Решение № 24 от 13.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Несебър, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно наказателно дело № 20252150200593 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Т. Н. Г. срещу наказателно постановление № РД05-13/19.08.2025г. на директора на РЗИ Бургас , с което на жалбоподателката на основание чл. 218, ал. 2а от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл. 54а, т. 5 от Закона за здравето, е наложено наказание „глоба” в размер на 5000 лв. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, навежда, че не е доказано извършването на състава на твърдяното нарушение.

Развива подробни съображения в тази насока. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – директорът на РЗИ Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи за законосъобразност на НП. Моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 13.06.2025г. от полицейски служители в ОД на МВР Бургас, сред които свидетелите Г.К., Н.С., М. П. и Я.Д., била извършена специализирана полицейска операция – с цел противодействие и установяване на лица, извършващи продажба и употреба на диазаотен оксид (райски газ).

Полицейските служители посетили кафе аперитив „Централ“ (бар „Баунс“) и извършили обход отвън, а впоследствие осъществили наблюдение вътре в заведението, при което установили, че на територията на заведението се извършва продажба от съответни флакони на балони с диазотен оксид (от лица, които държали в себе си машинка – флакон и чрез нея слагали балони, които издували и предоставяли на клиентите). След извършеното наблюдение, около 01:30 часа след полунощ на 13.06.2025г., полицейските служители пристъпили към установяване самоличността на 1 лицата, т. нар. „балонеси“, които възприели, че продават на територията на клуба балони, които се надували с флакон от капсули – с цел употреба на „райски газ“. Като едно от тези лица била установена жалбоподателката Г., на която полицейските служители установили самоличността (след като била забелязана от тях при наблюдението, че предоставя надути балони на лица и получава парична сума срещу това). Пред тях тя попълнила сведение, в което посочила, че била в заведението, като си внесла флакон за сметана и капсули – с цел лична употреба. Отразила, че е възможно да е споделила няколко балона от сорта на 2-5 балона преди проверката от органите на реда. Сведение било попълнено и от лицето И.М., който посочил, че си закупил балон с райски газ срещу сумата от 5 лв. Бил съставен и протокол за доброволно предаване, с който жалбоподателката предала на полицейски служител флакон – машина за пълнене, 24 броя пълни капсули с райски, 16 броя празни капсули и 59 броя черни балони. Проверка била извършена и на други лица в заведението, като за установените обстоятелства бил изготвен протокол от св. С., в който били описани и други лица, които били установени да предлагат „райски газ“ (общо 5 лица, сред които и св. С.Й.). Общо били предадени 152 броя, 178 балона, както и 5 сифони – машинки за пълнене на балони. В близост до заведението били установени и допълнителни празни и пълни капусали. За всички тези обстоятелства от св. К. била изготвена докладна записка, която (заедно с материалите по преписката на ОД на МВР Бургас) била изпратена по компетентност на РЗИ Бургас, като било уточнено, че разпространението на „райски газ“ е установено на територията на заведение, стопанисвано от „ИГТ Груп“ ООД. При тези данни от св. Б. Ц. – старши инспектор, отдел ПБПЗ в дирекция РЗИ Бургас, бил съставен АУАН № 1-000464 от 14.07.2025г. за извършено от жалбоподателката нарушение на чл. 54а, т. 5 от Закона за здравето. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: АУАН № 1-000464 от 14.07.2025г., писмо от ОД на МВР Бургас до РЗИ Бургас, докладна записка от Г.К. – служител в ОД на МВР Бургас, сведение от И.М., сведение от Т.

