Решение № 263731 от 08.06.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

08.06.2021 г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при секретаря Ели

Гигова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 4007 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 271796 от 12.11.2019 г. по гр.д. № 35411/2019 г. Софийски районен съд, 153 състав: Отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като незаконно уволнението на В.И.В., ЕГН **********, извършено на основание чл.

325, ал. 1, т. 2 КТ със заповед № К-783/10.05.2019 г. на изпълнителния директор на И. агенция по Г.; Възстановил на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищеца на заеманата до уволнението длъжност „директор на Регионална дирекция по Г.

– Пазарджик“, и осъдил ответника И. А. ПО Г., ЕИК *******, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на ищеца сумата 11 492 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 10.05.2019 г. – 29.10.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска (20.06.2019 г.) до окончателното плащане, като отхвърлил този иск за разликата над 11 492 лв. до пълния предявен размер 12 138 лв. и за периода 30.10.2019 г.

- 10.11.2019 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 325.50 лв. - разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС - сумата 619.68 лв. за държавна такса.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника И. А.

ПО Г., който го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилен бил изводът на СРС, че липсват данни за по-ранен момент преди връчването на уведомлението по чл. 345, ал. 1 КТ на 30.04.2019 г., от който ищецът несъмнено да е узнал за влизането в сила на решението, с което бил възстановен на работа.

Такъв момент бил депозирането на две молби - от 01.02.2019 г. за издаване на изпълнителен лист за присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, и от 11.03.2019 г. – за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски. Най-ранната дата, от която ищецът могъл да се ползва в пълна степен от изпълнителната сила на решението за възстановяване била 11.03.2019 г., когато подал молба за издаване на изпълнителен лист за разноските, доколкото в тази част въззивното решение не подлежало на предварително изпълнение и когато узнал по несъмнен начин за влизане в сила на решението. Дори в самата молба В. изрично посочил, че е във връзка с влязло в сила решение, т.е. той безспорно бил узнал към тази дата, че решението е влязло в сила. За изпращането по пощата на 07.03.2019 г. на молбата за издаване на изпълнителен лист за разноските ищецът безспорно знаел, а следователно знаел и за влизането в сила на решението (според въззивника на 09.03.2019 г.). Изявлението в молбата, че решението е влязло в сила, обвързвало ищеца, и дължал поведение съобразно изискванията на чл. 8 КТ, като бил длъжен да упражни правото си да бъде възстановен работа в законоустановения срок. От това си право той не се възползвал, а впоследствие желаел да черпи права от недобросъвестното си поведение. Поради това уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ било законосъобразно. Моли съда да отмени решението в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение, като в представен „списък“ по чл. 80 ГПК не посочва конкретните разноски, които претендира.

Съображения излага в писмена защита от 12.04.2021 г.

Ищецът В.И.В. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в атакуваните от ответника части като правилно. От ищеца е подадена насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 12 138 лв. и за периода 30.10.2019 г. – 10.11.2019 г. Предвид приключването на съдебното дирене в първата инстанция на 29.10.2019 г., преди изтичането на 6-месечния период, за който се претендирало обезщетението, районният съд уважил този иск за период до 29.10.2019 г. Към тази дата за ищеца съществувала обективна невъзможност да докаже основателността на иска за целия претендиран период, а в периода след даване ход на устните състезания в първата инстанция и до 10.11.2019 г. ищецът продължавал да е без работа. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него отхвърлителна част и вместо това постанови друго, с което да уважи осъдителния иск в пълния му предявен размер от 12 138 лв., като осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 30.10.2019 г. – 10.11.2019 г. в размер на 646 лв. Съображения излага в писмена защита, представена в откритото съдебно заседание на 07.04.2021 г. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника му на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА за предоставената безплатна правна помощ във връзка с въззивната и насрещната въззивна жалба съгласно списък по чл. 80 ГПК.

С отговор по реда на чл. 263, ал. 3 ГПК ответникът И. А. ПО Г. оспорва насрещната въззивна жалба и моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение в атакуваната от ищеца част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 315, ал. 2 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК, съответно в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде преценена правилността му.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че въз основа на трудов договор от 28.02.2012 г. между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „директор на Регионална дирекция по Г. - Пазарджик”. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № К-98/30.01.2018 г. на изпълнителния директор на И. агенция по Г.. Това уволнение е било отменено от съда с решение от 09.07.2018 г. по гр.д. № 16696/2018 г. на СРС, 66 състав, частично отменено с решение от 30.01.2019 г. по в.гр.д .№ 13967/2018 г. на СГС (приложени към настоящото дело). Съгласно отбелязването върху въззивното решение, същото е влязло в сила на 07.03.2019 г.

