Решение № 48 от 31.03.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Кърджали, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.ова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И.ова Въззивно гражданско дело № 20245100500297 по описа за 2024 година С Решение № 199/04.06.2024 г., постановено по гр.д. № 1477/2022 г. по описа на Районен съд – Д., е осъден „Д. и И.” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Х., ж.к. „О.” № 32, вх. Г, ет. 6, ап. 70, с управител И. Е. Б. да заплати на П. С. Л. от гр. Х. сумата в размер на 7 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от публикуването в интернет сайта „Х. А. с адрес https://aferahs.com. на материал със заглавие „ШОК...Наркотици в Община Х.. Новият шеф на МВР А. Н. ги прикри...Секретарят на Община Х.-П. Л. вчера е заловен с наркотици”, съдържащ невярна информация, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлен предявения иск за разликата над 7 500 лв. до пълния му предявен размер от 15 000 лв., както и предявеният против И. Е. Б. и Д. С. Т. иск, като недоказан. С решението е отхвърлен и предявеният от Д. С. Т. против П. С. Л. насрещен иск за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на твърдяно увреждане, изразяващо се в ограничаване свободата на словото чрез обвинение, че разпространява неверни факти, като неоснователен.

Въззивното производството е образувано по въззивна жалба вх. № 5745/11.07.2024 г. (п.кл.10.07.2024 г.), подадена от П. С. Л. чрез адв. Н. П. и насрещна въззивна жалба вх. № 6634/12.08.2024 г., подадена от Д. С. Т. чрез адв. В. С. срещу постановеното по делото Решение № 199/04.06.2024г., след прекратяване на образуваното въз основа на жалбите в.гр.д. №745/2024 г. по описа на Окръжен съд – Х. и след изпращането им, въз основа на Определение № 347/28.10.2024 г., постановено по в.ч.г.д. № 487/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, на основание чл. 23, ал. 3 ГПК, за разглеждане от Окръжен съд – 1

Кърджали.

С въззивна жалба вх. № 5745/11.07.2024 г. (п.кл.10.07.2024 г.), подадена от П. С. Л. чрез адв. Н. П., постановеното по делото решение се обжалва в частта, с която предявеният от П. С. Л. против „Д. и И.” ЕООД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикуването в интернет сайта „Х. А. с адрес https://aferahs.com., съдържащ невярна информация, е отхвърлен над 7 500 лв. до пълния му предявен размер от 15 000 лв., както и против И. Е. Б. и Д. С. Т., като неправилно и необосновано. Въззивникът счита изводите на съда за неотговарящи на установената по делото фактическа обстановка. Излага съображения, че правилно е даден приоритет на защитата на личната сфера на ищеца, доколкото публикуваното на невярно и клеветническо твърдение е нарушение на правото по чл.8 ЕКПЧ. В тази връзка в частта, с която е ангажирана отговорността на търговското дружество- собственик на сайта, като носител на задължението за проверка верността на поднесената информация, постановеното по делото решение счита за правилно и законосъобразно.

Заявява, че е налице и солидарна отговорност на останалите ответници, като носители на самостоятелно основание на задължението за репариране на доказани вреди. Излага аргументи, че в съдебно заседание ответникът Б. заявил, че е администратор на сайта „Х. А., че заплаща лично домейн пространството и линква материали директно към сайта. Сочи, че в устната защита на експертното заключение в съдебно заседание, вещото лице е посочило, че при проведен разговор с Б., същият заявил, че ще осигури достъп до исканата от него информация, но само в лична среща и предоставяне на достъп до личния си телефон. В същата насока били показанията и на свидетеля А. Н., видно от които, по време на провеждана от него политическа кампания, двамата ответници като физически лица посещавали офиса на политическото сдружение, чийто представител е той и поставяли условия, свързани с процесния интернет сайт. Въззивникът счита, че съдът пропуснал факта, че ответникът И. Е. Б. е управител на ответното дружество „Д. и И.” ЕООД и като такъв е отговорен за провежданата редакционна политика.

Въпреки, че автор на статията не бил посочен, намира за редакционната политика изцяло отговорен управителя на търговското дружество-собственик.

Намира за установена солидарната отговорност на двамата ответници на самостоятелно основание. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдено в претендирания размер, а не частично, предвид обществения статус на ищеца, непрекъснатото напомняне на читателя, връзката на публикацията с други такива в дълъг период от време и предвид тенденциозността, упоритостта и демонстрираната неприязън към личността на ищеца, които довели до продължителен дискомфорт на същия. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част, като постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. В. С., в качеството му на служебен процесуален представител на въззиваемата Д. С.

Т., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорва се качеството й на администратор на интернат сайта „Х.а.“, с доводи за наличие само на косвени доказателства, уличаващи я като такава, които не надхвърлят степента на обикновени подозрения към деятелността й в интернет пространството. Не оспорва, че въззиваемата е администратор на страница „Х.а.“ във Facebook, която въпреки че носи същото име била различна от интернет сайта „Х.а.“ и създадена преди появата на интернет сайта „Х.а.“. В 2 тази страница, както и в личния си профил във Facebook, въззиваемата споделяла различни статии от световния интернет обмен, свързани с гражданската й позиция. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия И. Е. Б., чрез пълномощник адв. Д. Д., с който същата се оспорва като неоснователна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Д. и И.” ЕООД.

