Определение № 1858 от 17.05.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …….../17.05.2019 год. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия Павлова въз.търговско дело № 631 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” срещу решение № 611/18.02.2019 год. по гр.дело № 16 954 по описа за 2017 год. на ВРС, 48-ми състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Грифит Холи“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 9 800 лева, дължима като обезщетение за щета вследствие изплатено от ЗАД „Алианц България“ АД застрахователно обезщетение по застраховка „Стандарт, Стандарт плюс, Супер“ в полза на собственика на лек автомобил „**“ с ДКН ** ** ** и сумата от 9 244.68 лева, дължима като обезщетение за щета вследствие изплатено от ЗАД „Алианц България“ АД застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно каска“ в полза на собственика на лек автомобил „**“ с ДКН ** **** ** за щети, настъпили на 14.09.2014 год. вследствие падане/срутване на подпорна стена, ограждаща спортното игрище на хотел „Болеро“ в к.к. „Златни пясъци“, ведно със законната лихва главницата , считано от датата на предявяване на иска – 06.11.2017 год. до датата на пълното изплащане на дължимата сума и е осъдил дружеството да заплати сторените пред първа инстанция разноски от ответника.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е незаконосъобразно поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на приложимите материално правни норми и е необосновано.

Конкретните оплаквания са насочени към извода на съда, че задължение на общината е да поддържа подпорната стена като пътно съоръжение, че падналата подпорна стена е обслужвала както имота на ответника, така и съществувалата улица, който извод противоречи на заключението на СТЕ, изготвена от в.л.К и Н и че падането се дължи единствено на непреодолими природни обстоятелства, които изводи на съда противоречат както на приложимите норми, така и събраните по делото доказателства. Настоява се за отмяна на постановеното решение, като се обективира и искане за събиране на доказателства чрез провеждане на СТЕ.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.

Като развива доводи за неоснователността й, моли за потвърждаване на съдебното решение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал.2 на цитираната норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят доказателства за последните. Видно, обективираното във въззивната жалба доказателствено искане не е от е коментирания характер. Налице е обаче позоваване на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на исканата от ищцовото дружество допълнителна задача с поставените въпроси, която е била пряко свързана с представените от ответното дружество писмени доказателства в открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2019 год.

Така наведеното процесуално нарушение е подведимо към разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК, обуславяща допустимост на исканото доказателство при наличието на такова.

В конкретиката на проведения първоинстанционен процес настоящият състав споделя доводите за допуснато от съда процесуално нарушение при произнасяне относно допустимостта на исканата допълнителна експертиза, доколкото същата е направена във връзка с представени от ответната страна писмени доказателства и след дадена възможност от съда за това, както и е пряко свързана с опровергаване на възможните от това писмено доказателство изводи. Въпреки горното обаче настоящият състав на ВОС намира, че същата не следва да се допуска тъй като искането й за провеждане е направена за опровергаване на прието при условията на вече настъпила процесуална преклузия писмено доказателство от ответната страна. Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че същото е представено при обосновка за опровергаване на изслушаната СТЕ на вещите лица К и Н, доколкото преценката за това дали късно представените/поискани доказателства са за опровергаване на събраното такова или не следва да се прави не с оглед обосновката на събирането им, а с оглед информативността, която носи съответното доказателства като способ, данни и др. Ето защо, исканата експертиза не следва да се допуска.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА

ЗА разглеждане въззивна жалба на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” срещу решение № 611/18.02.2019 год. по гр.дело № 16 954 по описа за 2017 год. на ВРС, 48-ми състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Грифит Холи“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 9 800 лева, дължима като обезщетение за щета вследствие изплатено от ЗАД „Алианц България“ АД застрахователно обезщетение по застраховка „Стандарт, Стандарт плюс, Супер“ в полза на собственика на лек автомобил „**“ с ДКН ** ** ** и сумата от 9 244.68 лева, дължима като обезщетение за щета вследствие изплатено от ЗАД „Алианц България“ АД застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно каска“ в полза на собственика на лек автомобил „**“ с ДКН ** **** ** за щети, настъпили на 14.09.2014 год. вследствие падане/срутване на подпорна стена, ограждаща спортното игрище на хотел „Болеро“ в к.к. „Златни пясъци“, ведно със законната лихва главницата , считано от датата на предявяване на иска – 06.11.2017 год. до датата на пълното изплащане на дължимата сума и е осъдил дружеството да заплати сторените пред първа инстанция разноски от ответника.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за провеждане на ССЕ.

НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 631/2019 год. на

ВОС за 03.07.2019 год. от

13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :