Решение № 619 от 26.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. Перник, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20241720100773 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове от И. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.Б.” ** чрез адв. К., срещу Община Перник, ЕИК 000386751, с адрес: гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, с правно основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 9000.00 лева, предявена като разлика между обезщетение от 12000.00 лева и присъдено обезщетение в размер на 3000.00 лева, с влязло в сила решение № 1258 от 06.12.2023 г., по гр.д. № **** г.

ПРС, респ. като част от общо дължимата сума от 15000.00 лева, по предявен частичен иск за неимуществени вреди от травматично увреждане на горен десен крайник, настъпило на 29.11.2022 г. вследствие на спъването й в поставено на земята съоръжение за кабел, захранващ коледна украса, преминаващо през централен градски площад „К.“ в гр. П., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като и се присъдят сторените по 1 делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 29.11.2022 г., ищцата заедно с племенницата си – И.Т. Д., тръгнала за работа, като пътя и минавал през централния площад „К.“ в гр. П., с посока от ул. „Св.Св. К. и М.“, към ул.

„Т.“. Сочи, че двете минали зад новогодишната елха, където ищцата се спънала в необозначено, незаградено препятствие поставено на земята – съоръжение за ел. кабел, захранващ коледната украса, загубила равновесие и паднала. Твърди, че от падането получила травматични увреждания, изразяващи се в комбинирана фрактура на дисталната част на радиуса и процесус стилоудеус на дясната ръка. Сочи, че по спешност била приета в травматологично отделение при МБАЛ „Рахила Ангелова“, където под локална анестезия била извършена мануална репозиция на фрактурата, и поставен гипс за 78 дни. Твърди, че при извършено изследване по време на болничното лечение била установена и тежко увреждане на фиброкартилагинерния тригонум. Сочи, че тези обстоятелства наложили да ползва отпуск поради временна неработоспособност за периода от 29.11.2022 г. до 29.04.2023 г., общо пет месеца. Твърди, че поради претърпяната травма ищцата изпаднала в депресия, чувствала се потисната и не може да се обслужва самостоятелно, което наложило да разчита на помощта на близките за осъществяване на ежедневни дейности, като загубила и нормалния ритъм на живот. Излага доводи, че поради претърпяното травматично увреждане се наложило ищцата да напусне работа, тъй като не можела да изпълнява трудовите си задължения, като твърди, че към днешна дата все още и било трудно да повдига тежки продукти и вещи, а при промяна на времето, особено когато и по-студено, ищцата изпитвала силни болки в китката на дясната ръка.

Сочи, че по предявен от ищцата частичен иск за сумата от 3000.00 лева, с влязло в сила решение № 1258 от 06.12.2023 г., по гр.д. № 0**** г. на ПРС, ответникът бил осъден да заплати на ищцата сумата от 3000.00 лева, предявен като частичен иск, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, като в мотивите на решението, съдът приел, че справедливото обезщетение било в размер на 12000.00 лева. Излага доводи, че върху разликата от 9000.00 лева, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата и законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 29.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

2

В законоустановения срок за отговор е постъпил отговор от Община П., с който предявения иск е оспорен както по основание, така и по размер. В отговора твърди, че липсва индивидуализация по отношение на вида на посочената неравност в резултат, на която ищцата твърди, че е получила процесните травми, като са противопоставили и възражение за съпричиняване от страна на ищцата по отношение на твърдяното увреждане. Сочат, че липсват данни за произхода на неравността, за наличие на причинна връзка между увреждането и настъпилия инцидент, както и относно претърпените болки и страдания. По отношение на размера на иска, излагат доводи, че е прекомерно завишен. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. К., който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. А., която оспорва предявеният иск и моли съда да намали размера на претендираното обезщетение съгласно чл.52 от ЗЗД, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Ищцата е предявила частичен иск срещу ответника за сумата от 3000.00 лева, който с влязло в сила решение № 1258 от 06.12.2023 г., по гр.д. № **** г. на ПРС е уважен. Настоящият частичен иск представлява последващ такъв, заявен като част от останалото заявено общо вземане, поради което и същият е допустим, и следва да бъдат разгледани.

