Определение № 4999 от 04.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4999 гр. София, 04.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002104422 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. М. П. К., срещу въззивно решение № 2730/26.05.2023 г. по в.гр.д.№ 9042/2021 г. на СГС, ІІІ-в въз.състав, изцяло, както в частта, в която, в резултат на потвърждаване на първоинстаницонното решение в обжалваната му част, е отхвърлен искът й по чл.49 ЗЗД, така и в частта, в която е потвърдено пръвоинстанционното определение по чл.248 ГПК, респ. и обусловената от изхода на спора отговорност за разноските пред въззивния съд..

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК.

Насрещните страни в касационното производство „Информационна агенция „Блиц“ ЕООД и „Пи нюз“ ЕООД, са депозирали поотделно писмени отговори, в които оспорват касационната жалба и наличието на основания за допускане касационното обжалване.

Претендират и разноски.

Ответникът в касационното производство „Интермедиа“ ООД не е депозирала писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., предвид данните по делото, намира следното по основанията за допускане на касационното обжалване:

Касационната жалба е допустима.

Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частите, в които, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните пред въззивния съд части, и на първоинстанционното определение по чл.248 ГПК, е отхвърлен частично иска с 1 основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД на М. П. К. срещу ответника „Интермедиа“ ООД над сумата от 3000 лв. до предявения частичен иск от 6 000 лв. - част от вземане в размер на 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, а исковете срещу ответниците „Информационна агенция „Блиц“ ЕООД и „Пи Нюз“ ЕООД за заплащане солидарно на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД сума от 6 000 лв. – частичен иск от вземане в размер на 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, са отхвърлени изцяло, и ищцата е осъдена да заплати на ответниците „Информационна агенция „Блиц“ ЕООД и „Пи Нюз“ ЕООД по 600 лв. разноски за първата инстанция и по 630 лв. разноски за въззивното производство.

В частта, в която първоинстационният съд е уважил частично иска на М. К. срещу „Интермедиа“ ООД с основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 3000 лв. – част от предявения частичен иск за 6 000 лв. от вземане в размер на 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва върху този частичен размер от от 01.06.2016 г. до окончателното плащане , и е осъден този ответник да плати на ищцата 120 лв. разноски за първата инстанция, първоинстанционното решение не е било обжалвано, и е влязло в силачл. 296, т.2 ГПК.

В обжалваните пред въззивния съд части на първоинстанционното решение- тези, с които исковете на М. К. са били отхвърлени частично или изцяло, и относно разноските, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и определение по чл.248 ГПК.

В съдебно заседание на 14.07.2020 г. пред първоинстанционния съд, поради отказ от иска по реда на чл. 233 ГПК, е прекратено производството в частта по иска за имуществени вреди.

По иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, а наведените с отговорите на въззивната жалба подобни оплаквания на ответниците ИА „Блиц“ ЕООД и „Пи Нюз“ ЕООД са неоснователни. Посочил е, че първоинстанционният съд, като е конституирал наред с първоначалния ответник ИА „Блиц“ ЕООД и нови ответници - „Пи Нюз“ ЕООД и „Интермедиа“ ООД, не е допуснал процесуално нарушение, защото не е изменено основанието на иска, и не се е стигнало до добавяне на ново основание на предявения иск, а наред с първоначално предявения иск са съединени за общо разглеждане в едно производство искове и срещу новите ответници, което не е недопустимо с оглед процесуална икономия, а и правата на новите ответници не са били нарушени, защото спрямо тях е спазен процесуалния закон - чл.131 ГПК, и същите са се защитавали активно в процеса.

По същество на спора, макар да е споделил изложените в първоинстациноното решение мотиви, към които е и препратил на основание чл.272 ГПК, въззивният съд е изложил и собствени мотиви по оплакванията с въззивната жалба на ищцата.

Производството е образувано по предявен от М. П. К. срещу „Информационна агенция Блиц“ ЕООД, иск за осъждане на дружеството да заплати на ищцата обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 20000 лв. и неимуществени вреди в размер на 10000 лв. от публикувана във в. „Шоу“ в броя от 16-22.12.2015 г. статия със заглавие „Копие на С. В. дъвче членове в ефир…“ с оглед уронване на доброто име, честта и достойнството на ищцата като финансист, адвокат, председател на общинска избирателна комисия, 2 председател на политическа партия „Правото“, водещ на телевизионно предаване и жена, който вестник се твърди да е собственост на ответното дружество. В последствие ищцата е изменила исковата си претенция за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. частичен иск от 100 000 лв.

С молба от 30.12.2019 г. ищцата е поискала наред с първоначалния ответник да бъдат конституирани на основание чл. 228, ал. 3 ГПК в условията на евентуалност, алтернативно – при условията на солидарна отговорност ответниците „Пи Нюз“ ЕООД и „Интермедиа“ ООД, с твърдения, че към датата на публикуване на статията в. „Шоу“ е бил собственост на „Пи Нюз“ ЕООД и „Интермедиа“ ООД, а към датата на подаване на исковата молба негов собственик е било „Информационна агенция Блиц“ ЕООД. Исковете са прието за съвместно разглеждане от съда.

