Решение № 497 от 14.11.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н

И Е

№………………… гр.Плевен, 14.11.2019година.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ВЪЗЗИВНО отделение, І граждански състав, в ПУБЛИЧНО заседание на ТРИДЕСЕТ И ПЪРВИ ОКТОМВРИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА

ГОДИНА, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА

БЕТОВА

СВЕТЛА

Д. при секретаря………ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА…………и в присъствието на прокурора…………………………………като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………….……възз.гр.д.№ 708 по описа на съда за 2019година, и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1515 от 31.07.2019г., постановено по гр.д.№ 2126/2019г. Плевенски районен съд е осъдил ***на ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, представлявано от ст. комисар К.*** да заплати на М.Д.Б. *** сумата 1644,10 лева, представляваща обезщетение за положен 249,11 часа извънреден труд, в резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 01.04.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 03.04.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР. Присъдил е на основание чл.86 ЗЗД сумата 237,62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1644,10 лв., за периода от 01.04.2016 г. до 31.03.2019г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК-сумата 490лева, представляващи разноски по делото. Осъдил е ***да заплати, на основание чл.78, ал.6 ГПК, по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 115,76 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника ***на ***, подадена чрез гл.юрисконсулт П.Ф., в която се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано на събраните доказателства. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да постанови решение, с което да бъде отменено решението на Плевенски РС и да бъде решен спора по същество, като бъдат отхвърлени предявените срещу дирекцията искове, както и да бъдат присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата М.Д.Б., чрез пълномощника си адв.В.П., е взел становище, че въззивната жалба не е основателна.Съображенията за това са изложени в отговора на въззивната жалба и в пледоарията по същество на пълномощника.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и частично основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за заплащане на сумата 1799.80лв., представляваща трудово възнаграждение, което ищецът е квалифицирал като такова по чл. 178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, за положен извънреден труд от 257.11ч., които се получават вследствие на преобразуването на положен нощен труд в дневен през период 01.04.2016-31.03.2019г., подробно описан в исковата молба.Претендирал е и заплащане на мораторна лихва върху главницата, размер на 250лв. за същия период.

Безспорно е между страните, че се намират в служебни правоотношения, като съгласно представените от ответника платежните бележки за трудови възнаграждения, през процесния период ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ във Второ РУ. Същият осъществявал трудовата си дейност, по утвърдени графици и протоколи, на смени - 12 часови дневна и нощна, при сумарно изчисляване на работното време. Съгласно събраните писмени доказателства – въпросните платежните бележки за трудови възнаграждения, на ищеца през процесния период 01.04.2016-31.03.2019г. са му начислени и заплатени суми за нощен труд.Безспорно е, а се установява и от прието от Плевенски РС заключение на ССЕ, че ищецът е положил

1742 ч. нощен труд за периода, като за този положен нощен труд не е направено преобразуване на нощен към дневен труд, с коефициент 1,143. Положеният нощен труд е бил заплащан по 0.25 лв./час. Съгласно заключението, нощният труд, приравнен в дневен, с коефициент 1.143 се равнява на 1991,11 часа, като се явява разлика от 249,11 часа.

Спорно е дължи ли ответникът претендираното от ищеца като неизплатено в срок трудово възнаграждение, на какво основание и в какъв размер.

За да се произнесе по спора, въззивния съд съобрази следното: Извършвайки самостоятелна преценка на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, настоящият състав на Плевенски ОС приема, че районният съд е направил погрешна правна квалификация на спора и на действително претендираното от ищеца вземане, като е възприел безкритично и възпроизвел в решението си правната квалификация на спорното право посочена от ищец, вместо да я изведе от твърдените от него факти. В резултат на това РС-Плевен е счел, че се касае за претенция за заплащане на положен извънреден труд и като приел, че са приложими към правния спор нормите на чл. 178, ал. 1 т. 3 от ЗМВР, присъдил в полза на ищеца сумата 1644,10 лева, представляваща възнаграждение за положен 249,11часа извънреден труд, получени вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2016г.

– 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 03.04.2019г., до окончателното ѝ изплащане. Изхождайки от същите факти, Плевенски окръжен съд счита, че се касае за претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд/ след преобразуване на нощните часове положен труд в дневни/, а не за заплащане на положен от ищеца извънреден труд, което е нещо различно.

За да се приеме, че се касае за незаплатен извънреден труд е необходимо да се наведе довод, че положеният от ищеца нощен труд дори след преобразуването му в дневни часове, се явява положен извън установеното за него работно време. Никъде в исковата молба не се твърди и не се обосновава, получената след преобразуване на нощния в дневен труд разлика от 257.11ч. да излиза от рамките на установеното за него работно време, за да се счита за извънреден труд. Твърдението е само, че не е надлежно заплатен положеният от ищеца нощен труд чрез преобразуването му към дневен при прилагане на определен коефициент 1,143. Поради това, при липсата на изрични твърдения за полагане на труд извън установеното за него работно време, което е основна характеристика на „извънредния труд“ според легалното му определение/чл. 143 от КТ/, не може да се квалифицира претенцията на ищеца като такава за извънреден труд, независимо че той така я е нарекъл. Нещо повече, на стр.3 от писмения отговор на въззивната жалба, въззиваемата страна, чрез пълномощникът си адв.В.П. изрично е заявила, че ищеца „не е предявил иск за положен от него труд извън редовното му работно време“, а за „незаплатен извънреден труд в рамките на редовното работно време за всяка смяна“.

Според настоящия състав, приетата от РС-Плевен погрешна правна квалификация на спора и на претендираното вземане не е довела до разглеждане на непредявен иск, тъй като в действителност първоинстанционният съд е изследвал наведените от ищеца факти и обстоятелства. Изложената в исковата молба фактическа обстановка - твърденията за положен от ищеца нощен труд, който не е надлежно заплатен от работодателя, след преобразуването му към дневен, се подкрепят от събираните от Плевенски РС доказателства. Релевантните за спора обстоятелства са установени, в т.ч. и чрез приетото експертно заключение на съдебно-счетоводната експертиза, независимо от това, че в една негова част, то излиза извън предмета на спора. В такъв случай, въззивният съд определяйки действителната правна квалификация, следва да разреши спора по същество.

Съдът приема,че претенцията на ищеца е за заплащане на допълнително възнаграждение за положения от него нощен труд за периода 01.04.2016г.-31.03.2019г. общо в размер на 1798часа, които при преобразуването им в дневен труд, при прилагане на коефициент 1,143, се равняват на 2055.114ч. или претенцията е за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за получената в резултат на това преобразуване разлика, която според ищеца е 257.114часа, което възнаграждение според ищеца е в размер на 1799.80лв. /намалено впоследствие до размера 1644.10лв., чрез частично оттегляне на иска/. Сумата е претендирана, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2019г. до окончателното и изплащане. Върху главницата е претендирана и мораторна лихва в размер на 250лв., намалена на 237.62лв., за същия период.

Съдът намира, че исковата претенция е частично основателна.В чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, като в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, а в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, което характеризира този труд като „нощен труд“, според легалното определение за това в чл. 140, ал. 2 от КТ.

Посочените норми /чл.178,ал.1 т.3 и чл. 179, ал.1 от ЗМВР/ регламентират два различни вида допълнителни възнаграждения, които се дължат на държавните служители в МВР на самостоятелно правно основание и които не бива да бъдат смесвани. Неслучайно и в КТ двете понятия са дефинирани поотделно, като уредбата на нощния труд е дадена в чл. 140 на КТ, който се намира в раздел І –редовно работно време, а уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и следв. от КТ, за които е обособен специален раздел ІІ – извънреден труд. Съществената разлика между тези два вида труд е, че докато нощния труд се полага в точно определен времеви отрязък от денонощието /от 22,00ч. до 6,00ч./, той по презумпция се полага в рамките на нормалната продължителност на работното време, докато извънредния труд, независимо от това дали е положен през деня или през нощта, се явява положен извън установеното за служителя работно време.

Положеният през нощта /от 22,00 ч. до 6.00ч./ труд може да се окаже и извънреден, но не защото след преобразуването му в дневен при прилагане на коефициента 1,143. остават незаплатени часове, а само когато е положен такъв извън установеното за конкретния служител работно време. Този извод се подкрепя и при съобразяване нормите на чл. 9а, 9б и 9г от Наредба за работното време, почивките и отпуските. В чл. 9б, ал.1 от този Наредба е предвидено при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал.2 от КТ /като в случая/, да се определя норма за продължителност на работното време за периода, като нормата се определя в часове, при което броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. В чл. 9г от същата Наредба е предвидено, че отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда. Следователно, за да се направи извод налице ли е положен извънреден труд за периода на сумирано изчисляване на работното време, е необходимо да се съпостави посочената в чл. 9б конкретна норма за продължителност на работното време, определена за периода, с общия брой на отработените часове от работника или служителя за същия период /в т.ч. дневни и нощни/ и ако общият брой на тези отработени часове надвиши нормата за продължителност на работното време, тогава може да се направи извод, че е налице положен извънреден труд. Въпреки, че не е изследвал въпроса има ли положен извънреден труд, което предполага събиране на доказателства за посочените два показателя, РС е приел, че е положен и е останал незаплатен такъв извънреден труд.

Поради липса на твърдения, че нощният труд е положен извън рамките на установеното за ищеца работно време или на твърдение, че в края на всеки период, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, общият сбор на отработените от ищеца часове дневен и нощен труд, надвишава определената норма за продължителност на работното време за периода, настоящата инстанция не е правила повторен доклад и не е давали нови указания на ищеца за събиране на доказателства за извънреден труд, тъй като горните не са сред наведените и подлежащи на доказване факти.