Решение № 123 от 15.05.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. С., 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20242200100521 по описа за 2024 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД и цена 60 000 лева за неимуществени вреди и сумата 18 000 лева имуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че

В. Т. е бивш служител на „Черноморски фураж

АД, в който е била назначена през 2015 година на длъжност „отчетник-счетоводство“.

Без друго възлагане или допълнителен трудов договор, тя била изпратена на работа в магазин на дружеството, където да приема зърно за преработка във фураж и да издава готовата продукция от фураж на клиенти. След извършена ревизия в дружеството се установили липси на фураж и липси на зърно, като от „Черноморски фураж“ АД подали сигнал в РП-С. с вх.№ 2264/18 на 16.07.2018 против ищцата и лицето, което следва да я контролира.

Образувана била на 19.07.2018 преписка 2264/ 2018 и разпоредена проверка от РП.

На 28.09.2018 г. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.201 във вр.с чл.26, ал.1 от НК. На 18.10.2019 г. Ищцата била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.202, ал.2 т.1 във вр.с чл.201 във вр.с чл.26 от НК за длъжностно присвояване на чужди движими вещи-зърно на стойност 123 423,71 лева и е определена мярка за неотклонение „подписка-4.

След приключване на разследването на 12.07.2021 г. бил изготвен обвинителен акт, който е внесен в Районен съд-С. и е с обвинение по чл.202, ал.2 т.1 във вр.с чл.201 във вр.с чл.26 от НК за длъжностно присвояване на чужди движими вещи-зърно на стойност 123 423,71 лева. Районният съдия е приел наличието на множество съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт и делото е върнато на прокуратурата за 1 изготвяне на съответен на чл.246 от НПК обвинителен акт.

С определение по ВЧНД 120/2022 г. състав на Окръжен съд-С. е приел протеста на прокурора за неоснователен, а частната жалба на защитата за основателна и е разширил кръга на описаните в първоинстанционния акт съществени процесуални нарушения.

След връщане на делото на РП-С., с постановление от 31.08.2022 г. производството е прекратено частично по отношение обвинението по чл.202, ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр.с чл.26 НК по недоказаност.

Защитата е обжалвала пред РС-С. мотивите на постановлението за прекратяване с твърдение, че прекратяването се налага защото В. Т.- К. не е извършила престъплението присвояване, а не защото не са събрани по делото нужните доказателства.С определение на РС-С. по ч.н.д. 1035/22 частната жалба на защитата е уважена и мотивите на постановлението за прекратяване коригирани в насока, че В. Т. не е извършила престъпление присвояване.

На 18.05.2022 г. е извършено ново привличане на В. Т.- К. като обвиняема- този път при същите факти, но с правна квалификация- обсебване на парични суми по чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.206, ал.1 и чл.206, ал.З НК.

На същата дата разследването е предявено на обвиняемата и защитата.

На 18.11.2022 г. е изготвен и внесен РС-С. нов обвинителен акт против ищцата-този път по чл. 206, ал.1 във вр.с чл.26 от НК. Посочено е в него, че продължава да търпи мярка за неотклонение „подписка“.

В разпоредително заседание на 20.11.2023 г. съдебното производство отново е прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения при предявяване на разследването и изготвяне на обвинителния акт.

На 26.01.2024 г. разследването отново е предявено на обвиняемата и защитата. На 14.03.2024 г. с постановление на наблюдаващия прокурор наказателното производство е прекратено изцяло по недоказаност.

В нарушение на чл.234. ал.8 от НПК мярката за неотклонение „подписка“ не е била отменена след изтичане на максимално допустимия срок от 1 година и 6 месеца, а едва с постановлението за прекратяване на производството.

По подадена от защитата жалба с искане да бъде изменено основанието за прекратяване на производството, като вместо по недоказаност, то бъде прекратено поради липса на извършено престъпление, е било образувано ЧНД 455/2024 г. на РС-С.. С определение от 29.04.2024 г. основанията за прекратяване на производството, изложени в прокурорското постановление били потвърдени.

По жалба на защитата с Определение № 287/10.07.2024 г. по ВЧНД.365/2024 г. на Окръжен съд-С. основанията за прекратяване на наказателното производство били променени и прието, че ищцата В. Т.- К. не е извършила престъпление. С определението на ОС-С. постановлението за прекратяване е влязло в сила, считано от 10.07.2024 г.

2

Ищцата твърди, че е направила разходи за осъществяване на защитата по наказателното производство в общ размер на 18 000 лева с включен ДДС, които е изплатила по банков път на упълномощения защитник.

В резултат на образуваната срещу ищцата прокурорска преписка и после в хода на воденото наказателно производство срещу нея, тя ставастанала обект на публично злепоставяне и поставена под огромен натиск да сключи споразумение с ощетеното юридическо лице и с прокуратурата. Притискана била да подпише запис на заповед да възстанови 150 000 лева, които тя не е присвоявала.

Майката на ищцата била заплашвана, че дъщеря й ще бъде вкарана в затвора, като след като узнала отправените чрез майка й заплахи, ищцата изпаднала в състояние на силен стрес. Сред колегите й се говорило, че е освободена заради присвояване и ще бъде съдена.

Клиенти на ..Черноморски фураж“ АД били насочвани към домашния й адрес, за да си търсят зърното или фуража.

В този период рязко се влошило психическото състояние на ищцата, и започнала да посещава психиатър-д-р Н. А., както и да приема лекарства. Страдала от непрекъснато безсъние, повишена тревожност, станала сприхава, водените разговори семейството са били преимуществено за образуваното наказателно производство. Започнали периодични пристъпи на психогенно задушаване и прилошаване.

