Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 107 от 06.02.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 159/2025
Вид
Решение № 107
Подписан
06.02.2025
В сила
06.02.2025
Състав
Светла Величкова Пенева, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Деница Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 454 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Варна, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253100500159 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба входящ № 624/14.01.2025г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, подадена от В. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес в *********** – длъжник по изпълнително дело № 574/2024 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 в КЧСИ, срещу разпореждане на ЧСИ изх. № 409/06.01.2025г., с което е оставено без уважение искане с вх. №93/02.01.2025г. на В. Н. Н. за спиране на изпълнително дело № 574/2024 г. до приключване на инициирани по негови жалби проверки на компетентните органи.

Жалбоподателят – В. Н. Н. счита обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че изпълнителното дело следва да бъде спряно до приключване на проверките от компетентните органи по подадени от него жалби и сигнали.

По същество моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и изпълнителното дело да бъде спряно.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, взискателят по делото – Т. Ж. М. не е подала писмени възражения срещу жалбата.

По делото не са депозирани мотиви от ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна

Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 574/2024 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, е образувано на 18.10.2024 г. по молба подадена от Т.

Ж. М., чрез процесуалния й представител адв. Д. К. от АК-Варна, въз основа на изпълнителен лист № 869/15.04.2024 г. издаден от РС – Варна, на основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК, въз основа на Определение № 936/01.03/2024 г. по гр. дело № 1

2755/2023 г. по описа на ВКС; Решение № 338/20.03.2023 г. по в. гр. дело № 23/2023 г. по описа на ОС-Варна и Решение № 3393/09.11.2022 г. по гр. дело 103/2022 г. по описа на РСВарна, влязло в сила на 01.03.2024г.

Въз основа на посочения изпълнителен лист, издаден в полза на Т. Ж. М., съдът е осъдил В. Н. Н. да заплати на Т. Ж. М. сумата в размер на 1000 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; сумата в размер на 600 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; сумата в размер на 5000 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение, която е получена от В. Н. на 20.12.2024 г. В същата е посочено, че задължението му по изпълнителното дело към 09.11.2024 г. е в общ размер на 2752 лева, като включва 2100 лева - неолихвяема сума, 0,80 лева допълнителни разноски, 42 лева разноски по изпълнителното дело, както и таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.

С поканата за доброволно изпълнение В. Н. е уведомен, че настоящото изпълнително дело е присъединено към изп. дело № 428/2024 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 в КЧСИ.

В. Н. Н. е подал молба входящ № 93/02.01.2025 г. до съдебния изпълнител, озаглавена „Искане и възражение“, в която същият заявява, че желае изпълнителното дело да бъде спряно. Счита, че изпълнителният лист за паричните вземания е основан на незаконно, престъпно и своеволно нагласено решение № 3393/09.11.2022 г. постановено по гр. дело № 103/2022 г. по описа на РС-Варна. Сочи, че срещу съдиите, постановили решенията, въз основа на които е издаден процесния изпълнителен лист има висящи наказателна и дисциплинарна проверки. Към молбата си прилага: сигнал до главния инспектор към ИВСС; сигнал до СГП и сигнал до РП-Варна.

С разпореждане съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на В. Н. Н., с оглед липса предпоставките по чл. 432 от ГПК.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-длъжник по изпълнителното дело, в двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК – разпореждане изх. № 409/06.01.2025 г. от 06.01.2025 г. на съдебния изпълнител, с което оставя без уважение искането на длъжника за спиране на изпълнителното производство, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, длъжникът е легитимиран да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Нормата на чл. 432 от ГПК урежда случаите , в които изпълнителното производство се спира. Това са основания, които се явяват временна пречка за осъществяването на принудителни действия. Най-общо тези основания могат да бъдат класифицирани в пет групи.

На първо място принудителното изпълнение може да бъде спряно по искане на взискателя /чл. 432, ал.2 ГПК/. В този случай съдебният изпълнител е обвързан от волята на взискателя без да има право да прeценява мотивите му.

Второто основание за спиране на изпълнителното дело е свързано с правосубектността и дееспособността на някоя от страните. Тази хипотеза се среща, когато 2 взискателят и/ или длъжникът са физически лица и някой от тях почине или бъде поставен под запрещение след образуване на изпълнителното дело. Единственото изключение е, ако вече е било направено обявление за публична продан.

Третата група основания са свързани с необходимостта принудителните действия временно да бъдат преустановени, защото се открива значителна вероятност изпълнението да бъде осуетено поради липса на право на принудително изпълнение. По-конкретно това са случаите, когато има допуснато предварително изпълнение на съдебно решение и то бъде отменено или длъжникът представи обезпечение на взискателя във вид на залог или ипотека. Представянето на такова обезпечение е основание за спиране на принудителното изпълнение, и ако длъжникът е подал молба за отмяна на влязло в сила решение. При обжалване действията на съдебния изпълнител съдът , който разглежда жалбата може да спре изпълнението. По молба на трето лице, срещу което се извършва въвод във владение на недвижим имот, съдът може да спре изпълнението и да даде възможност на третото лице да подаде иск за установяване на правата си. Когато длъжникът е подал касационна жалба срещу въззивното решение въз основа на което е издаден изпълнителен лист, изпълнението може да бъде спряно с определение на касационния съд, ако жалбоподателят представи обезпечение /залог или ипотека/. Ако въззивното решение бъде отменено от касационния съд, принудителното изпълнение също се спира . Изпълнителните действия могат да бъдат спрени от съда и като обезпечителна мярка на бъдещ или настоящ иск. Характерното за всички посочени по-горе основания за спиране на изпълнителното дело е, че е необходим съдебен акт, въз основа на който съдебният изпълнител спира делото. Във всички горепосочени случаи на постановен съдебен акт, съдебния изпълнител е длъжен да се съобрази с нареждането за преустановяване на действията по изпълнителния лист.

Четвъртата група основания за спиране на изпълнителното дело са свързани с производствата по издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание.

Петата група основания са за други случаи, предвидени в закона, като например чл.

454 от ГПК.

В настоящия случай длъжникът настоява изпълнителното производство да бъде спряно до приключване на инициираните по негови жалби проверки на компетентните органи. Искането на длъжника за спиране на изпълнителното производство не попада в хипотезите на законовите основания за спиране на изпълнението, визирани в чл. 432 от ГПК, и същото е неоснователно.

Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че подадената жалба и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба входящ № 624/14.01.2025г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, подадена от В. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес в *********** – длъжник по изпълнително дело № 574/2024 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 в КЧСИ, срещу разпореждане на ЧСИ изх. № 409/06.01.2025г., с което е оставено без уважение искане с вх. №93/02.01.2025г. на В. Н. Н. за спиране на изпълнително дело № 574/2024 г. до приключване на инициираните по негови жалби проверки на компетентните органи.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4