Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1006 от 26.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1351/2024
Вид
Решение № 1006
Подписан
26.11.2024
Състав
Недялка Пенева Пенева, Мила Гочева Димова, ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. Бургас, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова при участието на секретаря В. Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20242100501351 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Форум Холидей“ ЕООД, ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.

Даниела Ангелова срещу Решение №40/12.02.2024 г., постановено по гр.д.

№656/2022 г. по описа на Районен съд- Несебър. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени предявените от дружеството субективно съединени в условията на кумулативност отрицателни установителни искове за собственост срещу „Бодрост 96“ ЕООД, Х. М. А., Б. С. С., М. Й. С., „Радина СС“ ЕООД, З. Н. В., М. Г. Л., В. Т. Л. и Р. Д. Д. за признаване за установено, че ответниците не са собственици на идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, с адрес: гр.

Несебър, к.к. „Слънчев бряг- изток“, площ от 3682 кв.м., както следва: за „Бодрост 96“ ЕООД- 2,69% ид. ч. от имота; за Х. М. А.- ½ ид. ч. от 2,69 % (1,345 %); за Б. С. С. и М. Й. С.- ½ ид. д. от 2,69 % (1,345 %); за „Радина СС“ ЕООД- 1,99 % ид. ч.; за З. Н. В.- 0,81 % ид. ч.; за М. Г. Л. и В. Т. Л.- 1,72 % ид. ч.; за Р. Д. Д.- 1,84 % ид. ч.;

Във въззивната жалба се изразява неудовлетвореност от постановения от първата инстанция съдебен акт, като се излагат аргументи за неговата порочност. Въззивникът счита изводите на съда за липса на правен интерес от предявяването на претенциите за неправилни. Излага, че доказателствената тежест не е разпределена съобразно наведените в исковата молба твърдения.

Като е указал, че в тежест на дружеството-ищец е да докаже правото си на 1 собственост върху процесния недвижим имот, съдът бил допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото такива твърдения не били поддържани. Намира, че неточността на доклада е довела и до неправилност на крайния извод на съда, касателно липсата на правен интерес от предявяване на отрицателните искове за собственост. Твърди, че дружеството се е легитимирало като съсобственик на процесния недвижим имот. Счита, че в това си качеството и съобразно трайната съдебна практика за него е налице правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове за собственост, тъй като не е без значение с кои други лица е в съсобствеността.

Поддържа тезата си за ненастъпил вещно-транслативен ефект по отношение на идеалните части, прехвърлени на ответниците. Излага, че в мотивите си съдът се е позовал на писмени доказателства, представени от ответник, призводството по отношение на когото е било прекратено, което действие съставлявало съществено процесуално нарушение. При тези съображения моли решението да бъде отменено, а предявените искове уважени.

В срока по чл. 263 ГПК са постъпили писмени отговори от Х. М. А. чрез адв. Ваня Недева и „Бодрост- 96“ ЕООД чрез адв. Иво Христов, в които оспорват въззивната жалба като неоснователна и се искат потвърждаване на първоинстанционното решение.

Постъпил е и отговор от „Радина СС“ ЕООД, З. Н. В., М. Г. Л., Р. Д. Д. и В. Л., представлявани от адв. Любен Казанлиев. Въззиваемите застъпват позиция за липса на правен интерес от предявяване на исковете. Считат, че дори да се приеме, че е налице такъв, то ответниците, ако не вследствие на прехвърлителните сделки, то поради изтекла в тяхна полза давност са придобили спорните идеални части от поземления имот. С тези съображения молят първоинстанционният акт да бъде потвърден.

По делото е постъпила и частна жалба срещу Определение №487/22.05.2024 г., с което е оставена без уважение молбата на „Форум Холидей“ ЕООД за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдени на ответниците „Радина СС“ ЕООД и М. Л.. В оспорването си дружеството излага, че възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение на ответниците са завишени и несъответстващи на размерите, определени съобразно НМРАВ №1/2004 г., поради което претендира тяхното намаляване.

По частната жалба е постъпил отговор от „Радина СС“ ЕООД, З. Н. В., М. Г. Л., Р. Д. Д. и В. Л., представлявани от адв. Любен Казанлиев, с който частната жалба се оспорва. Считат, че договорените и присъдени от съда възнаграждения не са завишени, а съответстващи на фактическата и правна сложност на делото.

В жалбите няма заявени доказателствени искания, няма представени нови писмени доказателства.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с 2 правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на исковете, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече.

