Решение № 83 от 28.12.2023, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Административно наказателно дело 228/2023
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 28.12.2023
- В сила
- 23.01.2024
- Състав
- Стела Дянкова Бъчварова
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.44, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.129 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 83 гр. Свищов, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно наказателно дело № 20234150200228 по описа за 2023 година за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу наказателно постановление № 27/29.08.2023г. издадено от Заместник-кмет „СФП“ при Община Свищов.
Жалбоподателят Ц. Г. Г., ЕГН ********** от гр.Свищов обжалва наказателното постановление, с което на основание чл.20 от Наредба №1 за обществен ред, опазване на общинските и други имоти за общо ползване и организацията на движението на територията на Община Свищов му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.3 от същата наредба. Посочва, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. На първо място счита, че административното нарушение не е доказано от обективна и субективна страна. Така не било доказано, че мястото на нарушението е именно описаното в АУАН, а след това и в НП. Посочва, че нямало доказателства да е извършил непристойна проява, изразена в ругатни, сбиване или други неприлични изрази на публично място, оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или обществеността. В тази връзка заявява, че вменената му за нарушена разпоредба на чл.3 от Наредба №1 на Община Свищов визира множество хипотези, като наказващият орган не е конкретизирал коя от тях счита за нарушена. Заявява, че от фактическа страна се явява пострадал от престъпление, за което прокуратурата впоследствие е образувала досъдебно производство. Излага, че посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка не съответства на действителната такава. Напротив, жалбоподателят заявява, че същият е бил обект на агресия от лицата О.З. и И.К., като 1 несправедливо наказващият орган е преценил, че е извършил непристойна проява. Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление от Зам.Кмета на Община Свищов.
Претендира направените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Х. Т. от ВТАК. Поддържа жалбата и излага допълнителни доводи за отмяна на процесното наказателно постановление. В случая наказващият орган бил нарушил разпоредбата на чл.44, ал.3 от ЗАНН, тъй като жалбоподателя подал възражение в предвидения седмодневен срок, но наказателното постановление било издадено преди възражението му да достигне до него.
Ответникът по жалбата Заместник-кмет „СФП“ при Община Свищов, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изпраща становище.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:
Вечерта на 20.08.2023г. жалбоподателят Ц Г. и неговата съжителка – свидетелката М.Д. решили да посетят рибен ресторант, находящ се извън града, в м. „Паметниците“. На връщане, около 21,30-22,00ч., движейки се с лек автомобил по ул.„ПЕ“ в посока “*“, те срещнали св. А. В. – съученичка и приятелка на жалбоподателя. В. отбила и спряла на паркинг по същата улица, в близост до стадион „Академик“ и пред фирма „Устрем“. Зад нея спял и жалбоподателят. Двамата слезли от автомобилите си и се заговорили. Св. Д. останала в автомобила на приятели си. В същото време покрай тях минал с автомобил О.З. – бивш приятел на св. В., който спрял до този на свидетелката. Последната се приближила към З. и двамата започнали да си говорят. Жалбоподателят решил да си тръгва и се качил в автомобила си. Той не потеглил веднага, тъй като св. А. В. продължавала да разговаря със З. вече в близост до собствения си автомобил, но тонът на мъжа бил агресивен. Освен това колата, с която дошъл, пречела на жалбоподателя да потегли. Той и приятелката му решили да излязат от автомобила си и да разберат какво се случва. Направили няколко крачки извън колата си и в този момент З. се обърнал към него с думите: „Искаш ли сега да видиш какво ще стане“, „Ти си ми много лесен“ и тръгнал към него. Жалбоподателят му казал, че нежелае разправии, но О.З. продължил движението си, като му казал: „Не искам да й пишеш, не искам да говориш с нея“. Жалбоподателят обяснил, че св. В. е само негова приятелка, той си има момиче, с което живеят заедно, но въпреки това З. го ударил с юмрук по лицето в областта на зъбите. След това започнал да го блъска към автомобила, с който бил дошъл.
Когато стигнали до него, З. хванал вратата на колата и с нея започнал да притиска жалбоподателя. В същото време към побоя се присъединил И.К.. Същият управлявал автомобила и до момента стоял в него. Двамата повалили жалбоподателя на земята и продължили да му нанасят удари с ръце и крака по тялото и главата. Св. Д. се уплашила за приятеля си и се опитала да отстрани двамата мъже от него като ги издърпа, но те били силни и тя не успяла да се справи. В този момент тя видяла автомобил, който се движел по улицата в посока „*“ и му помахала с цел да го спре. Колата спряла и от нея излязъл мъж, който не се приближил към мъжете, но викнал на няколко пъти на нападателите да спрат и 2 преустановят побоя, след което продължил пътя си. З. и К. престанали да нанасят удари на жалбоподателя, качили се в автомобила и си тръгнали. Св. В. също си тръгнала.