Не е спорно между страните и е установено от събраните писмени доказателства, че в бр. 1622.12.2015 г. във в. „Шоу“ е била публикувана статия със заглавие „Копие на С. В. дъвче членове в ефир“, с посочен автор П. К., съпроводена със снимка на ищцата и снимка на изпълнителката, в съдържанието на която статия водещата на предаването по телевизия СКАТ „Директно по правни въпроси“ - адв. М. К. е оприличена на популярната изпълнителка, вкл. са използвани изразни средства по адрес на ищцата, която имала „невчесани мисли“, които се леели безспир от екрана, „като човек не може да схване по никакъв начин за какво иде реч, освен че правосъдието ни е „нула“, но адвокат К. безотказно и успешно се бори и с него“, „думите □ се леят без всякакво логическо основание, но важното е, че водещата не спира да говори. Мисълта на юристката скача, дето народът вика „като бълха на г.з“, „неволно в главата на човек се появява една еретична мисъл: Тъй както си приличат, какво ли ще е, ако адвокат К. вземе, че пропее като С.?! В интерес на истината май ще ни е по-лесно да си представим С. на мястото на водещата по „директно“ с правни въпроси. С нея „директната“ връзка би била по- разбираема за зрителите“.

Първоинстанционният съд е обявил за общоизвестна, включително по смисъла на чл. 155 ГПК, публикуваната информация в изпълнение на задълженията по чл. 7а, ал. 3 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, в редакцията към ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г., че в списъка на подадените декларации от издател по чл. 7а, ал. 3 ЗЗДПДПОРДМУ, фигурира с вх. № в МК - 56-00-23/12.02.2015 г. в. „Шоу“ и „Интермедиа“ ООД, с управител С. Н. Б.; с вх. № в МК 26- 00-21/06.01.2016 г. в. „Шоу“ и „Пи Нюз“ ЕООД, с управител С. Н. Б..

От показанията на свидетелката А. Н. е установено, че през месец януари 2016 г. лично свидетелката е дала статията на ищцата, и последната много се ядосала, вдигнала кръвно и й станало лошо. Свидетелката заявява, че ищцата е сериозен, добър и възпитан човек, че я е гледала по телевизията как дава съвети и помага на бедни и на хора, които имат нужда от адвокатска консултация, много хора я познавали и гледали по телевизията, винаги се отзовавала и помагала със съвети и документи, че ищцата няма нищо общо с певицата, с която била оприличена в статията. Според свидетелката много познати й казали: „как могат така да пишат за М.“, и най-силно впечатление на свидетелката е направило заглавието на 3 статията, което било безобразно.

С оглед влязлото в сила първоинстанционно решение в частта, с която искът срещу ответника „Интермедиа“ ООД е уважен частично- за сумата 3000 лв., въззивният съд е приел, че е обвързан с обективните предели на силата на пресъдено нещо по отношение на следните правопораждащи факти: че процесната статия с посоченото от ищцата съдържание е била публикувана в бр. от 16 - 22.12.2015 г. на в. „Шоу“; че ответникът „Интермедиа“ ООД е издател на в. „Шоу“ към момента на публикуване на процесната статия и в това си качество е възложител на работата (изготвянето и публикуването на статиите) на неговите служители - автори на статиите; че в процесната статия озаглавена „Копие на С. В. дъвче членове в ефир“ се съдържат изрази, които са обидни за ищцата, а именно: „…Мисълта на юристката скача, дето народът вика – „като бълха на г.з“.. „неволно в главата на човек се появява една еретична мисъл: Тъй както си приличат, какво ли ще е, ако адвокат К. вземе, че пропее като С.?! В интерес на истината май ще ни е по-лесно да си представим С. на мястото на водещата по „директно“ с правни въпроси. С нея „директната“ връзка би била по-разбираема за зрителите“; че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в резултат на процесната публикация.

По спорните пред въззивната инстанция обстоятелства относно основанието за ангажиране на отговорността и на другите двама ответници, вида и обема на претърпените от ищцата вреди, както и по доводите за нарушаване на материалния закон при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е формирал следните си изводи:

По спора дали сумата от 3000 лв., присъдена с първоинстанционното решение, е справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че показанията на свидетелката Н., които са кредитирани като непосредствени и логични, установяват причинените на ищцата вреди и причинноследствената им връзка с деянието- горепосочената публикация, а именно във връзка с тази статия ищцата е преживяла негативни емоции и дискомфорт, уронване на честта и достойнството й, създаване на негативни представи за нейната морал и етика, както и накърняване на доброто име, тази статия е станала достояние на нейните близки и познати.

При определяне размера на обезщетението съдът, от една страна е съобразил конкретиката на процесния случай, а именно: разпространяване на факти, опозоряващи доброто име, честта и достойнството на ищцата, което е станало публично и така достояние на по-широк кръг лица; и негативните емоционални преживявания на ищцата. От друга страна съдът е отчел, с оглед събраните по делото доказателства, че освен обичайните вреди при подобни случаи, липсват данни за изразени конкретни негативни нагласи спрямо ищцата от трети лица, че не е доказано настъпването на специфични и трайни тежки последици върху социалните контакти, семейния и професионален живот на ищцата, както и че липсват данни за неблагоприятни прояви в здравословното състояние на ищцата (извън повишаване на кръвното), че не е доказано в резултат на процесната статия нито да е разколебано общественото доверие спрямо ищцата, нито че предаването й по телевизия СКАТ е било спряно именно във връзка с процесната статия. Така е формирал извод, основан и на обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, че присъждането на 4 по-голяма от 3000 лв. би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване, и тази сума 3000 лв. репарира в цялост причинените отрицателни емоции от поведението на издателя.