размер; 4). установяване, че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество, придобило вземанията, включването на процесните вземания в неговия предмет и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.

При доказване на горните факти в тежест на ответницата е да установи възраженията си, в частност, че при сключване на договора за кредит волята й е била опорочена, като същата е била въведена в заблуждение от трето за процеса, че тя ще получи заемната сума, но няма да връща отпуснатия кредит със съответните вноски, която невярна представа да е била създадена със знанието на насрещната договаряща страна – кредитора или последният да не е могъл да не знае за нея.

Между страните не се спори, а и с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 06.09.2023 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между [фирма] (с предишно търговско наименование [фирма]), в качеството му на кредитор и ответницата М. В. Д., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на потребителски паричен кредит № *****, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на сумата от 38 300 лева, който реално е усвоен от ответницата.

Тези обстоятелства се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства, данните от които сочат, че между [фирма], в качеството му на кредитор и ответницата М. В.

Д., в качеството й на кредитополучател-потребител е сключен договор за потребителски паричен кредит № ***** от 21.09.2021 г. за предоставяне на паричен кредит в размер на сумата от 38 000 лева срещу задължението за връщането й чрез 120 месечни погасителни вноски от по 417,50 лева, с падеж на първата вноска на 07.10.2021 г. и падеж на последната на 07.09.2031 г. по погасителен план, представляващ неразделна част от договора.

Установява се, че общата сума, дължима от потребителя възлиза на 50 099,73 лева и включва освен главницата на отпуснатия кредит от 38 000 лева, и други вземания, като: такса за разглеждане на кредит в размер от 300 лева, застрахователна премия по застраховка към кредита в размер на 13,73 лева/месечно, договорна лихва. Съгласно договорните клаузи заемната сума подлежи на усвояване чрез превод по банкова сметка на потребителя, 3 посочена в договора. Уговорени ни са ГЛП в размер от 4,84 % при референтен лихвен процент от 0,03 % и фиксирана надбавка от 4,81 %, както и ГПР в размер от 5,89 %. В погасителния план – част от договора за потребителски паричен кредит, е отразено, че общият размер на кредита възлиза на 38 300 лева, както и, че към договора е налице сключена застраховка с общ размер на застрахователната премия от 1 647,60 лева, чието заплащане е разсрочено чрез включването й като величина в месечните погасителни вноски.

Изяснява се, че е предвидено връщане на кредита за срок от 120 месеца с краен падеж на 07.09.2031 г. и падежна дата на всяка вноска – 7 число на съответния месец, както и размер на същата от 417,50 лева с отразяване каква част от сумата представлява главница и каква част договорна лихва и застрахователна премия.

Изяснява се също, че процесният договор за потребителски паричен кредит № *****/21.09.2021 г. е сключен при Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от [фирма]. Съгласно клаузата на чл. 3 от последните (приети в заверен препис по делото) се установява, че потребителят дължи връщане на кредитора на цялата договорена сума по отпуснатия кредит, заедно с лихвите и разноските по него – в уговорените срокове и условия, на вноски, посочени по брой, размер и падеж, като за заплащането на всяка вноска не е необходимо допълнително предизвестие. Установено е, че месечната погасителна вноска по договора включва съответната част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионата/таксата и съответната част от застрахователната премия – при сключен договор за застраховка. Предвидено е – в клаузата на чл. 5 от Общите условия сумата по паричния кредит да се отпуска от кредитора чрез банков превод към банкова сметка на потребителя, открита при [фирма] или по друга сметка, посочена от него. Съгласно клаузата на чл. 6 от приложимите ОУ за предоставения кредит потребителят дължи плаваща лихва, начислена върху главницата от момента на отпускане на кредита, съгласно приложимия променлив годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка в размер, който не подлежи на промяна за целия срок на действие на договора за кредит – арг. чл. 6, ал. 2 от ОУ. В чл. 6, ал. 6 е предвидено, че видът, размерът и действието на дължимите такси, извън лихвата, се определят в Общите условия или в договора за кредит.