Жалбоподателят и приятелката му останали на паркинга, тъй като Г. изпитвал болки в дясната ръка. Двамата отишли до ЦСМП, Филиал гр.Свищов, но от там им отговорили, че не могат да помогнат, тъй като няма дежурен рентгенолог. След това отишли в РУП Свищов, където обяснили за случая и пожелали да подадат жалба. В сградата на полицейското управление били извикани св. И. И. – старши полицай в „Охранителна полиция“ и колегата му М. К., които в същата вечер от 19,00ч. до 07,00ч. били нощна смяна и изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред. След като изслушали жалбоподателя, те потърсили О.З. и И.К., както и А. В., които поканили в полицията да дадат обяснения. Всички дали писмени обяснения, като тези на жалбоподателя били писани от св. Д., тъй като същият изпитвал болки в дясната ръка и същата била подута. Св. И. преценил, че на същата дата (20.08.2023г.), около 21,50 ч. в гр.Свищов, на ул. „ПЕ“ до бензиностанция „Устрем“ жалбоподателят е извършил непристойни прояви, изразяващи се в предизвикване на скандал и сбиване спрямо лицата О.З. и И.К., с което е нарушил спокойствието на гражданите А. Б. В. от гр.Свищов и М.Д. Д. от гр. Г. Приел, че Ц. Г. виновно е нарушил чл. 3 от Наредба №1 на Община Свищов. Свидетелят съставил АУАН №25/ 20.08.2023г. против жалбоподателя и му го връчил. В него жалбоподателят отбелязал, че има възражения.
На следващия ден жалбоподателят посетил съдебен лекар в гр. Велико Търново и при прегледа било установено счупване на главата на втора матеркапална кост на дясната длан.
На жалбоподателя било издадено СМУ №131/2023г. Съдебният лекар преценил, че това счупване води до трайно затрудняване на двигателна и хватателна функция на дясната ръка.
Предвид на това в последствие в РП-Велико Търново било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.129 от НК с пострадал жалбоподателят.
В предвидения седмодневен срок за възражения, на 25.08.2023г. жалбоподателят чрез Началника на РУ Свищов до Кмета на Община Свищов подал писмено възражение, в което посочил, че е пострадал от действията на нападалите си О.З. и И.К., обяснил че не ги е предизвикал с нищо, като изложил фактически и правни аргументи относно действията си, които не съставляват нарушаване на чл.3 от Наредба №1 на Община Свищов.
На 25.08.2023г. Заместник-кмет „СФП“ при Община Свищов въз основа на АУАН издал процесното наказателно постановление. В него посочил, че 20.08.2023г., около 21,50 ч. в гр.Свищов, на ул. „ПЕ“ до бензиностанция „Устрем“, жалбоподателят е извършил непристойни прояви, изразяващи се в предизвикване на скандал и сбиване спрямо лицата О.З. и И.К., с което е нарушил спокойствието на гражданите. С него на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба на основание чл.20 от Наредба №1 на Община Свищов в размер на 50 лева. Наказателното постановление е връчено на адресата му на 11.09. 2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства и от гласните доказателства посредством разпита на свидетелите И.
3
И., А. В. и М Д.. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. В. и М Д. относно фактите, въз основа на които съдът изгради описаната и възприета от него фактическа обстановка.
Съдът ги кредитира изцяло като логични, непротиворечащи помежду си и с останалите доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на св. И. И. досежно обстоятелствата изложени от него във връзка с установяване на вмененото на жалбоподателя нарушение и процедурата по съставяне на АУАН.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
При извършената проверка съдът констатира, че при издаването на процесното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
На първо място допуснато е съществено нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението в наказателното постановление е неточно и неясно, като от него не става разбираемо какво точно е вмененото на жалбоподателя нарушение. Съгласно посочените разпоредби наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, а съгласно т.6 – законните разпоредби, които са били нарушени виновно. В конкретния случай в атакуваното наказателно постановление се сочи, че на процесната дата жалбоподателят е е извършил непристойни прояви, изразяващи се в предизвикване на скандал и сбиване спрямо лицата О.З. и И.К., с което е нарушил спокойствието на гражданите. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, но не са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на вмененото нарушение. На жалбоподателя е повдигнато административно обвинение и същият е санкциониран за извършено нарушение на чл. 3 от Наредба №1 за обществен ред, опазване на общинските и други имоти за общо ползване и организацията на движението на територията на Община Свищов, според която нарушаване на обществения ред са непристойни прояви, изразяващи се в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или обществеността, или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава спокойствието на гражданите, но които поради своята по-ниска степен на обществена опасност, не представляват престъпление по чл.325 от Наказателния кодекс. В процесното постановление обаче липсва възприета конкретна обществена опасност на описаната проява, евентуално липсва извод, на основание събраните доказателства, относно степента на засягане на отношенията свързани с опазване на обществения ред. Съдът изцяло възприема възражението на жалбоподателя, че наказващия орган не е съобразил и коя конкретна хипотеза от изброените в чл.3 от наредбата нарушения попада вмененото на жалбоподателя нарушение. По този начин жалбоподателят не може коректно да разбере какво точно 4 нарушение е извършил и за какво е санкциониран, а от тук и да организира ефективно защита си като оборва фактите, очертаващи обективната или субективна съставомерност на вмененото му нарушение. Нещо повече, в процесното наказателно постановление липсва посочване по какъв начин в случая е нарушено спокойствието на гражданите, доколкото се твърди, че същото е осъществено в късните часове на деня, при липса на свидетели, на място в района на който не се намират жилищни или обществени сгради. В тази връзка прави впечатление, че не е налице идентичност на описание на нарушението възприето в АУАН и процесното НП. Така в АУАН, издаден от св. И. И. е посочено, че жалбоподателят „е нарушил спокойствието на гражданите А. Б. В. от гр.Свищов и М.Д. Д. от гр. Г“. Съдът намира, че в случая не следва да се прилага да се прилага разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая обаче става въпрос за абсолютно различни факти между АУАН и НП, срещу които жалбоподателя следва да се защитава. При такова съществено различие отново съдът намира, че се нарушава правото му на защита.