Решение № 7233 от 27.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7233 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110106580 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и пета от ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.

Предявени са от Д. СТ. К. от гр. София срещу „/ФИРМА/.“ ЕАД , гр.

София обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 15750 лв. – парично обезщетение за оставане без работа в периода от 21.01.2016 г. до 21.07.2016 г., поради незаконното уволнение, извършено с Акт за прекратяване № РД-ЛС-20/20.01.2016 г. на изпълнителния директор на „/ФИРМА/.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД за сумата от 258.13 лв.

– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 13.12.2021 г. до 09.02.2022 г., включително.

В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание на 17.06.2022 г., ищецът чрез процесуалния пълномощник адвокат С.Н. моли съда да уважи предявените искове, както и да му присъди направените по делото разноски.

1

Ответникът – „/ФИРМА/.“ ЕАД, гр. София, чрез законния си представител – изпълнителния директор Иван Андреев в писмен отговор на исковата молба от 07.04.2022 г. заявява възражения против предявените искове, включително за изтекла погасителна давност за предявяването им.

В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание на 17.06.2022 г., ответникът чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт М.С. моли съда да остави без уважение предявените искове, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Заявява възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.

2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно възражението, направено от ответника за изтекла погасителна давност за предявяване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Спорен между страните по делото е началният момент, от който започва да тече давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 КТ за предявяване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ , вр. чл. 225, ал. 1 КТ .

Ответникът поддържа, че това е деня на уволнението и се позовава на съдебна практика, като цитира Решение № 420 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 905/2009 г., IV г. о., ГК. Разрешението по последното дело, обаче, касае предявени искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл.

224, ал. 1 КТ, елемент от фактическия състав на които е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО извършено уволнение, какъвто не е конкретния казус.

Цитираното от страна на ответника Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. дело № 3/1995 г., ОСГК на ВС е относимо към началния момент на дължимост на обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неплатеното в срок от работодателя, дължимо на работника или служителя парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

Въпросът относно началния момент на давностния срок по чл. 358, ал.

2

1, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 КТ при предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е разрешен със съдебно Решение № 641 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. дело № 923/2009 г., III г. о., ГК , както следва: В случаите на признато по съдебен ред за незаконно уволнение работникът или служителят търпи вреди от уволнението, за обезщетяването на които Кодексът на труда е регламентирал правото му на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ предвижда право на обезщетение, при положение, че работникът или служителят е незаконно уволнен. При това положение, вземането на незаконно уволнения работник или служител срещу работодателя за обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ възниква в момента на влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно, в резултат на упражнен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Нормата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ установява тригодишен давностен срок за предявяване на иска за парично обезщетение при незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. По правилата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ срокът започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, като при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по съответния ред.

Следователно, изискуемостта на вземането за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ настъпва в момента, в който с влязло в сила съдебно решение уволнението на работника или служителя е признато за незаконно. От този момент за незаконно уволнения работник или служител започва да тече тригодишния давностен срок за предявяване на иска за обезщетение по чл.

225, ал. 1 КТ.

Настоящият съдебен състав категорично възприема последното разрешение, тъй като не уволнението, а само незаконното уволнение е елемент от фактическия състав на това процесно обезщетение. Работникът или служителят търпи вреди не от уволнението, а само от незаконното уволнение, за обезщетяването на които вреди е предвидена разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ. Следователно, начален момент на срока за предявяване на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно, в резултат на упражняване от страна на работника или служителя на правото на иск 3 по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Видно от ангажираното с исковата молба в препис, прието от съда като писмено доказателство по делото Решение № 60223 от 27.10.2021 г., постановено по гр. дело № 970/2017 г. по описа на Върховния касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, влязло в законна сила на 27.10.2021 г. е, че съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на Д. СТ. К. , извършено с Акт за прекратяване № РД-ЛС20/20.01.2016 г. на изпълнителния директор на „/ФИРМА/.“ ЕАД , на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Последното влязло в законна сила на 27.10.2021 г. съдебно решение, по силата на чл. 297 ГПК е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, а съобразно нормата на чл. 298, ал. 1 ГПК то е влязло в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание.