Преди влизане на решението в сила, с молба от 01.02.2019 г., подадена лично от ищеца до СГС, същият е поискал да му се издаде изпълнителен лист за присъденото с двете решения обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. На 28.02.2019 г. е разпоредено издаване на изпълнителен лист. Съгласно извършените отбелязвания върху въззивното решение, изпълнителният лист е издаден на 05.03.2019 г. и е получен на 18.03.2019 г. от адвокат М.М., представлявал ищеца В. в производствата по гр.д. № 16696/2018 г. на СРС, 66 състав и по в.гр.д .№ 13967/2018 г. на СГС.

С молба от 06.03.2019 г., изпратена от адвокат М. по пощата на 07.03.2019 г. (видно от пощенското клеймо върху приложения пощенски плик), същият поискал от името на В.В. издаване на изпълнителен лист за разноските, тъй като решението е влязло в сила. Молбата е изпратена от гр. Пазарджик до СРС, а тъй като делото се е намирало все още в СГС, на 13.03.2019 г. районният съдия разпоредил молбата да се изпрати на СГС. След постъпване на молбата в СГС на 15.03.2019 г., с разпореждане от 26.03.2019 г. съдията-докладчик разпоредил делото да се изпрати на СРС предвид влизане на решението в сила. На 08.04.2019 г. районният съдия разпоредил да се издаде изпълнителен лист за разноските пред двете съдебни инстанции. Видно от отбелязването върху решението на СРС, изпълнителният лист за разноските е издаден на 15.04.2019 г. и е получен лично от ищеца В.В. на 30.04.2019 г.

На същата дата – 30.04.2019 г., на ищеца е връчено и уведомление по чл.

345, ал. 1 КТ, че в 2-седмичен срок считано от 30.04.2019 г. може да се яви и да заеме предишната работа поради възстановяването му с влязло в сила съдебно решение. На 09.05.2019 г. ищецът се снабдил със заверен препис от решението.

Не е било спорно и се установява, че на 10.05.2019 г. ищецът се е явил в Регионална дирекция по Г. – Пазарджик и е встъпил в длъжността, на която е бил възстановен. На същата дата му е връчена атакуваната заповед № К-783/10.05.2019 г. на изпълнителния директор на И. агенция по Г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение с ищеца се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като същият не се е явил да заеме длъжността, на която е бил възстановен в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, който започнал да тече не от датата, на която е получил уведомлението от съда – 30.04.2019 г., а от значително по-ранна дата - от 11.03.2019 г., когато е подал молба за издаване на изпълнителен лист.

От правна страна: Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ – поради неявяване на работника/служителя да заеме работата, на която е възстановен от съда, в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Според чл. 345, ал. 1 КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от съда, той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

Следователно, за да е законно уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, следва работникът/служителят да е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в сила решение, и да не се е явил в предприятието, за да започне работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ.

Спорен и пред настоящата инстанция е въпросът дали ищецът е спазил 2-седмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, респ. в кой момент ищецът е узнал по несъмнен начин, че решението за възстановяването му на работа е влязло в сила.

Както е посочил и районният съд, по въпроса относно началния момент, от който започва да тече срокът по чл. 345, ал. 1 ГПК – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок, е налице противоречива съдебна практика, за уеднаквяването на която е образувано тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГК, по което и към момента на постановяване на настоящото въззивно решение няма постановено тълкувателно решение.

Според едното становище (решение № 218/15.10.2015г. по гр.д. № 946/2015 г. на ВКС, III ГО) съдът е този, който следва да изпрати съобщение до работника или служителя по чл. 345, ал. 1 КТ и след получаването му от него започва да тече срокът по чл. 345, ал.1 КТ. При липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ не тече срок за явяване на работа, респективно счита се, че последният започва да тече от момента на изявяване воля от страна на работника или служителя да се върне отново на работа при положителен резултат от провеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ въвежда яснота и безспорност в отношенията между страните. Целта на разпоредбата е този толкова важен срок за упражняване на правата и интересите на работника и работодателя да може да бъде определен по категоричен начин - какъвто е връчване на нарочно изпратено от първоинстанционния съд съобщение съобразно чл. 345 КТ, и да не се налага изследване на всеки предполагаем момент, в който страната би могла да узнае за решението. Според това решение, снабдяването с изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски и упълномощаването на адвокат за образуване на изпълнително производство за принудителното им събиране не означава узнаване за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа и от този момент не тече двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 КТ за явяване на работа.