Решение № 199 от 29.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Невена Грозева

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Сийка Милева като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201108 по описа за 2024 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Д. Н. Л. чрез упълномощения му защитник, адв. С. срещу въззивно решение № 175/22.10.2024 г. на Апелативен съд-гр.

Пловдив по в.н.о.х.д. № 413/2024 г. , в която са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т. 2 и 3 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения или за намаляване на наложеното наказание при условията на чл. 55 от НК и отмяна на наказанието лишаване от право за управление на МПС.

В касационната жалба се излагат съображения за липса на мотиви към въззивния съдебен акт, поради неспазване на изискванията на разпоредбата на чл. 339 от НПК за цялостна проверка на присъдата на първия съд и за отговор на възраженията на защитата от въззивната жалба. Твърди се неправилна оценка на обясненията на подсъдимия и превратна интерпретация на тяхното съдържание; липса на анализ на установените противоречия между заключението на авто-техническата експертиза за движението на товарния автомобил и удара с пострадалия пешеходец и показанията на свидетеля Ш., очевидец на пътния инцидент; отказ да се изготви допълнителна техническа експертиза на предоставените 1 видеозаписи от мястото на произшествието.

Явната несправедливост на наложеното наказание се извежда от неправилната оценка на броя и тежестта на смекчаващите обстоятелства, изразила се в неприлагане на разпоредбата на чл. 55, ал.1 и 3 от НК при реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, която е била приложимият законов текст за определяне на съответното наказание лишаване от свобода и за не налагане на допълнителното наказание лишаване от права.

Срещу решението на въззивния съд е депозирана касационна жалба и от частните обвинители К. Ш. и Й. Т. чрез упълномощения им повереник адв, Ж. Е., в която е наведено касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК по съображения за неправилна преквалификация на деянието в престъпление по чл. 343а от НК. В жалбата се посочва, че непротиворечиво и еднозначно установената от решаващите съдилища фактическа обстановка по делото е получила невярна правна оценка от въззивния съд чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. Частните обвинители считат, че решението е постановено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която ако смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема, привилегированата разпоредба на чл. 343а от НК не може да намери приложение. По тези съображения се счита, че с преквалификацията на деянието е допуснато нарушение на материалния закон и се прави искане с решението на касационната инстанция деянието да се квалифицира по първоначално предявеното обвинение по чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК.

Срещу касационната жалба на частните обвинители, на осн. чл. 351, ал.4 от НПК е постъпило писмено възражение от подсъдимия Л. чрез упълномощения му защитник адв. С., в което се застъпва становище за недопустимост на касационната жалба на частните обвинители, поради подаването й извън срока за обжалване. Защитникът на подсъдимия счита, че подаването на касационната жалба от повереника на частните обвинители извън срока за обжалване на доверителите му не променя този извод, предвид липсата му на самостоятелно право на жалба по чл. 100 от НПК, поради което същата следва да бъде върната на подателя на осн. чл. 351, ал.5, т.2 от НПК.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Л. се представлява от упълномощения защитник адв. С., който поддържа касационната жалба по изложените съображения за незаконосъобразност на въззивния и първоинстанционен съдебен акт и моли да бъде уважена, като поддържа искането за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Защитникът на подсъдимия намира касационната жалба на частните обвинители за недопустима, поради това, че е просрочена, по съображения за липса на самостоятелно право на жалба на техния повереник и моли да се върне на подателите.

Подсъдимият Л. в последната си дума пред ВКС изразява съжаление за станалото. Посочва, че при извършване на маневрата на заден ход е поставил мотокарист отзад.

Частните обвинители К. Ш. и Й. Т., редовно уведомени, не се явяват пред ВКС.

Представляват се от упълномощения повереник адв. Е., който моли да се уважи касационната жалба на доверителите му като подадена в срок и да се отхвърли жалбата на 2 подсъдимия като неоснователна. Сочи, че от съдържанието на процесуалния документ се налага извода, че подсъдимият не осъзнава грешката си, поради това, че счита, че е изпълнил задължението си за безопасна маневра.

Прокурорът от ВКП пред настоящата касационна инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се остави в сила въззивното решение, поради липса на основания за неговата отмяна. Счита, че въззивният съд е извършил правилна преквалификация на деянието и е определил на подсъдимия справедливо наказание при вярна оценка на смекчаващите обстоятелства, поради което не са налице предпоставки за прилагане на текста на чл. 55 от НК. Намира искането на защитата за недопустимост на касационната жалба на частните обвинители за основателно и счита, че подадената от повереника им жалба след изтичане на срока им за обжалване не може да породи правни последици.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в касационните жалби на подсъдимия и частните обвинители и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 51/20.06.2024 г. по н.о.х.д. № 479/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр.

Пловдив подсъдимият Д. Н. Л. е признат за виновен в това, че на 14.07.2021 г. при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка /марка/ модел /модел/ с рег. /рег. номер/ в нарушение на правилата за движение по пътищата, 40, ал.1 и 2 от ЗДП по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Л. К. Ш., поради което и на осн. чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и на осн. чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР.

На осн. чл.343г от НК подсъдимият Л. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години, като е приспаднато времето през което е бил лишен от това право по административен ред.