С насрещна въззивна жалба вх. № 6634/12.08.2024 г., подадена от Д. С.

Т. чрез адв. В. С., постановеното по делото Решение № 199/04.06.2024 г. се обжалва в частта, с която предявения против П. С. Л. насрещен иск за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на увреждане, изразяващо се в завеждане на делото. В тази му част решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Обосновава претенцията си с предявения от П. С. Л. против нея иск.

Твърди се, че за да бъде уважен насрещния иск е необходимо да са налице кумулативно две условия - предявеният от Л. против нея иск да е отхвърлен и същият да е упражнил правото си на иск недобросъвестно. Оспорва извода на съда, че по делото е установена само първата предпоставка. Намира, че П. Л. е злоупотребил с предприетото процесуално действие, поради което следвало да понесе отговорност по чл. 3 ГПК, а не отговорността на разноски по чл. 78 ГПК. Оспорва извода на съда, че П. Л. е упражнил правото си на иск добросъвестно. Оспорва и доказателствената сила на справката от информационната система на лаборатория Д. (лист 34 от АНД № 2496/2022 г. на Pайонен съд - Стара Загора) с доводи, че няма посочен автор, подпис и печат на лабораторията, предвид че същата не може да установи категорично, че П. Л. не е употребил наркотик. Дори да бъде документ, то той се явявал нищожен по посочените по-горе причини и като такъв не можел да породи правни последици. Видно от съдържанието на справката, в нея нямало данни какъв биологичен материал е предоставен от П. Л. за изследване /кръв и урина или само урина/, нямало данни да е вземана кръвна проба, а само такава от урина, нямало данни кой извършил изследването и каква е неговата квалификация, не бил посочен обема на биологичния материал, който е взет, по кой метод е извършено изследването и т.н. Счита, че справката не доказва с категоричност факта, че П. Л. не е употребил наркотик в случая. Посочва като ноторно обстоятелство сложността на изследванията, скъпата и прецизна апаратура, която се изисква за извършването им, високата и строго насочена квалификация и специализация на провеждащия изследването и времето за да се осъществи. Посоченото пораждало основателни съмнения, че не всяка лаборатория има капацитет да извърши правилно такова изследване и изводите да са обосновани. В случая съществувала възможност да се извършат изследвания в няколко лаборатории и съмненията следвало да отпаднат, ако Л. следвал дадените му указания и посетил в срок Спешното отделение в гр.Х., за да даде кръвна проба. Изложените от него аргументи, че не го направил, защото имал служебни ангажименти не оправдавали начина, по който е постъпил. Пред възможността да се породят съмнения за употребата на упойващо вещество следвало всякакви ангажименти да останат на заден план или да бъдат отсрочени /за 45 мин., докато се даде биологична проба/. В 3 насрещната въззивна жалба се твърди, че посоченото не било взето предвид от съда, като производството пред Районен съд - Стара Загора било административно и касаело извършеното от Л. административно нарушение отказ от проверка с полеви тест за употреба на наркотик, а не наказателно за извършено престъпление - шофиране след употреба на наркотично вещество.

Счита, че в случая употребата на наркотик не е установена, въпреки че този факт бил приет за установен от съда с посочената по-горе справка. Отмяната на обжалваното наказателно постановление се обуславяла не от този факт, а от допуснатите процесуални нарушения при издаването му. С оглед посоченото счита, че по делото е налице и втората предпоставка - недобросъвестно упражнено право на иск, поради което моли въззивния съд за отмяна на решението в тази му част, като постанови ново, с което предявеният насрещен иск бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК не е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят П. С. Л. се явява лично и се представлява от представител по пълномощие адв. Н. П., който поддържа въззивната жалба и оспорва насрещната въззивна жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. С. Т. не се явява и не се представлява. С молба вх. № 853/19.02.2025 г. (по ел.поща), подадена от процесуалния й представител, се поддържа подадения отговор на въззивната жалба, както и насрещната въззивна жалба.

В съдебно заседание ответникът И. Е. Б., не се явява и не се представлява. С молба вх.№ 859/19.02.2025 г. (чрез ССЕВ), подадена от адв. Д.

Д., в качеството му на особен представител, въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание ответникът „Д. и И.“ ЕООД, гр. Х., уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се представлява.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбите оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Жалбите са подадени в срок, от лица, имащи интерес от обжалването, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършената служебно проверка съгласно чл. 269 ГПК на първоинстанционното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.

По въззивната жалба на П. С. Личев:

Предявен за разглеждане от ищеца П. С. Личев, настоящ въззивник, е иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 84 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците „Д. и И.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Х., с управител И. Е. Б., И. Е. Б. и Д. С. Т. да му заплатят сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от публикуване в интернет сайта „Х.а.“ на материал със заглавието „ШОК...Наркотици в Община Х.. Новият шеф на МВР А. Н. ги прикри...Секретарят на Община Х. - П. Л. вчера е заловен с наркотици”, съдържащ невярна и клеветническа информация, като материалът е публикуван и във фейсбук страницата на сайта „Х.а.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й 4 изплащане.