Решение № 1053 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1053 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110216329 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на лицето А. В. К., чрез неговия процесуален представител адвокат М. Н., срещу Заповед за задържане на лице № 228зз-883/16.10.2025 г., издадена от М. И. С., на длъжност „командир на отделение“ при 04 РУ СДВР.

В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че същата била незаконосъобразна, издадена при нарушаване на процесуалните правила и на материалния закон - липсвали реквизити, които били задължителни за нейното съдържание – не било ясно посочено правно основание за задържането на лицето, не било посочено защо лицето се задържа – дали се цели предотвратяване на извършване на престъпление, или опасност същият да се укрие от органите на правосъдието. Иска се отмяната на заповедта, както и присъждането на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но се представлява от адвокат М. Н.. В пледоарията си по същество той поддържа аргументите в жалбата, иска отмяната на издадената заповед и претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява. В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на 1 страните, намира следното:

От събраните по делото доказателства е видно, че на 16.10.2025 г. полицейските служители М. С. и Д. Н., били назначени като АП-93. Същите били повикани на територията на МОЛ Парадайс, където охраната била подала сигнал за лице, което пуши марихуана на терасата на мола.

Пристигайки на мястото, служителите заварили охранител на търговския център, който им заявил, че клиенти се оплакали, че им мирише на марихуана, след което той огледал района и установил, че на терасата има лице от мъжки пол, което пуши собственоръчно свита цигара. Охранителят се приближил до това лице, при което то се смутило и сдъвкало въпросната цигара, която пуши, както и след това я глътнало. След този разговор, полицейските служители се отправили към ниво -1, където въпросното лице от мъжки пол било задържано от други охранители на търговския център.

Лицето било установено като жалбоподателя А. В. К., с ЕГН **********. При проведен разговор с него, той заявил, че в себе си има една цигара, но категорично отказал да я предаде на полицейските служители, поради което била извикана дежурна огледна група, в резултат на което била иззета една саморъчно свита цигара, съдържаща тревиста маса.

Лицето К. било отведено в 04 РУ СДВР, където му била съставена обжалваната заповед, с което той бил задържан за 24 часа. Заповедта била аргументирана с налични данни за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, както и с посочване, че лицето държи в себе си наркотични вещества.

В хода на образуваното ДП била изготвена експертна справка, за да се установи какво е веществото в посочената по-горе цигара. Резултатът е справката сочи, че тревистата маса била с тегло 0,013 грама, като това количество не било достатъчно за да бъде осъществено изследване.

Така, по делото няма никакви доказателства, които да установяват какво точно е държаното от К. вещество.

При установените факти съдебният състав намира следното от правна страна:

Предмет на това производство е законосъобразността на издадената заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на 2 индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от посочения закон.

За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в определената за това форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.

От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено какво е основанието, заради което лицето е задържано.

Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на задържането на лицето, както и къде същият следва да изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията обстоятелство.

Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. И 3 това е така, защото по делото нито доказано престъпно деяние, нито съществува обосновано предположение за извършено престъпление от К..

Съдебният състав намира, че и до този момент е неясно какво е било веществото, което той е държал, като е видно, че този въпрос няма да бъде и решен, защото то е в такова количество, което не позволява осъществяването на изследване за установяването на същността му.

Вярно е, че полицейските служители са получили устно потвърждение от К. още преди задържането му, че има в себе си една цигара с марихуана, но полицейските служители е следвало да съобразят нищожността на количеството, което в случая е видно с просто око, тъй като иде реч за количество, което е с тегло 0,013 г. В този смисъл, съдът намира, че е очевидно, че държането на такова количество не може да осъществи състав на престъпление, заради което лицето да се задържа за срок от 24 часа. В този случай мярката е била абсолютно ненужна, прекомерна и явно неотговаряща на обществената опасност на деянието и на сами деец, който е и неосъждан.

Поради това, полицейските служители явно са превишили правомощията си, като са задържали лицето за срок от 24 часа по реда на ЗМВР. Ето защо, издадената заповед противоречи на материалното право, тъй като тя е издадена в разрез с целта на закона, при явна ненужност на въпросната ПАМ и представлява полицейски произвол. Това са и съображенията на този състав на съда да я отмени като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя и да му присъди разноските по делото. Доколкото няма обективирано възражение за прекомерност от ответника, съдът намира, че следва да присъди същото в претендирания размер от 1000 лева (511.29 евро).

Ето защо, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Столичната дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати сумата от 511,29 евро в полза на жалбоподателя, както и сумата от 10 лева (5.11 евро), представляваща държавна такса за образуване на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ по жалба на лицето А. В. К., чрез неговия процесуален представител адвокат М. Н., заповед за задържане на лице № 228зз883/16.10.2025 г., издадена от М. И. С., на длъжност „командир на отделение“ при 04 РУ СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на А. В. К., с ЕГН **********, сумата от 511,29 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на А. В. К., с ЕГН **********, сумата от 5,11 евро (10 лева), представляваща държавна такса за образуване на делото.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – Софияград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5