Определение № 41072 от 10.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41072 гр. София, 10.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110153106 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 283653/09.09.2024 г., подадена от З. З. С., чрез адв.

П., срещу Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани, с която е предявен по реда на чл. 626 ГПК осъдителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. “б“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за заплащане на сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за вреди от закъснение на полет от 16.08.2023 г. с номер FR**** по направление София (България) – Брюксел (Белгия), по договор за въздушен превоз на пътници, ведно със законна лихва за периода от 15.11.2023 г. до изплащане на вземането.

Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК (изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В случая е предявен иск за обезщетение за имуществени вреди вследствие от закъснение на полет FR**** от 16.08.2023 г. по направление София (България) – Брюксел (Белгия). В рамките на възникналото правоотношение ищецът, в качеството си на пътник на процесния полет се явява потребител на предоставяната от въздушния превозвач транспортна услуга, тъй като е физическо лице – страна по договор за въздушен превоз който не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност. Предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о.

От извършена Справка по Наредба № 14/18.11.09 г., се установява, че настоящият адрес на ищеца е в с. Зимзелен, община Кърджали. Местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при липса на отвод, да взема отношение за наличието й съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК (ДВ, бр.

65/07.08.2018 г. в сила от 7.08.2018 г.). Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 ЗЗП, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит, § 1, т. 41б, б. "а" от Закона за енергетиката и др., както и релевантните разпоредби в актовете на правото на Европейския съюз. Посоченото общо определение на понятието "потребител" отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно 1 неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително тогава, когато в същината на спора лежи въпросът дали този договор е действителен, дали е породил правни последици и дали между страните е налице облигационно отношение по него, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС/, както и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите (арг. ТР 3/2019-2022 г. на ОСГТК на ВКС).

Ищецът има качеството на потребител на предоставяните от ответника услуги по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и чл. 17, т. 1 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Чл. 18, т. 1 от него определя като компетентни да разгледан иск, предявен от потребител, или съдилищата по местоживеене на страната-непотребител, или тези по местожителство на потребителя. Става дума за определяне на националната компетентност на българския съд, но не и за определяне на местно компетентен български съд. Това следва от неслучайното използване на множествено число ("съдилища"). Местно компетентният съд следва да се определи съобразно вътрешното българско право и установените в него правила за защита на потребителите при водени от и срещу тях дела, като в тази насока следва да се възприема и релевантната към въпроса практика на съда на ЕС. Извод в противна насока би бил в противовес на вложените както в европейската, така и в националната правна регламентация, принципи за гарантиране и закрила на правата на потребителите.

В горния смисъл е и практиката на СЕС относно качеството на лицата, сключили договор за въздушен превоз - Решение на Съда (първи състав) от 26 март 2020 година по дело C-215/18 (Libuse Kralov–a срещу Primera Air Scandinavia A/S), Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2013 година по дело C-11/11 (Air France SA срещу Heinz-Gerke Folkerts и Luz-Tereza Folkerts), Решение на Съда (четвърти състав) от 22 април 2021 година по дело C-826/19 (WZ срещу Austrian Airlines AG), Решение на Съда (четвърти състав) от 10 юли 2008 година по дело C-173/07 (Emirates Airlines – Direktion fur Deutschland срещу Diether Schenkel), Решение на Съда (трети състав) от 12 май 2011 година по дело C-294/10 (Andrejs Eglitis и Edvards Ratnieks срещу Latvijas Republikas Ekonomikas ministrija). В посочените решения еднозначно се приема, че договорът, сключен между пътник и опериращ въздушен превозвач, е потребителски, а пътниците имат качеството потребители.

В Определение № 60386 от 01.11.2021 г. по ч. т. д. № 1997/2021 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че разпоредбата на чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 65 от 2018 г.) установява задължение за съда да следи служебно за спазване на установената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК и той може да повдига служебно този въпрос до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция. Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на ищеца, а именно Районен съд – Кърджали.

Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 53106/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Кърджали.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд – Кърджали.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3