В същия период от време ищцата поискала разследване от прокуратурата на безпрецедентния натиск, който й е оказван от служители на ощетеното юридическо лице, но за разлика от съдействието и защитата, оказани на ,,Черноморски фураж“ АД от страна на прокуратурата, последната не се е активизирала да охрани интересите на В. Т. срещу бившите й ръководители.

След внасянето на първия обвинителен акт в съда страховите изживявания у ищцата се повишили предвид наказанието, което текстът на НК, по който е обвинена е предвиждалот три до 15 години лишаване от свобода. Търпяла мярка за процесуална принуда- мярка за неотклонение „подписка“ почти три години над максимално допустимия срок за мерките за неотклонение, като спрямо нея по този начин са били осъществявани принудителни мерки в нарушение на НПК. До повдигане на обвинението ищцата е имала самочувствието на служител с безупречна репутация и се е ползвала с уважение сред колегите и приятелския си кръг. След повдигане на обвинението и разпространяване на информация за това , започнало оттегляне на нейни приятели и колеги, тя изгубила естествената си среда, чувствала се белязана и нежелана. Почувствал унизена от факта, че е получила обвинение за престъпление, което не е извършила, както и от обстоятелството, че добросъвестно е съдействала за изясняване на фактите по делото с намерение да се установи обективната истина и нейната невинност, а въпреки това, прокуратурата е внесла неколкократно различни обвинения против нея по едни и същи факти-ту за присвояване, ту за обсебване, независимо, че по никакъв начин на нея не било вменено пазенето, съхранението и отчитането на зърното и фуража.

Ищцата е възприела повдигането на обвинение и предаването й на съд като тежък и 3 несправедлив удар срещу личността й, който я е сринал психически, отразил се е негативно върху честта и достойнството й и е нанесъл трайни вреди върху емоционалния й баланс.

Предвид изложеното, моли съдът, след като констатира коректността на изложените факти и тяхната юридическа интерпретация, да осъди ответника - Прокуратура на Република България да заплати на В. И. Т.- К.: обезщетение за имуществени вреди , произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за защита по наказателното производство, в размер на 18 000 лева, ведно със законна лихва върху главницата, от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване-10.07.2024 г. до окончателното изплащане на присъдените суми.

Обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 60 000 лева, ведно със законна лихва върху главницата, от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване10.07.2024 г. до окончателното изплащане на присъдените суми.

В едномесечния срок, отговор от ответника е постъпил.

Счита исковата молба за неоснователна и касателно неимуществените вреди, както и е недоказана по отношение на претендираните имуществени вреди, разноски, лихви върху главните искове и по отношение на претенцията за разноски за адвокат в настоящото гражданско производство, като липсвали доказателства за твърденията, обосноваващи претърпени неимуществени и имуществени вреди от ищеца.

Претенцията, касаеща сумата в размер на 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди била прекомерно завишена, не съобразена със съдебната практика по аналогични казуси, нито с обществения критерий за справедливост.

Без никакви доказателства, ищцата излагала в исковата си молба твърдения, че станала обект на „публично злепоставяне“, както и че била „поставена под огромен натиск да сключи споразумение с ощетеното юридическо лице и с прокуратурата“. Отново без каквито и да е доказателства се твърдяло, че ищцата била „притискана да подпише запис на заповед за възстановяване на 150 000 лв.“. Излагат се и твърдения за влошено психическо състояние, посещение при психиатър, прием на лекарства, лечение на определени страдания от психическо естество, безпрецедентен натиск от ръководството на ощетеното юридическо лице и ред други твърдения, за които няма и грам доказателство към исковата молба!

Прокуратурата по никакъв начин не била огласявала воденото наказателно производство и не били налице данни за каквото и да е неправомерно въздействие върху ищцата. Не е приложен нито един медицински документ за влошено здравословно състояние, нито един документ, който да удостоверява, че ищцата е сигнализирала компетентен държавен орган с твърдение за оказан натиск върху нея, осъществена принуда и други подобни.

В исковата молба били изведени общи твърдения - посочени по-горе без конкретика и данни за тях.

Наказателното производство продължило в един изключително разумен срок — с оглед повдиганите обвинения, характера на разследването и неговия обем, както и 4 обстоятелството, че спрямо ищцата е била взета най-леката мярка за неотклонение "Подписка" и при липсващи данни, документи или твърдения, същата по някакъв начин да се е отразила върху начина на живот и упражняване на права. Производството не е било „натоварващо“ в съдебна фаза - на практика не се е стигнало до множество съдебни заседания, тъй като и двете образувани НОХД по двата обвинителни акта на Районна прокуратура - С. са били прекратени още в разпоредително заседание.

Счита, че разумният и справедлив размер на обезщетение за неимуществените вреди, които се претендират следва да бъде под 700 лв. , още повече че не били ангажирани никакви доказателства за претърпени каквито и да е морални, социални, здравословни, бизнес или други вреди от ищцата - неимуществени, но и имуществени.

Искът за имуществените вреди поради недоказаност също следвало да бъде отхвърлен изцяло - претендираните имуществени вреди са изцяло недоказани, като иска и в тази му част следва да бъде отхвърлен. Приложената фактура и платежно не доказвали осъществена реално адвокатска помощ. Към исковата молба не е приложен договор за правна помощ с уговорен адвокатски хонорар. В с.з. ищецът се представлява от упълномощен представител, който моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира разноските по делото.