Решение № 533 от 30.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Бургас, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20232120201149 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Г. С. С. с ЕГН: **********, чрез адв.

В. А. от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 22-0769-003065/23.11.2022г. , издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради процесуални нарушения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. А. от АК-Бургас, който поддържа жалбата и моли за отмяна на постановлението.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *, която моли за потвърждаване на постановлението.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 16.03.2023г., а жалбата е депозирана на 20.03.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице.

Съдът обаче намира, че подадената жалба е частично недопустима и по-конкретноотносно обжалването на постановлението в частта, в която на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200 лева. Постановлението е било връчено на жалбоподателя на 16.03.2023 г., като жалбата е депозирана на 20.03.2023 г. Към преписката е приложена квитанция, в която е отразено, че на 16.03.2023 г. е заплатена сумата от 160 лева по обжалваното постановление. Това е отразено и в справката за нарушител водач.

Съгласно чл. 79б от ЗАНН, в случай че в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление жалбоподателят заплати 80 на сто от размера на глобата, или 1 по-малък ако специален закон предвижда намален размер на глобата, наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането.

Съгласно изр. второ на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН, в случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г.

От изложеното следва, че са налице всички законови предпоставки за прекратяване на настоящото производство на основание чл. 79б, ал. 2, вр. чл. 63г от ЗАНН в частта относно обжалването на наложеното наказание глоба, като съдът следва да разгледа жалбата по същество само касателно кумулативно наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС съгласно чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН.

Както вече бе посочено, в останалата част жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Дружеството „*“ ЕООД, БУЛСТАТ *, е собственик на товарен автомобил „Нисан НВ 200“ с рег. № *. На 30.01.2022 г. Гаранционният фонд изпратил уведомление до Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, че за МПС липсват данни за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като на 01.03.2022 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена, за което жалбоподателят не бил уведомен.

На 10.04.2022 г., около 10:35 часа, докато се движел в гр. Бургас, на главен път I-9 до Пътен възел Каблешково, горепосоченият автомобил, управляван от жалбоподателя С., бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който влизал и св. Г.Д.. Била направена справка за автомобила, при което се установило, че същият е с прекратена регистрация.

За констатираното на място служителят Д. съставил АУАН № 205557, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал.

За случая била образувана преписка, като резултатът от същата бил докладван в РПБургас, ведно с обобщена докладна записка по случая. С постановление от 22.07.2022г. наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345 от НК.

Въз основа на отказа на БРП, на 23.11.2022г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си С. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така 2 установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник сектор в ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от С. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.

Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18 б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от 01.03.2022 г., но за това действие не е уведомен собственика на автомобила. По делото е представено уведомление от Гаранционния фонд, но никъде не е удостоверено, че същото е получено от дружеството собственик. Също така, липсват каквито и да е данни за уведомяване и от страна на ОДМВР.

Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Още повече, няма доказателства, от който да се заключи, че е било възможно самият жалбоподател да е наясно с прекратяването на регистрацията на автомобила. АНО не е изпълнил и задължението си по ал.11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на 3 автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

По делото не се установява и по какъвто и да е друг начин, че жалбоподателят е бил или е могъл да бъде наясно, че регистрацията на автомобила е прекратена.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за прекратяване на ДП.

В горепосочения смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, където е посочено: „Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция", при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства.

Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.“.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени в частта относно наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Както бе посочено по-горе, производството следва да се прекрати в частта относно обжалването на постановлението касателно наложеното наказание глоба, като жалбата следва да се остави без разглеждане в тази част.