По основателността:

Видно от приложеното към исковата молба решение № 1258 от 06.12.2023 г., по гр.д. № 0**** г. на ПРС, Община П. е осъдена да заплати на И. С. Д., сумата от 3000.00 лева, представляваща частичен иск от дължимото 3 й обезщетение за причинените неимуществени вреди от травматично увреждане на горен десен крайник, настъпило на 29.11.2022 г. вследствие на спъването й в поставено на земята съоръжение за кабел, захранващ коледната украса, преминаващо през централен градски площад „К.“ в гр. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 29.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, но не и относно горницата над уважения размер на частичния иск. Поради това съдът е обвързан от горепосоченото влязло в сила решение между страните относно всички елементи на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД, съгласно диспозитива на горното решение на ПРС, и съответно по чл.49 от ЗЗД, с изключение на размера за горницата над 3000.00 лева до пълния предявен размер от 12000.00 лева.

Както е посочено и в определение № 533 от 27.06.2019 г., по гр.д. № 2874/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин.

При преценка обхвата на силата на пресъдено нещо на посоченото решение на ПРС, следва да се вземат предвид и разясненията, дадени от ВКС в Тълкувателно решение № 2/2020 от 18.03.2022 г., по тълк.д. № 2/2020 г. на ВКС, ОСГТК. В Тълкувателно решение № 2/2020 от 18.03.2022 г., по тълк.д.

№ 2/2020 г. на ВКС, ОСГТК се доразвива възприетото в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г., по тълк. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК 4 относно СПН при частичния иск, като в т.3 от същото е разяснено, че силата на пресъдено нещо има правоустановяващо действие, и обхваща основанието и размера на признатото с решението по иска субективно право. След формирането й никоя от страните не може да претендира повече или помалко, а нов иск за същото вземане е недопустим. С решението, с което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо.

Това позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от своето право, останала извън процеса.

Доколкото между страните е постановено съдебно решение, с което е уважен частичен иск на ищеца, с оглед разясненията, дадени в двете посочени тълкувателни решения, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите факти на вземането на ищцата и неговото основание, както и предявеният му размер – 3000.00 лева. Мотивите на ПРС относно размерът на справедливото обезщетение не се ползват със СПН, а размерът на вредите подлежи на доказване в настоящото производство.

В настоящото производство не подлежат на разглеждане, като преклудирани всички правоизключващи, и правоунищожаващи възражения на ответника, свързани с основанието на вземането на ищеца, засягащи вида на посочената неравност в резултат, на която ищцата е получила процесните травми, липсата на причинна връзка между увреждането и настъпилия инцидент, и относно претърпените болки и страдания, както и възражението за съпричиняване.

В обхвата на доказване е размера на исковата претенция, доколкото силата на пресъдено нещо по предявения частичен иск обхваща основанието, но не и пълния размер на претендираното обезщетение.

При деликтната отговорност на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение, като обезщетението следва да репарира претърпените имуществени вреди, вкл. направените разходи за лечение, пропуснатите ползи, претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото (чл.49, вр. чл.51 от ЗЗД). Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД изисква определяне на точен паричен еквивалент на болките и страданията на 5 пострадалото лице, като се преценяват конкретните обстоятелства по случая, които носят обективни характеристики - личността и съответно възрастта на пострадалия, интензитета на претърпените от него болки и страдания, начинът, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание. В този смисъл са решение № 176 от 13.10.2016 г., по гр.д. № 964/2016 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 111 от 17.03.2014 г., по гр.д. № 4207/2013 г. на ВКС, ІV г.о. и др.

В тази връзка от изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза се установява, при процесният инцидент ищцата е получила счупване на лъчевата и лакътната кост на дясна предмишница в долния им край в областта на гривнената става с разместване на фрагментите, което увреждане по медикобиологичния характер е трайно затруднение на движенията горен десен крайник, за срок повече от 30 дни, и е възможно уврежданията на ищцата, да бъдат получени по описания в исковата молба механизъм. От заключението се установява, че през периода на лечение, ищцата е изпитвала болки и страдания, като първите 30 дни, болките са били с по голям интензитет. При извършения преглед на ищцата - на 13.05.2024 г., от вещото лице не е установило състояние на ищцата, налагащо извършването на нови интервенции. В заключението вещото лице сочи, че оздравителния период при ищцата е продължил около пет месеца, което кореспондира със сроковете, описани в специализираната литература, но с оглед вида на травмата и давността на лечението, то най вероятно ограничения обем движение на дясна гривнена става, ще остане за постоянно.