Решение № 1047 от 15.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. Русе, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА П. ЯНЕВА като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20264520102002 по описа за 2026 година

М. Т. П. – юрисконсулт на „*********“ ЕООД, заявява, че на 27.06.2024г. Ц. А. В. попълнила и подписала искане до дружеството за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри. Получила разяснения, свързани с предлаганите продукти, с оглед преценка възможностите и финансовото й състояние. Запознала се с Общите условия и Стандартен европейски формуляр, съдържащ допълнителна преддоговорна информация.

Според клаузата на чл.15 от Общите условия клиентът имал възможност да избере една или повече допълнителни услуги към договора, чието закупуване не съставлявало задължително условие за сключване на договора.

На същата дата страните по делото сключили Договор за потребителски кредит №******, по силата на който ищецът предоставил на ответника в заем 3000 лева при следните условия: срок на кредита: 24 месеца; размер на месечната вноска по кредита:

185.19 лева; дата на погасителната вноска – 5-то число на месеца; ГПР – 48.28%; ГЛП – 41.00%; лихвен процент на ден - 0.11%; общо дължима сума по кредите – 4444.42 лева. Във връзка с поискана и закупена допълнителна услуга, Ц. В. приела да заплати: 1350 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 1200 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, при обща месечна вноска в размер на 106.25 лева. Общото задължение по кредита и допълнителните услуги възлизало на 6994.42 лева, а общия размер на месечната погасителна вноска – 291.44 лева. Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна услуга станало изискуемо с подписване на Договора, но се разсрочило за срока му на равни месечни вноски, добавени към месечните вноски за погасяване на кредита. Кредитополучателят декларирал, че е запознат със съдържанието на ОУ и ги приема, задължавайки се да ги спазва.

1

Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по Договора, превеждайки заемната сума по посочена от ответника банкова сметка, установявайки този факт с преводно нареждане от 27.06.2024г.

Поддържа, че кредитополучателят не изпълнил задълженията си, произтичащи от контракта. На 11.12.2024г. заплатила 50 лева (с които били погасени лихви за просрочие – 20 лева и такси по Тарифата – 30 лева), след което преустановила плащанията на погасителните вноски. Предвид забавеното изпълнение (падежирали но неплатени вноски от първа до тринадесета), кредиторът начислил лихви за забава в размер на 609.65 лева, от които останали незаплатени 589.65 лева.

Излага доводи досежно основанието за закупуване допълнителни услуги Факс и Флекси и дължимото за тях възнаграждение. Поддържа, че ответникът се е възползвал от първата услуга, тъй като молбата му за отпускане на кредита е разгледана приоритетно, но въпреки предоставената възможност, не се възползвал от услугата „Флекси“.

В качеството си на кредитор, „*********“ ЕООД входирало заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение №*******г., издадена по ЧГД №******г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица срещу Ц. А. В., ЕГН: ********** за неплатените и падежирали вноски по Договор за потребителски кредит №******/27.06.2024г., представляващи частична претенция от цялото задължение.

Длъжникът депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК, с оглед което заявителят бил уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

С оглед изложеното юрисконсулт М. Т. П. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Ц. А. В., ЕГН: ********** дължи на „*********“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление – гр.София, ****** сумите: 1325.47 лева главница дължима за вноска №1 до вноска №13 за периода от 05.08.2024г. до 05.08.2025г., ведно със законната лихва за период от 26.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането; 1082.00 лева - договорна лихва дължима за вноска №1 до вноска №13 за периода от 05.08.2024г. до 05.08.2025г.; 731.25 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска №1 с падежна дата 05.08.2024г. до вноска №13 с падежна дата 05.08.2025г.; 650.00 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо от вноска №1 с падежна дата 05.08.2024г. до вноска №13 с падежна дата 05.08.2025г.; 589.39 лева - мораторна лихва за периода 06.08.2024г. – 26.09.2025г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №*******г., издадена по ЧГД №******г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

След изтичане срока по чл.131 от ГПК Ц. А. В. е депозирала становище, в което излага доводи, досежно частичната неоснователност на ищцовите претенции. Оспорва дължимостта на сумите за: допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, договорни възнаграждения, такси, лихви и разноски.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

2

Н а 27.06.2024г. между „*********“ ЕООД от една страна и Ц. А. В. и Б. Т. Х.

(солидарен длъжник) е сключен Договор за потребителски кредит №****** със следните параметри:

- сума по кредита: 3000 лева; срок на кредита: 24 месеца; размер на месечната вноска по кредита: 185.19 лева; дата на погасителната вноска – 5-то число на месеца; ГПР – 48.28%;

ГЛП – 41.00%; лихвен процент на ден - 0.11%; общо дължима сума по кредите – 4444.42 лева.

- кредитополучателят приел да заплати: 1350 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 1200 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, при обща месечна вноска в размер на 106.25 лева.

Общо задължение по кредита и допълнителните услуги: 6994.42 лева, а общия размер на месечната погасителна вноска – 291.44 лева.

Приложени са: декларации, от които е видно, че кредитополучателят е запознат и е приел общите условия към договора; получил е информация и разяснения във връзка с клаузите му; Общи условия на ********* ЕООД към договор за потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

На 27.06.2024г. по сметка на ответника се преведени 3000 лева.

Въз основа заявление на „*********“ ЕООД, в Районен съд – Горна Оряховица е образувано ЧГД №******г. и издадена заповед №*******г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, солидарно срещу Ц. А. В., ЕГН: ********** и Б. Т. Х., ЕГН:

********** за сумите: 1325.47 лева - главница дължима за вноска №1 до вноска №13 за периода от 05.08.2024г. до 05.08.2025г., ведно със законната лихва за период от 26.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането; 1082.00 лева - договорна лихва дължима за вноска №1 до вноска №13 за периода от 05.08.2024г. до 05.08.2025г.; 731.25 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска №1 с падежна дата 05.08.2024г. до вноска №13 с падежна дата 05.08.2025г.; 650.00 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо от вноска №1 с падежна дата 05.08.2024г. до вноска №13 с падежна дата 05.08.2025г.; 500.00 лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 06.11.2024г.; 589.39 лева - мораторна лихва за периода 06.08.2024г. – 26.09.2025г.; разноски, направени в производството: 82.93 лева - държавна такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК Ц. А. В. е депозирала възражение, с оглед което заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №*******г., издадена по ЧГД 3

№******г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

От приобщеното към настоящото производство ЧГД №******г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е видно, че в срока по чл.414 ГПК Ц. В. е депозирала възражение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от „*********“ ЕООД в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

„*********“ ЕООД основава претенцията си на договор за потребителски кредит №******/27.06.2024г., по силата на който предоставило в заем на Ц. А. В. сумата 3000 лева със срок на погасяване 24 месеца. Не се спори, че заемната сума е получена от ответника.

Изхождайки от предмета на Договора и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за форма и съдържание, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

На първо място, в договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност – 48.28%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Целта е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи договора. Както в договора, така и в ОУ липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК).

Наред с горното, очевидно в ГПР не са включени възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. При съобразяването им ГПР би надхвърлил многократно максималния размер, визиран в чл.19, ал.4 ЗПК и за установяване това обстоятелство не са 4 необходими специални знания, тъй като общо дължимата сума надхвърля два пъти усвоения кредит (последния в размер на 3000 лева).

В Решение на Съда от 21 март 2024г. по дело С-714/2022г. се сочи, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че: „разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.“.