По основателността на въззивната жалба, респ. наличието на пороци, водещи до неправилността съдът намира следното.

С оглед наведените оплаквания и доводи във въззивната жалба, очертаващи предмета на въззивния контрол, на първо място на изследване подлежи въпроса, дали първоинстанционният съд е допуснал нарушения във връзка с изготвянето на доклада по делото.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Форум Холидей“ ЕООД срещу Бодрост 96“ ЕООД, Х. М. А., Б. С. С., М. Й.

С., „Радина СС“ ЕООД, З. Н. В., Т. С. Б., М. Г. Л., В. Т. Л. и Р. Д. Д.. Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, с адрес: гр. Несебър, к.к.

„Слънчев бряг- изток“, площ от 3682 кв.м. по силата на правни сделки, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба от 10.03.2004 г., въз основа на който дружеството е закупило от „Оптимакс тур“ ЕООД ½ ид.ч. от имота, както и в нотариален акт за покупко-продажба от 14.12.2004 г., въз основа на който дружеството е купило от „Евробилд-3“ ООД ½ ид.ч. от същия. Дружеството твърди, че след прехвърляне правото на собственост, „Евробилд- 3“ ООД е сключил множество договори за покупко-продажба за вече непритежавани от него идеални части. По този начин твърди, че ответниците не са придобили обективираните в легитимиращите ги нотариални актове идеални части от поземления имот, а именно за Бодрост 96“ ЕООД- 2,69% ид. ч. от имота; за Х. М. А.- ½ ид. ч. от 2,69 % (1,345 %); за Б. С. С. и М. Й. С.- ½ ид. д. от 2,69 % (1,345 %); за „Радина СС“ ЕООД- 1,99 % ид. ч.; за З. Н. В.- 0,81 % ид. ч.; за М. Г. Л. и В. Т. Л.- 1,72 % ид. ч.; за Р. Д. Д.1,84 % ид. ч.

В представените по делото отговори от ответниците в производството исковете се оспорват като неоснователни, като в условията на евентуалност са релевирани възражения за придобиване по давност на спорните идеални части от недвижимия имот.

С доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи притежаваното от него право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, с адрес: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг- изток“, площ от 3682 кв.м. Тежестта е разпределена правилно, доколкото от изложената в исковата молба фактическа обстановка се извлича, че ищецът се легитимира като единствен собственик на имота, доколкото твърди придобиването на ½ ид. ч. от „Оптимакс тур“ ЕООД и ½ ид. ч. от „Евробилд3“ ООД, респ. цялото право на собственост. Неоснователни са оплакванията, залегнали във въззивната жалба, че никъде в инцииращата производство молба не се съдържали изрази като „изключителен“ или „едноличен“, поради което не следвало да се приема, че дружеството се легитимира като единствен собственик на недвижимия имот. В действителност изразни средства като цитираните не са използвани, но от друга страна, обстоятелствената част на исковата молба съдържа твърдения за извършени две разпоредителни сделки в полза на ищеца в качеството му на купувач на двете половини от имота, въз 3 основа на които последният обосновава своята легитимация. Иманентно изводимо е, че при твърдения за притежавано право на собственост и на двете половини от спорното място, то ищецът се легитимира като единствен собственик на същото. В исковата молба липсват твърдения за наличие на съсобственост между ищеца и трети за процеса лица. Наведените за първи път пред въззивната инстанция твърдения, че дружеството не се счита за единствен собственик, а за съсобственик, не кореспондират с обстоятелствата, изложени пред районния съд, поради което представляват по своята същност изменение на основанието на иска, недопустимо процесуално действие в този етап от развитие на производството.

В допълнение следва да се посочи, че страните са били запознати с изготвения по делото проекто-доклад още с Определение №325/15.03.2023 г., като последният е обявен за окончателен в проведеното първо по делото заседание над месец след постановяване на визирания съдебен акт, а именно на 19.04.2023 г. без заявени възражения по същия от дружеството- ищец.

С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице допуснати нарушения, свързани с изготвянето на доклада по делото, така щото доказателствената тежест да е била разпределена неправилно между страните в производството. Съгласно трайно установената казуална съдебна практика, обстоятелството, че едно лице, поддържайки наличие на собствено субективно право, е предявило отрицателен установител иск с цел отричане правата на ответника, не обръща доказателствената тежест. При предявен отрицателен установителен иск ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да установи наличието на собственото си субективно право, което поддържа, че е нарушено или застрашено от извънсъдебното поведение на ответника, като това е въпрос на неговата материалноправна, а не процесуалноправна легитимация /така Решение №51/08.07.2022 г. по гр.д.

