Решение № 1340 от 08.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20241110215908 по описа за 2024 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на В. Д. В. с ЕГН**********, живеещ в гр.

******************, срещу наказателно постановление №*************** издадено на 07.

VIII. 2024 година от Началничка на група в ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ на СТОЛИЧНАТА

ДИРЕКЦИЯ

НА

ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ с

ЕИК по

БУЛСТАТ************** със седалище и адрес на управление в гр. *****************, представлявана от директора си.

Жалбоподателят оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Същият не управлявал автомобила на процесната дата, макар да бил негов ползвател. В тази връзка са развити съображения, че жалбоподателят не е извършил нарушението, затова не следва да му са налага административно наказание.

Жалбоподателят не се явява в открито съдебно заседание, нито се представлява.

Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в открито съдебно заседание. На 04. II. 2025 година и на 26. II. 2025 година процесуалната представителка на административнонаказващия орган главен юрисконсулт

Силвия

Георгиева

Михайлова представя в съда становища, с които иска постановяване на решение, потвърждаващо наказателното постановление. Претендира разноски – 1 юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Видно от показанията на свидетеля Ц. Р. Р. с ЕГН**********, както и от сведение, дадено от жалбоподателят на 24. IV. 2024 година и представено по делото, жалбоподателят ползвал лек автомобил марка „Нисан“ модел „ГТ Р“ с регистрационен №************ по силата на договор с „Хит кредит“ ООД с ЕИК************* (според справка от търговския регистър).

На 27. X. 2023 година в 01 28 часа неустановено по делото лице управлява същият лек автомобил на територията на Столична община в населеното място – гр. София, по ул.

„Околовръстен път“ до №106б с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул.

„Симеоновско шосе“. В посочения пътен участък максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни средства от категория „В“ към процесната дата е предвидената в чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата – 80.00 км/ч. Въпреки ограничението неизвестният водач управлява автомобила със скорост от 159.00 км/ч – 79.00 км/ч над допустимата, видно от представената по делото снимка.

Ограничаването на скоростта с поставен пътен знак В-26 се установява от писмо на Столична община, постъпило в съда на 04. II. 2025 година.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол „CORDON M2” №*************, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване, преминало последваща техническа проверка на 14. III. 2023 година в отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на Български институт по метрология. За проверката е съставен представен по делото Протокол №*************. При проверката е установено, че техническото средство съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната система била разположена на триножник на ул. „Околовръстен път“ в населеното място – гр. София, до №106б, видно от представен по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, и работела в стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.

На 24. IV. 2024 година жалбоподателят представя на инспектор Велчо Велчев от Районното управление на Министерството на вътрешните работи в Червен бряг сведение, според което оставил автомобила, с който е извършено нарушението, за продан в автокъща, чието име не помнел. Отказал да попълни декларацията по чл. 188, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Сведението е представено по делото.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:

2 писмени доказателства: сведение от жалбоподателя от 24. IV. 2024 година; заповед №**********, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България на 23. Х. 2019 година; заповед №**********, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 08. I. 2019 година протокол №***********от 14. III. 2023 година на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на Български институт по метрология; извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на Български институт по метрология; решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с регистрационен №************5; ежедневна форма на отчет от 26. Х. 2023 година; справка за нарушител/водач; акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, както и веществените доказателствени средства: снимка към акта за установяване на административно нарушение; снимка на разположението на уреда; скици и чертежи, приложени към писмото на Столична община.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Съобразявайки се с цитираната разпоредба, съдът кредитира изцяло статичното изображение – снимка към обжалвания електронен фиш като годно веществено доказателствено средство. От същата се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Като веществено доказателствено средство съдът кредитира и приложената снимка на разположението на уреда на триножник на участък от пътя.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Извършването на административното нарушение не се оспорва и от жалбоподателя.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 06. VI. 2024 година от 3 компетентно длъжностно лице – свидетеля Ц. Р. Р. с ЕГН**********, заемащ длъжността младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, в присъствието на двама свидетели.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя на 24. VII. 2024 година.

Жалбоподателят не се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания - да представи писмени възражения пред административно-наказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: Началничката сектор Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи на 07. VII.

2024 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 950.00 лева на основание чл. 188, ал.1, изречение II във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от същия закон, като го лишава и от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано 18. Х. 2024 година, а жалбата e подадена в Районния съд в гр.

Червен бряг на 21. Х. 2024 година, т. е в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи и на Министъра на вътрешните работи на Република България, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са установени на 27. Х. 2023 година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 06. VI. 2024 година. Съдът намира, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е започнал да тече едва след като жалбоподателят е представил сведение, че не е управлявал моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Едва от този момент административнонаказващият орган е разполагал с необходимите сведения за всички обстоятелства, свързани с извършването на нарушението, включително от този момент 4 следва да се счита, че е открит нарушителят. Обжалваното наказателно постановление е издадено на 07. VIII. 2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1-месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

По делото, въз основа на събраните доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, предоставяйки ползвания от него лек автомобил марка „Нисан“ модел „ГТ Р“ с регистрационен №СВ9279ХН на лице, което отказал да посочи, със скорост превишаваща допустимата за пътния участък с 50.00 км/ч.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че предоставя управлението на автомобила си на лице, което е отказал да посочи, като е съзнавал още, че това лице може да го управлява със скорост над допустимата, при ясното съзнание, че това е забранено от законоустановените правила за движение, а от това следва, че е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им.

Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата в случаите на превишаване на максимално разрешената скорост на движение в населено място се налага глоба в размер на 700.00 лева и три месеца лишаване от право на управление на моторно превозно средство за превишаване над 50.00 км/ч, като за всеки следващи 05.00 км/ч превишаване над 50.00 км/ч глобата се увеличава с 50.00 лева. В случая установеното превишение е от 79.00 км/ч, затова глобата правилно е индивидуализирана в размер на 950.00 лева.