Предвид всичко изложено по – горе и така установените факти, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния казус тригодишният срок п о чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 КТ за предявяване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е започнал да тече на 27.10.2021 г. и към датата на предявяване на исковата молба – 10.02.2022 г. не е бил изтекъл.

Горното мотивира съда да приеме за неоснователно възражението на ответника „/ФИРМА/.“ ЕАД за изтекла погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 КТ за предявяване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

За да бъде уважен така предявения главен паричен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, следва да са налице следните три предпоставки: 1. уволнението на работника или служителя да бъде признато за незаконно; 2. да е налице вреда – вредата, подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца и 3. причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

В конкретния казус уволнението е признато за незаконно и като такова е отменено от съда с влязло в сила на 27.10.2021 г. съдебно решение № 60223 от 27.10.2021 г., постановено по гр. дело № 970/2017 г. по описа на Върховния 4 касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение.

В открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2022 г., съдът е констатирал по представената в оригинал на трудова книжка на Д. СТ. К. , че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, в целия процесен на делото период от 21.01.2016 г. до 21.07.2016 г. , не се установява Д.К. да е започнал работа по трудово правоотношение при същия или при друг работодател. С това съдът приема за доказано оставането на ищеца без работа в целия процесен на делото период от 21.01.2016 г. до 21.07.2016 г.

Безспорно установено по делото е и, че ищецът е останал без работа в целия процесен на делото период от 21.01.2016 г. до 21.07.2016 г., именно поради незаконното уволнение.

Видно от ангажираните като писмени доказателства от ищеца, в препис, Допълнително споразумение № 19 към трудов договор № 06202 от 02.10.2015 г. и Допълнително споразумение № 20 към трудов договор № 06202 от 16.11.2015 г. е, че месечното брутно трудово възнаграждение на Д. СТ. К. по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ за определяне на паричното обезщетение по чл.

225, ал. КТ възлиза на 2625 лв. и се формира от уговореното между страните по трудовото правоотношение основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2100 лв. и 25% върху последното допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит над 25 години.

Предвид горното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен за целия процесен период от 21.01.2016 г. до 21.07.2016 г. и доказан по размер за цялата претендирана сума от 15750 лв. (2625 лв. х 6 месеца = 15750 лв.) и като такъв следва да бъде уважен, като на ищеца се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 10.02.2022 г. до окончателното й плащане.

Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД:

Както по – горе беше отбелязано, цитираното от страна на ответника Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д ело № 3/1995 г., ОСГК на ВС е относимо към началния момент на дължимост на обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неплатеното в срок от работодателя, 5 дължимо на работника или служителя парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Възприето е разрешението, че лихва върху обезщетението по чл. 225, ал.

1 КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. А ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който искът е предявен.

В конкретния казус, видно от Заявление на Д. СТ. К. до изпълнителния директор на „/ФИРМА/.“ ЕАД, рег. № ******* г. (лист 10 и лист 11 от делото) е, че ищецът е поканил писмено ответника да му заплати сумата от 15750 лв. – шест брутни трудови възнаграждения – обезщетение за незаконно уволнение съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ. Датата на регистриране на заявлението при работодателя „/ФИРМА/.“ ЕАД –

13.12.2021 г. определя и датата, на която ответникът е бил поканен да плати процесното дължимо парично обезщетение, респ. датата от която при неплащане, ответникът изпада в забава и дължи на служителя обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото обезщетение за оставане без работа поради уволнението – 13.12.2021 г.

Изложеното мотивира съда да приеме, че за периода на забавата от 13.12.2021 г. до 09.02.2022 г., включително , ответникът – работодател дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 15750 лв. – парично обезщетение за оставане без работа в периода от 21.01.2016 г. до 21.07.2016 г., поради незаконното уволнение, извършено с Акт за прекратяване № РД-ЛС-20/20.01.2016 г. на изпълнителния директор на „/ФИРМА/.“ ЕАД.

Тъй като този иск е установен в своето основание, но по делото няма достатъчно данни за неговия размер, съдът намира, че при условията на чл.