С присъдата на окръжния съд в тежест на подсъдимия са възложени направените на досъдебното и съдебно производство разноски и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

С въззивно решение решение № 175/22.10.2024 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, 3-ти наказателен състав по в.н.о.х.д. № 413/2024 г. присъдата на Окръжен съд-Пловдив е била изменена в частта относно правната квалификация на деянието, което е преквалифицирано по чл. 343а, ал.1, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и относно наложеното наказание, което е намалено на една година и шест месеца лишаване от свобода и две години и три месеца лишаване от право за управление на МПС. В останалата част присъдата на окръжния съд е била потвърдена.

По жалбата на подсъдимия:

3

Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се намери за неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

На първо място следва да се отговори на доводите за липса на мотиви към постановеното въззивно решение. От съдържанието на съдебния акт не се установи основателност на оплакването за липса на надлежно изготвени мотиви към съдебния акт на въззивния съд по съображения за неспазване на задълженията на апелативната инстанция по чл. 339 от НПК.

Въззивният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда, като дейността му е надлежно обективирана в мотивите към обжалваното решение.

Предмет на касационна проверка е съдебният акт на въззивната инстанция, а не присъдата на първоинстанционния съд, поради което оплакванията от касационната жалба към дейността на първата инстанция не могат да бъдат проверявани самостоятелно, а само в контекста на правилността на извършената въззивна проверка. Контролираният съдебен акт на апелативната инстанция е постановен при условията на чл. 337, ал.1, т.2 от НПК, поради което въззивната проверка следва да се осъществи съобразно изискванията на чл. 339, ал.1 и 2 от НПК, които видно от съдържанието на мотивите към въззивното решение са надлежно спазени.

Апелативният съд е извършил цялостна проверка на правилността на постановената от окръжния съд присъда, както самостоятелно, така и съобразно оплакванията от въззивната жалба на защитата/ въззивното производство е било образувано и по протест на прокурора/.

При анализа на контролираната присъда добросъвестно са посочени пропуските и непълнотите в мотивите към нея, включително и тези срещу които защитата е възразила в жалбата. Апелативният съд успешно е отстранил чрез собствената си аналитична и оценъчна дейност недостатъците в процесуалната дейност на първия съд, като същата е изцяло съобразена със законовите изисквания за правомощията му при извършване на въззивен контрол и е процесуално издържана в доказателствен аспект.

Не се намериха за основателни оплакванията от касационната жалба на защитата срещу дейността на въззивния съд по проверка и оценка на обясненията на подсъдимото лице.

Изложените доводи по този пункт от жалбата се отнасят преимуществено до оценъчната дейност на първата инстанция, която не е предмет на касационен контрол. Във въззивното решение се съдържа самостоятелен анализ на обясненията на подсъдимия, които в поголямата им част са оценени като обективно дадени и съдът ги е ползвал като годен доказателствен източник при възприемане на фактическата си обстановка относно настъпването на пътния инцидент. Установените от апелативния съд факти са изцяло в унисон с описанието на действията на дееца преди инцидента, които са инкорпорирани в обясненията му по делото – поради спрял камион в платното му за движение е променил подхода си към входа на складовата база, за което е било необходимо да придвижи товарния автомобил на заден ход по указания на мотокарист, който му указвал посоката на 4 движение. Преди да потегли на заден ход подсъдимият казал на същия мотокарист да наблюдава маневрата и да му каже ако излезе човек отзад. При движението на заден ход се включила звуковата сигнализация на товарния автомобил, която била автоматична и се задействала при включване на задната предавка и потегляне.

Съдът не е дал кредит на доверие единствено на частта от обясненията на подсъдимия, в която е заявил, че е преустановил движението на автомобила назад непосредствено след като е усетил „изтропване“, което не кореспондира със заключенията на авто-техническите и медицински експертизи за механизма на произшествието и телесните увреждания на пострадалия, довели до настъпването на неговата смърт. А именно, че след първоначалния удар с пострадалия, при който той е паднал на земята подсъдимият е продължил да се движи като влачел тялото му, след което го прегазил и едва след този момент преустановил движението на автомобила. В решението се съдържа подробен анализ на използваните по делото специални знания, като становището на съда за тяхното възприемане е аргументирано в необходимата степен, което позволява да се проследи процеса по формиране на вътрешното му убеждение по релевантните за обвинението факти. В заключението на медицинската експертиза се съдържа описание на получените от пострадалия увреждания и вероятния механизъм на тяхното причиняване, чрез удар на тялото в лявата му част от товарния автомобил, с последващото му притискане между части от автомобила и пътната настилка, което кореспондира с показанията на свидетелите, които са присъствали на мястото на произшествието за местоположението на тялото след удара и на следите от кръв по платното, обективирани в изготвения протокол за оглед. Въззивният съд е подходил критично и към показанията на брата на пострадалия за механизма на удара, като ги е съпоставил с експертните становища на вещите лица, изготвили авто-техническите експертизи и също е отказал да ги кредитира частично, поради несъответствието им с изходните данни от мястото на произшествието и определените въз основа на тях скорост на движение на автомобила и пешеходеца и място на настъпване на инициалния удар, поради което упрекът на защитата от касационната жалба се намери за неоснователен.