Решение № 387 от 19.08.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20251800500782 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 68 от 04.04.2025 г., постановено по гр. д. № 25/2023 г. на РС – Сливница " ЮСК БУЛ" ЕООД е осъдено да заплати на С. Г. Я. сумата в размер на 6722,14 лева, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 05.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 05.08.2021 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лева.

Решението е обжалвано от ищеца в част та, с коят о е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 6722,14 лв. до сумата в размер на 16 722,14 лв. В останалата част, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лева решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на съда, обосновали отхвърляне на иска . Досежно претендираните неимуществени вреди в жалбата се сочи, че сумата в размер на 6722,14 лева, за която искът е уважен, е крайно недостатъчна за репариране на болките и страданията с о гл е д на продължителността на оздравителния период и настъпилите вследствие на увреждането неативни промени в начина на живот на жалбоподателя. Счита се, че справедливият размер на дължимото обезщетение следва да се определи в размер на 18 000 лв. Жалбоподателят излага становище, че неправилно съдът е намалил присъденото обезщетение с двадесет процента, поради уважено възражение за съпричиняване. В тази 1 връзка се твърди, че вина за настъпилата злополука има друго лице – служител на работодателя, поради което се счита, че не е налице дори обикновена небрежност и възражението на жалбоподателя за съпричиняване е следвало да бъде оставено без уважение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от въззиваемата страна, с който жалбата се оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли съдът да го потвърди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ АД не е подало оговор на въззивната жалба.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд.

Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения:

Предмет на обжалване е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер до 18 000 лв. С оглед на това въззивната проверка обхваща само размера на дължимите от ответника обезщетения за вредите от настъпилата трудова злополука, а не основанието за възникване на имуществената отговорност на работодателя – ответник.

Въззивният съд намира, че фактическите обстоятелства, относими към спора и установени от събраните пред първата инстанция доказателства, са подробно, детайлно и коректно установени в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се преповтарят в настоящия съдебен акт, като съдът препраща към установеното от фактическа страна в мотивите на обжалваното решение, на основание чл. 272 ГПК.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които при телесните увреждания могат да бъдат: естеството на увреждането, механизма на причиняването му и конкретните обстоятелства, при които е настъпило, периода на възстановяване, здравословното състояние на увредения и евентуалното влошаване на здравето му, продължителността на лечението, причинените негативни емоционални преживявания, битови неудобства и други, които са пряка последица от увреждането, както и соцално- икономическите условия в страната към момента на настъпването на увреждането.

В настоящия случай е установено, че в резултат на трудовата злополука на ищеца е причинена травма/контузия на дясно коляно. От медицинската документация и заключението по изготвените съдено-медицинск експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза се установява, че предписаното лечение от специалист травматолог на 06.08.2021 г. е за сериозна травма на дясно коляно, за която е необходимо обездвижване на крака, криотерапия и аналгетична терапия. Според вещото лице, от 2 представените медицински документи, следва да се приеме, че на ищеца е провеждано редовно проследяване на състоянието на травмирания му крак, като обстоятелството, че въпреки приложеното лечение, на практика са персистирали последици от увреждане, обективно е давало основание да се подозира по-тежка травма – със засягане на вътреколенни структури, а за определяне вида на травмата се е налагало диагностично уточнение с провеждане на високоинформативно образно изследване. Такова изследване ЯМР, е извършено на 27.09.2021 г., като при него е уточнена и причината за продължителния срок на възстановяване – лезия на вътреколенни структури.

Според вещото лице, следва да се приеме, че непосредствено при инцидента на 05.08.2021 г. Я. е получил освен контузия на меки тъкани на коляното, и травма на структури в коленна става, като в конкретния случай наличие на болкова симптоматика, която може да се свърже с травмата, включително и такава, налагаща медицинска намеса, е била налична в продължение на години след инцидента.

