Определение № 8227 от 29.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8227 гр. София, 29.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20241100100271 по описа за 2024 година

До Софийска адвокатска колегия е изпратено искането на ищеца за определяне, ако е възможно, на адв. Ю., за процесуален представител – хипотеза на правна помощ. То не е уважено.

За процесуален представител е определена и назначена адв. Й..

Тя е уведомена за оставянето без движение на исковата молба на 14.05.2024г., но и до момента не е реагирала. Вместо това са депозирани молби от самия ищец от 20 (две) и 22.05.2024г. В тази от 22-и не се уточнява нищо от посоченото в определение от 15.01.2024г.

Г-н К. прави следните искания:

- отвод на председателя на състава;

- обяснява се че не се постигнала добра комуникация с адв. Й.; и - съдът не бил предоставил на ищеца собствената му искова молба.

Накрая се сочи, че волеизявлението било преведено от затворниците Р. (доколкото може да се прочете) и Е.М.. Текстът всъщност не е преведен – това е езикът на волеизявленията на г-н К., който включва и доста препратки към руски и макар и писмено „руски акцент“ (например: „той препрати на мен …“, „телефон, който те дадоха на мен … не притежава на нея“ – подобна структура на изложението изобилства и в трите волеизявления).

Частната жалба (волеизявление от 22.05.2024г.) по правната си природа представлява уточнителна молба или нещо друго, но не е частна жалба, тъй като няма акт на съда, който да може да се обжалва, а и такъв не е посочен (Определение№ 263 от 11.04.2011г. по ч. т.д.

№ 220/2011г. ВКС-ТК; Решение 1712/02.02.2005г. по гр.д. № 2747/2002г. ІІІ г.о. ВКС, Определение № 461 от 28.06.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 272/2010г., II т.о., ТК и Решение № 24 от 30.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5217/2014г., I г.о., ГК).

В молба от 20.05.2024г. отново се иска съдът да изготви служебно копие, което да 1 изпрати в заведението за лишаване от свобода. По-нататък се хули ЕС и Българската държава. Обяснява се че бил военен пенсионер, а не български криминален боклук (каквито твърди, че е използвал за превода и на трите волеизявления). От тази гледна точка изложенията не отговорят на чл. 100а от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК). Излишно е обаче да де дават допълнителни възможности на ищеца, съобразно посоченото по-долу.

В трета молба (от 20.05.2024г.) се сочи, че се иска удължаване на срок за отстраняване на нередовностите. Отново се обяснява, че бил офицер, а не български криминален боклук. Пита какво значи кверулантно.

СГС намира следното:

Ако ищецът е искал да бъде защитаван от адв. Ю. е имал възможността да се свърже с него, като договорът за правна помощ се сключил по реда на член 38 от Закона за адвокатурата. Това е следвало да се стори преди депозирането на иска, за да може претенцията, след евентуалната преценка на адвоката, да има съдържание отговарящо на изискванията на ГПК (т.е. поне да изглажда, че цели защита на реално накърнено право).

Често срещан проблем в съдилищата е раздаването на правосъдие по дела на т.нар. vexatious litigants или кверуланти – лица, злоупотребяващи с правото си на съд, чрез подаване на очевидно неоснователни искови молби или жалби, единствено или предимно с цел тормоз на противната страна и/или на съда. Съдът е длъжен да разгледа и неоснователните им и понякога абсурдни процесуални твърдения, често се налага и да се произнася по искания на такива страни за отвод на съдии, членове на състава, решили дело не по начина, който ищецът иска. Тъй като решаващият орган е длъжен да обърне внимание на всяка, колкото и безумна да е, молба за защита, а раздаването на правосъдие на vexatious litigant представлява явна загуба на време на съда в разглеждане на истинските дела, то и изкушението на съдията да се отведе, за да се „отърве“ от кверуланта е твърде голямо. Често се случва, ако последният отправя обидни квалификации (както е в случая) към съда или съдията, или макар и неоснователни – съмнения за пристрастност на съдията.

Според ЕИСС (единна информационна съдебна система), копие от бройката дела е изготвена по делото (едното от тях за ищеца), производствата генерирани от г-н К. за около 2 години са значителни като количество. Като цяло те са неясни и по-скоро представляват уплътняване на свободното му време, по давление на подобни ищци (Един жалбоподател злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава злонамерени и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима - M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece, и двете Решения на Комисията; Не може да бъде ангажимент на Съда да разглежда поредица от необосновани и нестихващи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на Съда, несъвместима с - Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; виж също Migliore and Others v. Italy (dec) и Simitzi-Papachristou and Others v. Greece (dec)). В тази връзка и (О. на САС № 1194 от 16.05.2024г. по ч.гр.д. № 1271/24г.). В момента е депозирана молба и по гр.д. № 4470/24г. по описа на СГС - I-22 с-в, с почти идентично съдържание. истинските му функции в съответствие с Конвенцията

2

От трите молба е видно, че колкото и г-н К. да ненавижда Р. България, познанията му по български са завидни.

Адвокатът има процесуланото задължение да се запознае с делото и да отправи към доверителя си въпроси, каквито имат отношение към предмета на делото. Ако това не е сторено по каквито и да са причини, съдът не следва да се съобразява с тях – те са ирелевантни (Освен това жалбоподателят търпи всички последици от поведението на своя адвокат или всяко друго лице, представляващо го пред Съда. Всички пропуски от страна на представителя по правило се приписват на самия жалбоподател и могат да доведат до отхвърлянето на жалбата поради злоупотреба с правото на жалба - Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), §§ 22-25; Migliore and Others v. Italy (dec);

Martins Alves v. Portugal (dec), §§ 11-13 и 16-17; Gross v. Switzerland [GC], § 33).

Липсата на комуникация между адвокат и доверител е ирелевантна - Определение № 255 от 09.06.2011г. по ч.гр.д. № 178/2011г., г.к., ІІ г.о. на ВКС; и Определение № 280 от 05.05.2010 г. по ч. гр. д. № 235/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС.

Съдът не изготвя и не изпраща копия от документацията по делата, тъй като самата страна е загубила бройката им и не е наясно за което точно става въпрос (аргумент и от Определение № 621 от 02.11.2010г. по ч.гр.д. № 600/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС). Както бе посочено, това е задължение на процесуалния професионален представител.

Предвид изложеното няма причина да се удължава срока за уточнение (чл. 63, ал. 1 от ГПК), тъй като това няма и да бъде сторено.

Причината за неизпълнение от страна на адвоката може и да бъде недобросъвестност, но по-скоро е неразбиране на исканията на ищеца и то не защото не владее езика му.

Желанието за отмъщение или затормозяване на съдебната система не следва да се толерира, както от адвокатурата, така и от съда.

Освен това – незнанието на закона не извинява (чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България)

С оглед изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за удължаване на срока

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод

Определението в тази си част не подлежи на обжалване.

ВРЪЩА исковата молба, като НЕРЕДОВНА

3

Определението, в тази си част, може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от получаването му от ищеца

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4