№2767/2021 г., II ГО на ВКС, Решение №35/05.03.2019 г. по гр.д. №1845/2018 г., I ГО на ВКС, Решение №329/24.11.2011 г. по гр. д. №1439/2010, I I ГО на ВКС и множество други/.

По отношение на наведеното оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради постановяване на мотивите му при позоваване на представени писмени доказателства от ответник, по отношение на когото производството е прекратено поради оттегляне на иска, съдът намира същото за неоснователно. С подадената от ищеца искова молба е предявен иск срещу Т. Б. с твърдения, че същият не е придобил собствеността върху 8,29 кв.м. ид. ч. от спорния имот. В отговора си ответникът е оспорил пасивната си легитимация, като е изложил твърдения, че се е разпоредил с притежаваните от него идеални части преди образуване на делото, като за този факт е представил нотариален акт, обективиращ договор за покупко-продажба с трето за процеса лице. Във връзка със своята защита е ангажирал писмени доказателства, сред които и справки от имотната партида на дружествата „Евробилд-3“ ООД и „Форум Холидей“ ООД /впоследствие преобразувало се чрез промяна на правната форма на „Форум Холидей“ ЕООД/. С молба на ищеца искът по отношение на Брадински е оттеглен на основание чл. 232, изр.

1 ГПК, като с определение от 24.11.2022 г. производството спрямо лицето е прекратено. С определението по чл. 140, ал. 1 ГПК от 15.03.2023 г. е допуснал всички представени от ищеца и ответниците писмени доказателства.

За да достигне до крайния си правен извод първоинстанционният съд е обсъдил представените от ответника Т. Б. справки по имотните партиди на 4 дружествата „Евробилд- 3“ ООД и „Форум Холидей“ ООД. Видно от тях преди вписване на договора за покупко-продажба на ½ ид.ч. от 14.12.2004 г., „Евробилд- 3“ ООД е прехвърлило на трети за процеса лица идеални части от спорния имот, а именно: на 07.07.2004 г.- 1,27 % ид.ч., на 28.07.2004 г.- 1,27 %, на 28.07.2004 г.- 1,27 % ид.ч., на 30.07.2004 г.- 1,84 % ид.ч., на 30.07.2004 г.1,84 % ид.ч., на 11.08.2004 г.- 2,69 % ид.ч., на 11.08.2004 г.- 2,69 % ид.ч., на 12.08.2004 г.- 2,69 ид.ч., на 12.08.2004 г.- 0,970% ид.ч., на 12.08.2004 г.-0,755 % ид.ч., на 12.08.2004 г.- 0,807 % ид.ч., на 12.08.2004 г.- 0,860 % ид.ч., на 10.09.2004 г.- 1,090% ид.ч., на 10.09.2004 г.- 0,960 % ид.ч., на 10.09.2004 г.0,960 % ид.ч., на 15.09.2004 г.- 1,989 % ид.ч., на 23.09.2004 г.- 1,89 % ид.ч., на 28.09.2004 г.- 1,930 % ид.ч., на 29.09.2004 г.- 0,969% ид.ч., на 13.10.2004 г.1,013 % ид.ч., на 13.10.2004 г.- 0,985 % ид.ч., на 26.10.2004 г.- 3,73 % ид.ч., на 26.10.2004 г.- 3,73 % ид.ч., на 26.10.2004 г.- 3,73 %, на 04.11.2004 г.- 1,84 % и 1,84 % ид.ч., на 04.11.2004 г.- 1,84 %, на 04.11.2004 г.- 1,89 % и 1,84 % ид.ч., на 04.11.2004 г.- 0,924 % и 3,47 % ид.ч., на 04.11.2004 г.- 1,89 % и 1,84 % ид.ч., на 08.11.2004 г.- 1,89 % и 1,84 % ид.ч., на 08.11.2004 г.- 0,810 % ид.ч., на 09.11.2004 г.- 0,976 % ид.ч., на 08.12.2004 г.- 0,96 %. От справката по партидата на „Форум Холидей“ ООД се установява, че след легитимиращата го сделка, дружеството се разпоредило с ид.ч. от процесния недвижим имот, както следва: на 16.12.2005 г.- 1,84 % ид.ч., на 23.10.2006 г.- 1,930 % ид.ч.