Решение № 5487 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5487 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110133481 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „ТС” ЕАД срещу М. М. В., с която по реда ни чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 3886,68 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С***** за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 609,04 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за период от 15.09.2023 г. до 21.02.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата 64,26 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 13,34 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2022 г. до 21.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13093/2025 г. по описа на СРС, 182- ри състав.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответницата договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на същата за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена. Поддържа, че ответницата като собственик на топлоснабдения имот, има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, последните са изпаднали в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

Ответницата М. М. В. не е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК. В 1 депозираното в срока по чл. 414 ГПК възражение, чрез адв. Ч. е оспорила процесните вземания при твърдението, че същите са погасени по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д“ ЕООД не взема становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител заявява, че ответникът е заплатил изцяло претендираните суми, ведно с разноските за държавна такса на 16.10.2025 г., като по сметка на „ТС“ ЕАД е постъпила сумата 2673,35 евро.

Претендира само юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство, доколкото задължението е платено в хода на делото.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

Страните не спорят, че за процесния период между тях е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в процесния обем, като в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на цената в посочения размер. Безспорно е, че ответникът е погасил изцяло претендираните от ищеца вземания за заплащане цената на топлинна енергия в размер на 3886,68 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С***** за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 609,04 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за период от 15.09.2023 г. до 21.02.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата 64,26 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 13,34 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2022 г. до 21.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, поради което и на основание чл.235 ГПК съдът приема, че вземанията на ищеца са погасени изцяло в хода на процеса, с оглед на което предявените искове следва да бъдат отхвърлени, поради извършеното плащане в хода на процеса.

По разноските:

При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. В случая се установи бездействие на длъжника въпреки изпадането му в забава, довело до пренасяне на спора в съда. Не са ангажирани доказателства от ответника в подкрепа на твърдението, че е предприел активни действия по заплащане на дължимите суми преди образуване на делото. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските. Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото – задълженията са били изискуеми преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, същият следва да бъде осъден да заплати сторените разноски. Дължимите разноски, направени в производството по чл.410 ГПК са в размер на 91,47 лв., представляващи заплатена държавна такса 41,47 лв. и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 50 лв., определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК. За исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 216,57 лв., представляваща заплатена държавна такса в размер на 116,75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100 лв., определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК. С оглед признанието на ищеца, че са заплатени всички суми и се претендират само разноски за юрисконсултско 2 възнаграждение в настоящото и в заповедното производство, съдът приема, че са погасени изцяло направените от ищеца разноски за държавна такса в настоящото производство и в заповедното производство, поради което дължими са разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер на 51,12 евро (100 лв.) за исковото производство и сумата от 20,56 евро (50 лв.) – разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, които следва да се присъдят на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „ТС” ЕАД, ЕИК *****, срещу М. М. В., ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. М. В., ЕГН **********, дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ***** сумата 3886,68 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С***** за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 609,04 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за период от 15.09.2023 г. до 21.02.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата 64,26 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 13,34 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2022 г. до 21.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13093/2025 г. по описа на СРС, 182- ри състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. М. В., ЕГН **********, да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК *****, сумата от 51,12 евро (100 лв.) за исковото производство и сумата от 20,56 евро (50 лв.) – разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на „Д“ ЕООД като помагач на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3