Г., констативен протокол от 13.06.2025г., протокол за доброволно предаване, показанията на свидетелите Г.К., Н.С., М. П. и Я.Д., Б. Ц., С.Й., обясненията на жалбоподателката. Посочените доказателства установяват описаните по-горе факти по категоричен начин и се кредитират в поголямата си част от съда. Единственият фактически въпрос, който представлява спор по делото, е дали жалбоподателката е продавала на територията на клуб „Баунс“ балони – с цел употреба от купувачите на райски газ, който чрез флакони се въвеждал при надуването на балоните. Съдът намира, че това обстоятелство е доказано, като се установява от съставените писмени доказателства, които представляват такива, съставени по реда на ЗМВР – констативен протокол, протокол за доброволно предаване, сведение, както и от показанията на разпитаните свидетели – очевидци на случая. В показанията си свидетелите Г.К., Н.С., М. П. и Я.Д. потвърждават, че жалбоподателката е едно от лицата, които са възприели като продаващо балони на територията на клуба, като св. К. потвърждава, че е възприел размяна, при която тя получила парична сума срещу предоставянето на надут балон с райски газ. Следва да се отдаде значение и на съставения констативен протокол, в който полицейските служители, след извършеното за известно време наблюдение, са описали лицата – момичета и св. Й., които продават балони с райски газ на клиентите и притежаващи в себе си балони и капсули, като едно от тези лица е и жалбоподателката. Съдът кредитира посочения протокол, съставен от полицейския служител в рамките на правомощията, възложени му като лице, участващо в специализирана полицейска операция по проверка на обекти. В него са отразени възприятията към момента на проверката. Тези 2 възприятията се потвърждават и от разпита на свидетелите в съдебно заседание. Както се посочи – при разпита им като свидетели са налице и конкретни показания на св. К. за възприет акт на продажба. Именно поради тази причина показанията им следва да се анализират във връзка със съставените от тях писмени документи – в случая констативен протокол, протокол за доброволно предаване, докладна записка. В тези документи са отразени възприятията към момента на проверката и непосредствено след него. В съдебно заседание тези възприятия се потвърждават от полицейските служители, които потвърждават, че са извършили наблюдение, установили са лица, предлагащи балони за употреба на райски газ, пристъпили съм към снемане на самоличността им и са отразили тази самоличност в изготвените от тях документи. Показания в този смисъл са достатъчни, за да потвърдят писмените доказателства и да установят от фактическа страна, че действително жалбоподателката е извършвала продажба на балони с райски газ на територията на заведението. Показанията на свидетеля Й. и обясненията на жалбоподателката по никакъв начин не разколебават тази теза. За самия Й. също са налице данни, че е сред наказаните лица, поради което показанията му и обясненията на жалбоподателката представляват защитна версия и в частта, в която се твърди, че тези количества са били само за лична употреба страдат от липса на логика, тъй като от една страна няма как да се приеме за достоверно, че жалбоподателката е държала общо 40 капсули (16 от които празни – т.е. употребени) с райски газ в себе си – само за лична употреба, а още по-малко може да се приеме, че тези капсули са внесени през контролния режим, който съществува в заведението, без това да е установено от охранителите (а такова внасяне е осъществено независимо и от още 4 човека, сред които св. Й.). Фактът, че флаконите, с които са се надували балоните, са били пълни с райски газ, се потвърждава както от сведенията и обясненията на жалбоподателката, така и от сведенията на лице, идентифицирано като „купувач“, налични по преписката. Тезата, че жалбоподателката е предлагала за продажба балони за употреба на райски газ не може да се разколебае и от твърденията й (подкрепени от тези на св. Й.), че сведението е попълнено под натиск от полицейските служители. По делото няма никакви други доказателства, които да обосновават тези твърдения, а както се посочи става въпрос за две наказание лица, поради което тези техни твърдения се приемат за защитна теза (още повече, че в правомощията на органите на МВР за задържане на лице за 24 часа не поставени в зависимост от фактите, които това лице ще посочи в сведение). В заключение съдът приема за доказано от фактическа страна, че жалбоподателката, на посочените в АУАН място, дата и час, е продавала на клиенти на заведение „Баунс“ балони – с цел употребата от тяхна страна на веществото „диазотен оксид“ – „райски газ“.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на чл. 231, ал. 1 от Закона за здравето) в срока по чл. 34 , ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В текста на НП е вписано, че на 13.06.2025г., около 01:30 часа, Т. Г., в закрито обществено място – бар „The Bounce Club”, е извършвало продажба на балони с диазотен оксид (райски газ).

Както се посочи от фактическа страна – това се приема за доказано от съдебния състав, а нормата на чл. 54а, т. 5 от Закона за здравето забранява продажбата на диазотен оксид (райски газ) и 3 пълнители с него в закритите обществени места. Т.е. нарушението е извършено от жалбоподателката. За това нарушение нормата на чл. 218, ал. 2а от Закона за здравето предвижда глоба от 5000 лв. до 10 000 лв. В случая на жалбоподателката е наложена глоба от 5000 лв.

Във връзка с размера на така наложената глоба, съдебният състав намира следното:

Видно от Делегиран регламент (ЕС) 2025/1222 на Комисията от 2 април 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на хармонизираното класифициране и етикетиране на определени вещества в част 3, таблица 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008, са добавени вещества, сред които веществото с индекс „007-031-00-9“ – „диазотен оксид“, с отразени кодово за предупреждение за опасност върху нервната система. Както се установява от съображение 17 на Регламент (ЕО) № 1272/2008 в част 3, таблица 3 от приложение VI са посочени вещества, с конкретен клас на опасност. Самото включване на веществото „диазотен оксид“ (както е посочено в регламента) е въз основа становище на Комитета за оценка на риска (КОР), налично в изрично съдържащ се в регламента линк (в което са анлизирани вредните ефекти от приема на това вещество).

На следващо място – с Решение за изпълнение (ЕС) 2024/2797 на Комисията от 31.10.2024г. за временно разрешаване на мярката, взета от Френската република, относно етикетирането на продукти, съдържащи само диазотен оксид, е прието, че мярката, предвидена в Указ № 2023—1224 относно етикетирането на опаковъчните единици на продукти, съдържащи само диазотен оксид, за която Франция уведоми Комисията на 16 януари 2024 г., се разрешава за срок от 36 месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение или до датата, на която започне да се прилага делегиран регламент на Комисията, предвиждащ хармонизирано класифициране и етикетиране на диазотния оксид като STOT RE 1 в съответствие с член 37, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1272/2008, в зависимост от това коя от двете дати е по-ранна.