Безспорно с оглед естеството на телесните увреждания и данните за проведеното продължително лечение и оперативна намеа ищецът е търпял болки и страдания и значителни битови неудобства. При съвкупна преценка на посочените по-горе обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди за телесните увреждания, причинени в резултат на трудовата злополука, и с оглед икономическия критерий, настоящият състав намира, че приетият от първоинстанционния размер от 10 000 лв. н е се явява справедлив паричен еквивалент на тези вреди. При определяне размерът на обезщетението първоинстанционният съд не е съобразил, че вследствие на процесната трудова злополука ищецът е получил сериозна травма на дясно коляно, т.е. освен контузия на меки тъкани на коляното и травма на структури в коленна става, които са му причинили болки и страдания, не само свързани с физически болки, които били силни в началото и налагащи обезполяване и обездвъжване и намаляващи по интензитет с времето, н о довели и до промяна в начина му на живот – застояване и покачване на телесното му тегло. Ищецът е претърпял и оперативна интервенция, по спешност длизо две години след датата на трудовата злополука – ортопедична операция от 13.01.2023 г., артроскопия на коляно. Според изготвената допълнителна съдебно-медицинска експертиза възстановителният период е изключително дълъг и наличие на болева симптоматика, която може да се свърже с травмата включително и такава налагаща медицинска намесае била налична в продължение на години след инцидента. В същото време извод за невъзвратимост на увреждането и невъзможност за пълно възстановяване не е направен нито в приетата СМЕ, нито с разясненията на вещото лице при разпита му в съдебно заседание, нито такъв се налага от представената медицинска документация. Установено е единствено, че ищецът не се е възстановил в обичайния според медицинската практика срок за този вид увреждане и че същият е бил подложен на допълнителна хирургическа интервенция ортопедична операция – артроскоппия на коляното, поради невъзстановяване след първоначалното лечение и оплаквания от болки и ограничено движение на дясното коляно , които обстоятелства следва да бъдат включени при преценката на размера на обезщетението съобразно критерерия по чл . 52 ЗЗД.

3

Настоящата съдебна инстанция като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, както и наличните инфлационни процеси в страната последните 5 години, намери, че справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди възлизат на сума в размер на 18 000 лв. и която сума е достатъчна да обезщети ищецът за претърпените интензивни болки, непосредствено след злополуката, както и за всички битови неудобства, който е претърпял в рамките на родължителния възстановителния период, по време на който е имал потребност от чужда помощ.

Съгласно трайно установената практика на Върховния касационен съд, отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна. Тя може да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя. Отговорността обаче може да се намали, когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най- небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.

Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия. Той следва да изясни и изложи мотиви за това в какво се изразява проявената груба небрежност – кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност, и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.

Настоящият съдебен състав, отчитайки обективното съотношение на приносите за настъпване на трудовата злополука от страна на работодателя и на работника, приема, че процентът на съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия правилно е определен от първоинстанциония съд в размер на 20 %. От събранте по делото писмени и гласни доказателсвата е установен механизнът на настъпилата трудова злополука, а именно – ищецът С. Я. извършвал преместване на кашон от едно пале на друго пале, когато, чувайки шум, се обърнал по посока на шума и видял движеща се към него метална платформа, управлявана от колегата му С.К.М.. Ищецът не се огледал предварително, поради което не успял да реагира своевременно и платформата притиснала десния му крак.

4

В конкретния случай ищецът не е спазил изискванията на т. 5 от Работна инструкция за процес „Пикиране“ - Събиране на поръчки, а именно: „Когато сте извън машината, се оглеждайте за други преминаващи машини. За да сте сигурни, че ви виждат, осъществете зрителен контакт с оператора на машината!“. На ищеца е проведен първоначален и последващ инструктаж за безопасна работа и въпреки това, нарушавайки правиата за безопасност на труда, ищецът не се е огледал предварително и с това е допринесъл за настъпване на травматичното увреждане. Това обстоятелство се установява както от представените писмени доказателства – извлечения от книга за инструктаж, така и от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелят Б. Б., който заявява, че лично е провел начален инструктаж на ищеца, както и че периодичен инструктаж на работниците в дружеството се провежда на всеки три месеца.